Предварително се извинявам, че отново съм по страниците на чуждия дневник, но дето се казва така и така вече съм в издънка...
През 2007 година (да, преди 11 години) прочетох първата книга на Сиърс. Дори не помня вече откъде съм разбрала за него и как ми е попаднала. Според същата тази книга ми се падаха 7 блока, цифром и словом - толкоз! Кански мъки с шивашки метър, таблици и калкулатор (математиката и без друго никога не ми е била дружка). Млада майка, с малко дете, аз реших че ще съм яка, слаба и здрава мацка. Близо година с тия седем блока си ходех гладна като куче (с прекъсвания, разбира се, като вземе да ти се вие свят от глад, ти пада лесно пердето). Честичко се налагаше да изкарам деня на кисело мляко (балансирано бе, и удобно), вечерта на салата със сирене и някое яйце - тогава не ставаше въпрос за ужасии от сорта на арахидонова киселина. Точно в тази връзка пак ще кажа, че Сиърс с годините поумня, вече дава повечко храница.
След година и нещо може би, отдавна зарязала тоз глад, попаднах на форумите в бг мама, където видиш ли пак се спрягаше зоната. Бе сетих се аз, че тоя обещаваше чудеса. Тогава добра и разумна душа ми каза да ям по 10 блока, защото в противен случай хитрото ми телце рано или късно ще ми натрие носа в някакъв момент с тези никакви калории (ако не ме лъже паметта, един комбиниран блок е горе-долу стотина калории, със седем блока.....бе глад). И аз пак - охооооо, сега ще ям повече, няма да залитам по улиците и да се разревавам при вида на някоя мазна поничка (даже не ги обичам), няма да крада от солетите на детето и така. Тук вече се спънах в парите. Бога ми, и до ден-днешен не мога да си обясня как няколко грама от това и малко от онова, могат така да удрят по джоба. По моя се усещаше още първата седмица. Никога не съм работила за минимална заплата, напротив, но не се оправях. Някъде някой беше писал, че по-добре да дава пари за храна, отколкото за лекарства - или парцалки. Да така е, известно ми е. Аз обаче години плащах ипотека, дълговете на близък роднина (твърде, твърде близък, да да го отсвиря и да се оправя сам) и си гледах сама детето. Колкото и да бях разумна и практична (колко да съм била практична на 32-33 години, не знам, но опитвах), не успявах да докарам парите в зоната като за една тенджера супа за два дни, примерно. Не ми се получаваше, а в някои моменти човек просто скача според тоягата и приоритетите си. И да, за да не почне пак някой да ми обяснява, че здравето е най-важно - известно ми е, просто не съм имала сериозни проблеми благодарение на гените си, засега. Което ми е позволявало да не се вкопчвам в зоната. Това ми се случи по повод здравето на друг много близък, когато пак от челен опит установих, че за съжаление не е и панацея.
Върнах се пак да прочета защо толкова неприятно и някак обидно им стана на всички. Стана ми ясно, явно съм била ядосана тогава

( с 18 години стаж като редактор можех да го напиша да звучи в пъти по-добре, макар и същото като смисъл). Реално никога и по никакъв повод не съм твърдяла че зоната не действа. Писах, че е скъпа и консуматорска според мен. Продължавам да го твърдя, освен личния ми опит, била съм и доброволец в организации, където виждаш хора, живеещи по начин, който караше пилешката ми пържола и свежа салата да изглежда зла и цинична. Била съм може би твърде емоционална, но съм го преживяла така или иначе и за мен са факти. Да, подобрява здравословното състояние, нищо че не спаси яйчника на близката ми, а изследванията й след година и половина в зоната бяха такива, че доктора само дето не напсува ( в смисъл, бяха повече от перфектни).
И все повече ресурси изисква зоната, допреди година не трябваше да пиеш и витамини, за да се усвоява рибеното масло. Нормално е разбира се нещо, върху което се работи, да се променя и развива, ама да ви обижда, когато някой каже, че е скъпо?
Нямах намерение изобщо да обръщам форума на изповедалня, но ми дойде в повечко демонстрираното високомерно пренебрежение видиш ли да попрочета и да видя какво се постига с постоянство. Чела съм. И я познавам от времето, когато не беше толкова много-много съвършена зоната.
п.п. И освен пак да се извиня, че ползвах чуждия дневник. Мога още мноооого доводи от личния си опит да излагам, няма смисъл. Писах, е е скъпа, консуматорска, изисква ресурс. Жалко, че това ви обижда и ви е неприятно, но това няма да промени мнението ми. Което, разбира се, определено няма да навирам в очите на когото и да е. Всеки си има пътя, който да си извърви и да си избере камъните, които ще носи