Италиано, и аз не знам!
Някъде в предишни постове бях разказала накратко моята история.
Стана един огромен поврат в живота ми за съвсем кратко време. През 2001 г се озовах сама на този свят с едно 5 1/2 г детенце, без мъж , без родители . Сама. Отчаях се много и изпаднах в депресия ли да го нарека, летаргия ли? Основната ми цел беше да функционирам в ежедневието - работа, дете, къща, дом и да играя различни роли , на майка, на баща, на баба и дядо. Така аз загубих себе си! Лека полека кг се увеличаваха, постепенно дойде високото кръвно, после паник атаките , после страха от пресичане на улици и най - накрая страх да шофирам. Но този страх е ужасен и аз все го свързавх с хипогликемия и се " хранех редовно "
Уж все гледах да е с полезни храни, но КОЛИЧЕСТВОТО е било много и обездвижването също. Вечно бях уморена, нищо не ми се правеше. Тръгнах на психотерапевт, уж имаше някакви ползи, но само временни, до следващата паник атака. И те така. До 6 - 7 ноември, когато при случайни изследвания, които сама си пуснах ( при 100 кг свежо тяло ) се намери диабета или по скоро метаболитния синдром ( затлъстяване , високо кр. налягане, висока кр. захар и хипертриглицеридмемия, увеличен CRP ) Отново изпаднах в паника , нали съм лекар , знаех всички рискови фактори за ССЗ ( а пък и съм пушачка ) и като че ли се събудих от съня. Казвам като че ли , защото не съм сигурна дали съм достатъчно стресната ? Все още живея с надеждата, че нещата може да се оправят ако отслабна , да кажем да стана 75 кг. да съм здрава и жизнеспособна, че догодина ще имам абитурентка. Трябва да съм жива и здрава , и красива
Сега като пресичам улиците ( малки , големи не смея ) си мисля , че трябва да избера или да падна по средата на улицата или да си умра от инсулт или инфаркт в кревата. То си е все едно и също , така че давам напред. Пък и зодията ми е Овен.
Независимо от Зоната , обаче днес не ми се върви. Не ми е зоново нещо.
Ще отида да напазаря и май няма да се разхождам днес.
Изповядах се
"Избягвайте тези, които се опитват да подтиснат вярата във вас самите. Това е черта свойствена на малките хора по душа. Великият човек ще ви даде чувството, че и вие може да станете велик."
Марк Твен