Марианка, мъжо беше с високото кръвно, а аз получавах странно сърцебиене 180- 192 пулс, инаправо да ти се запали сърцето. Цялото ми тяло се люлееше при всеки удар на сърцето. Като седнех на стола, и мъжо от разстояние виждаше как ми бие сърцето. При него, до колкото си спомням, някъде в края на втората седмица в зоната кръвното му вече се беше нормализирало и спряхме хапчетата.
Иначе при мен сърцебиенето постепенно отшумя, така и не разбрах как стана. Но сега лятото като излязох от зоната за два месеца в България, и само купони, алкохол и недоспиване
(като ще е ваканция, да е истинска ваканция
) и в края на ваканцията на два пъти ме хвана, и бая се изплаших, защото в същото време усещах леко как ми омалява лявата ръка, и едно странно напрежене в долната челюст. И майка ми като ми мереше кръвното, апарата не можа да го хване заради високия пулс-192. Тогава по домашно му ме наблъскаха с айрян с много сол
за кръвното
И така и не знам какво ми има, но знам че ако изляза от зоната, сърцебиенето се връща. Ходих къде ли не, вкарвахаме в разни тунели докато ми изнжектираха нещо във вените, слагаха ме на пътеката да бягам да се задъхам, но това е друг вид задъхване, не е както от сърцебиенето да не мога да дишам и да говоря, и какво ли още не ми правиха, ама и грънци, нищо не откриха. Фасона е да отида на лекар точно когато имам това сърцебиене, и тогава да мога да им обясня какво става с мен. Това нещо го имам от 16-17 годишна. През два три месеца ми се е слушваше, понякога по често, после по рядко и така до преди две години до преди да вляза в зоната.
Много ми се иска да знам дали има и други хора с подобни проблеми. Когато стане на въпрос, винаги питам, и всеки се чуди и ми говори за аритмия..да,ама тва не е аритмия, ами зверко силно сърцебиене, продължаващо 10-15-20 минути, и после спира рязко, изведнъж, и след минута вече сякаш никога нищо не ми е имало....не знам и аз, в голяма чуденка съм
, но е много плашщо като ме хване. Последните пъти, преди зоната, много зачести, и като ме хаванеше това блъскащото в гърдите ми, и си мислех "кой ли от тези дни ще ми е последният?"
защото ставаш все по силно и все по дълго и все повече омаляващо...и така.....пия си сега рибеното масло, спрях цигарите и кафето, ям си в зоната, и се надявам всичко да е наред....
Но определено много ми се иска да си знам какво е това, има ли име, диганоза и т.н. Но за съжаление всеки вдига рамене, или просто попадам на смотани доктори, знам ли