И за да разведря малко обстановката в нашата лъчезарна зонова къща
Не знам от къде се сетих за една приказка, която бях разказала на едно объркано начинещо момиче в Зоната-това преди около 2 години в друг форум
Малко потърсих и я намерих, и докато я четох се посмях
Но може пък да е полезна и на някой начинаещ тук
Значи, имало едно време в една непозната страна „Зоната“ една фабрика с много зонови джуджета, в която редовно пристигали по 2 камиона с храна сутрин, на обед, следобед , вечер и късно вечер, за да доставят необходимите суровини за производство. Понеже фабриката била малка, и можела да събира и преработва само суровината от 2 камиона , за това идвали точно през 5 часа , по 2 по 2. Обаче в един момент започнали да идват по 4, по 6 камиона, на обед изобщо не идвали, вечерта пък пристигали в повече
, и джуджетата във фабриката тотално се объркали
. Започнали те пак да разтоварват, и в края на 2 рия камион складовете се напълнили, и джуджетата изпаднали в стрес как да се справят, и извикали на помощ едни инсулинови войници,
които били най-добрите в складирането и пакетирането.
Войниците само това чакали, и пристигнали веднага. Започнали да строят допълнителни отделни клетки и „целулитени“ складове извън фабриката, и почнали да ги пълнят със суровината от излишните камиони. След това инсулиновите войници заключили тези новопостроени складове, и останали да ги пазят под строга стража,
защото били обучавани само да складират и да охраняват складираното.
След 4-5 часа, суровините във фабриката пак свършила, и джуджетата се опитали да вземат от новопостроените складове, но инсулиновите войници не позволявали никой да припари там
Тогава джуджетата пратили сигнали
на главния управител
, да поръча нови 2 камиони, за да си заредят отново складовете. Обаче управителя бил толкова мързелив, и чул недочул,
пак поръчал 6 камиона,
и после джуджетата трябвало да извикат още и още инсулинови войници на помощ
, които да построят още и още повече „целулитени“складове
И вече и двора на фабриката бил претъпкан с излични клетки и милиони „целулитени” складове и имало опасност от фалит
Тогава собственикът уволнил управителя
,понеже вече имало цели армии от инсулинови войници, които не му позволявали да си ползва запасите от излишната стока, и решил да извика на помощ мононенаситените мазни войници
, които били единствените, които имали силата да победят инсулиновата армия
. Но те можели да побеждават само по няколко инсулинови войничета на всеки 4 -5 часа редовни и последователни атаки
, за да освободят малко количество от охраняваната суровина. И така мазните войничета, бавно и славно, на всеки 4-5 часа без прекъсване убивали
по няколко инсулинови войника.
След около една седмица неуморни битки, бил назначен нов управител
, който следял за точното разписание и бройка на камионите,
, като прекратил повикванията на инсулиновата армия, и който стриктно следял складовете да не останат празни. След месец-два всички новопостроени „целулитени“ складове били с отворени врати за джуджетата
,и фабриката заработила на пълни обороти, като си използвала излишната суровина за безплатна енергия
Двора се освободил, раззеленил, и фабриката процъфтяла.