Като изследвах внимателно причинно следствената връзка реших да позиционирам въпроса и терзанията си в тази тема.
Хора, нормално ли е да ми къркорят така яко червата? Направо имам чувството, че в мен се е заселила озверяла от глад, инсулинозависима банда улични музиканти, провеждаща благотворителен концерт за набиране на инсулин. То верно, че от време на време правят лирични отклонения или почиват, ама като ударят жицата става страшно
Не стига това, ами чат пат решат да си спретнат и салюти с газови стрелкови оръжия - страшна работа, едвам удържам на митницата
ако проодължава така има реална опасност в скоро време някой да ми строши гълъбарника / ако не знаете вица за гълъбарника ме подсетете някой път да ви го споделя, като се одневнича и аз
- не е толкова смешен, ама описва настоящото ми положение/. Спомням си, че май Барито пишеше за мойте терзания и връзката им с айкитата, ама аз да си питам с надеждата поне да не се чувствам сам в това странно приключение. Вече почвам да си мисля, че с толкова уотър и растящи видове започвам да ръждясвам