Това е мили пчелички, мили момиченца и мили прилежни ученички. Това беше от мен. (сега разбирам класната ми, защо плака на абитуринтската ни)
Всички заслужавате огромен букет цветя за постигнатите резултати
Невероятни бяхте. И както казвам в края на всяко състезание - няма никакво начение кой е на първо, второ и трето място. Всички вие победихте себе си, всички вие показахте че не е толкова трудно, колкото изглежда, и всички вие сте победители в това състезание
Благодаря на всички ви за милите думи на лични
Не ви отговорих там, за да не се повтарям. От тук ми е по-удобно да се обърна към всички ви и да ви прегърна наведнъж
Ще цитирам нещичко от предното състезание, за да не се повтарям :
" Мисля, че 15 дена бяха достатъчни, за да промените мирогледа си, за да придобиете нови и полезни навици, да промените отношението си към храната и най-вече към самите вас.
Когато се храните по този начин, вие уважавате себе си, цените тялото си, и то съответно ще ви се отблагодари.
Всички тези усилия, които положихте не бяха напразни, напротоив- вие намерихте най-ценния магазин от който можете да си напазарите - магазин "Здраве"....малко хора имат шанса да узнаят къде е този вълшебен магазин. За това мислете за самите себе си така, сякаш съдбата ви е целунала щом ви е дала този шанс!"
"Всички знаете до болка баналната приказка, че всичко се връща..и колкото и банална да е, е самата истина....когато вие не уважавае телата си, те също няма да ви уважават, Когато ги пренебрегвате, те също някой ще ви пренебрегнат и то по доста по-болезнен начин....за това, правете добро на храма на вашите души, и това ще ви се върне! Обичайте самите себе си, за да ви обичат всички други!
И повечето от вас нека периодично да се връщат на зад из станиците и да препрочитат напътствтащите кратки и не толкова кратки стимулиращи думички, които съм ви казвала.
Правила съм го наистина от сърце
, и за мен това ще е най-голямата радост - да видя много шампиони на нашия уникален Зонов кораб"
И така, аз бях до тук!
Засилих ви колкото сили имах.
Сега вече ви пускам колелото, оставате сами в равновесието и във въртенето на педалите. Покажете на себе си, че можете. Чувството, човек да се гордее със себе си е неописуемо, както и респектиращо за останалите.
Всеки свален килограм е победа в живота ви, победа над слабостите ви!
В моменти на слобост търсете начини, пишете тук
, говорете, търсете нещо, с което да си промиете мозъка. Както ви казах в един от постовете, мисълта ви е толкова важна, колкото са и хормоните ви! Те ви разболяват и те ви лекуват!
Позитивното мислене е изумителна сила, неосъзната може би от повечето хомосапиенси на този свят! Използвайте каквито методи ви дойдат в съзнанието.
Казвала съм в предишни състезания - например сложете си една чашка със стъклени топчета (или "лимки", както ги наричаме във Варна) в секцията в хола например. Сложете и една празна чашка до нея. Сложете си ги в хола до телевизора или на видно място да си ги гледате всеки ден. На всеки смъкнат килограм местете по едно топче в другата чашка. Всяко изместено топче ще ви доставя огромна радост.
Другото - много е важно как ще възприемете това хранене. Ако ви натоварва психически, няма да изкарате дълго
Не се вманиачавайте до спазвате всичко до грам. Както виждате в резултатите, има пчелички с повече търтеи, а с повече свалени килограми. Научете се просто да мислите хормонално
След месеци в зоната (стриктно) и четене на книгите, този момент на осъзнаване идва...просто целия ви мироглед за храната около вас се променя...аз както обичам да казвам, зоната по-скоро е психологически момент от колкото хранене!
Много хора започват да спазват Зоната без да имат идея от съдържанието в книгите на Сиърс. Много от тях дори не са чували Бари Сиърс, но започват въодушевени и нахъсани от някакви истории за хора, оглозгани и изваяни от зоната. Обаче...
втората седмица (даже е много) окапват от дървото като гнили круши! Защо? Защото нямат съзнанието което да ги държи.
Защото както казах Зоната е по-скоро психика, от колкото хранене!
.....И, за да ви се промени мирогледа, трябва да започнете първо с мозъчната промивка. Да четете в началото всичко свързано със зоната,
да прочетете колкото се може повече от книгите и статиите на Сиърс, и просто един известен период голяма част от мислите ви да са обладани от зоната, това е правилния старт....
Преди много години, когато за зоната знаеха някакъв мизерен процент българи и нямаше почти никаква информация, аз четях и препрочитах книгите, обобщавах и синтезирах цели книги в статии, къде кратки, къде досадно дълги, за да стигне нещо и до българския потребител. Писане и четене с часове, седмици и месеци наред.
В БГмама (тогава по онова време най-големия форум) никои не знаеше за рибеното масло. Аз бях гълъба с новините. Тогава създадох и сайта, и първите месеци се разхождах сам самичка тук из пустите, празни и пълни с ехо коридори на форума... И малко по малко взеха да идват, Ити, Газилот, Карита, Маня, Нимфа, Марианка Панова, Тони, Гого и всички вече станали зонбита-ветерани, които обичам с цялото си сърце. Те бяха първите членове на семейството тук. Те също искаха да научат какво е това Зоната. И когато научиха, те успяха! Зоната вече е техен начин на живот. Без стрес, защото са си променили мисленето
Сега вече, благодарение на убийствения безрезервен къртовски труд на Маня, имате възможност да прочетете още цели пет важни книги на Сиърс на нашия роден Български език. Поклон пред Маня за труда
Как се превеждат толкова книги
И пак мизерен процент от потребителите четат тези книги!
И да се върна на темата - когато умишлено си промивате мозъка с подобна информация, престоя в зоната ще ви се стори по съвсем друг начин, ще живеете с мисълта, че взимате лекарство което ще ви направи безсмъртни, и ще го правите с кеф.
В другия случай, винаги идва момента в който ще се откажете, защото мозъка ви не е достатъчно промит, и греховните налепи по него взимат надмощие....Колкото и да е неприятно, четене му е майката ако искате Зоната да не ви тежи
Когато четете книгите на този велик професор, разбирате какво става в тялото ви, започвате да се наблюдавате, и с изненада осъзнавате, че всичко което е написано в книгите се случва и с вашето тяло. Сякаш е предсказание на Нострадамус. И когато знаете кое защо и как се случва, тогава става все по-интересно...Дори ходенето в тоалета става забавно, всеки път да си погледнете "Айкитата"
и да знаете че сте в перфектното "плуващо" състояние..значи Айаказаноидите са в перфектния баланс и не ви остава нищо друго, освен сами да започнете да си завиждате и да се обичате още повече
Само че тази мисли на радост ще дойдат, ако имате идея за какво става въпрос, т.е само ако сте запознати с материята....една-две книги четене и до там, после ако искате не поглеждайте и едно изречение, но в началото е много важно умишлено да си промивате мозъка. Ако искате зоната да ви стане култура, начин на живот и да бъде част от вас, ТРЯБВА да прочетете поне една негова книга!
Повторих се няколко пъти, едно и също нещо го казах с различни думи, но повторенията също имат психологически ефект
...
Мен често ме питат - ти пък к'ва зона пазиш...50 кила с напикани гащи? Колко 50 килограмови има тук, или в групата във фейса с 27 хиляди души, които спазват Зоната...? сигурно са единици. Защо? Защото не са си промили мозъците като мен. Аз го направих умишлено, насилвах се навремето, защото знаех, че това е начина да успея да стигна до магазина на Здравето. Същото беше с позитивното мислене
Аз бях една посърнала, смачкана от живота негативна емигрантка
. Мразех себе си и живота си. А чувството ми за хумор беше толкова, колкото пингвини има на северния полюс (там няма такива). Ми аз едва се усмихвах на най- дивите комедии създадени някога. Един ден реших, че и това трябва да се промени, защото ми омръзна да ме питат дали съм ядосана, а аз не бях. Просто си живеех в моя негативен свят. Тогава реших, че трябва да посегна към книгите - този път не за хранене, а за мислене - Естер и Джери Хикс. Съдбата ме целуна отново, като ме срещна с тези книги и техните писатели. Пуснала съм тема и в този форум за това
Велико мислене А сега как мислите, дали имам хумористични проблясъци в съзнанието ми...
И така.... стига съм писала! Всеизвестно е, че дългите постове не се четат и отегчават читателя. За това спирам до тук. Имам да ви разказвам и да разсъждавам върху тези копчета тук по клавиатурата още много , но ще се въздържа за сега.
И отново- честито на всичките 10-11 победители в това състезание. Бяхте прекрасни, и някак тайно ми се иска да си останете част от екипажа на този зонов кораб, както обичам да наричам този форум. Аз винаги ще съм тук, а вие се връщайте при мен когато си поискате