Готвене и рецепти в Зоната - част 2

[Маня]

Колкото по-късно включиш зърнени храни (ако можеш без тях е най-добре, както казва Бари), толкова по-добре. Изключваме овеса и ечемика. Но и за тях е добре да се помисли малко по-късно.

[negat1ve]

Изнамерих една-две чудни идеи за гювече след малко ровене из темите, но включват предимно варени зеленчуци и само леко запичане на гювечето във фурна. Дали някои е пробвал някаква балансирана рецепта къде всичкото готвене е в самото гювече?

Интересувам се главно какъв би трябвало да е размера (вместимостта) на гювече което може да побере два или три блока въглехидрати в суров вид? Гледах едни доста широки към литър-литър и половина и сигурно ще съберът въглехидратите под формата на нарязани сурови зеленчуци, но като се добави протеина и като се има впредвид, че не трябва да е пълно догоре за да не изкипи не мога да преценя. В нас има само едни миниатюрни гювеченца колкото малка купичка и трудно бих напаснал грамажите само с тях. Идеята е с да "забия" две гювечета във фурната и на другия ден да съм спокоен, че имам две готвено за другия ден, че даже и балансирано.

[Katerinka]

Според мен в големия можеш да сготвиш и много и малко, а защо не за 6 блока, после просто го разделяш на две и готово, а ако решиш да си сготвиш зеле в гювеча,задължително ще ти трябва по голям, според мен взимай по голям

[Стеф]

Спомням си че преди време бях писала в тази тема - мисля че и снимки имаше - сметнато и балансирано гювече в размер тип купичка. Поразрови и потърси. Но мисля че зеленчуците бяха в преработен вид, а не в сурово състояние.

[Стеф]

http://www.vzonata.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=126&start=224
Ето ги зоновите гювечета - в моя дневник били..... Ехххх, старост нерадост - започнах да забравям

[negat1ve]

Някои има ли опит с аламинути по Зоната? Мисля си да взема един дълбок чугунен или тефлонов тиган сега докато още има пресни зеленчуци, че малко ми писна с тези индустриални количества сурови въглехидрати под формата на салати. Идеята ми е без мазнина да запичам/задушавам разни неща - зонови омлети от белтъци и зеленчуци, пилешки пържолки и т.н. Зиме маи също ще е приложимо със замразените зеленчуци. Просто нямам подходящ дълбок тиган с капак и се чудя чисто практически дали си заслужава тепърва да си вземам.

ПС: При подобен тип "готвене" нещата се мерят сурови нали?

[Маня]

Тиган с незалепващо покритие - керамика или тефлон - диаметър 28 см е страшно удобен заготвене в Зоната. В него можеш да сготвиш и малко, и повече храна. Добре е да си вземеш модел с капак.
Аз лично имам три тигана с различен размер - 20, 24 и 28 см, както и уок и са в постоянна употреба. Удобството е, че може да се готви без мазнина или с едно минавана с четчица със зехтин (ако е необходимо за рецептата), който не броиш в блоковете. Дали ще печеш или задушиш вътре месото, дали ще запечеш или задушиш зеленчуци, дали ще си направиш зонов омлет, зонова палачинка - просто става за всичко. Поема и замразени зеленчуци. Много голямо удобство е. Из моя дневник може да намери някоя и друга рецепта за готвене в тиган.

И като цяло - готвя основно в тиганите, поне за мен е най-удобно. Тенджерите в последно време не са влизали в употреба.

[negat1ve]

Котлоните ми маи ще доидат малко малки за 28 см, сигурно тези новите тигани са съобразени да разпределят топлината по цялата повърхност, но просто не виждам смисъл да взимам такъв който е по-широк от нагряващия елемент. Вградени индукционни са и пасват като размер на стандартен 26 см. тиган.

С уок тиган се губи възможността да се пекът няколко паржоли нали? В смисъл сигурно става ако са нарязани на дребно като при китайската кухня, но на мен идеята ми е да начукам 2-3 пържолки за основните хранения и дирекно да ги метна на тигана. После малко задушени зеленчуци за гарнитура и т.н. Гледам да избера нещо универсално с разнообразни приложения на първо време - някакъв дълбок тиган 26 см. диаметър с капак маи покрива изискванията. Единственно ако вместимостта после недостига за някакви по-обемни сурови въглехидрати, но това ще мога да го съобразя чак като започна да го ползвам.

ПС: При подобен тип "готвене" нещата се мерят сурови нали?

[Маня]

От всичко, което напоследък прочетох и препрочетох от книгите на Бари, поне за себе си стигнах до извода, че начинът на приготвяне на храната трабва да е "щадящ" - така си го наричам аз - т.е. храната да се готви на умерена температура и за кратко време що се отнася до зеленчуците - лично на мен това ми напомня на технологията на готвене в източните кухни. Заленчуците просто се подлагат на минимална топлинна обработка (ако не могат да се консумират сурови разбира се). Същото всъщност се отнася и за месата. Затова най-често готвя в уок, дори месото да е цяло парче. А последната ми придобивка в кухнята е направо супер - тепаняки грил. Нарязвам си зеленчуците в желаната форма и големина. Месото (засега с пилешко филе съм пробвала само) е подготвено за 3 блока - с оглед на евентуалното свиване поради водно съдържание слагам 90, а не 84 грама. Мариновам го в марината според настроението в момента - обикновено соев сос, сос уорчестър, обилно подправки - чили, черен пипер, къри, щипка сол, няколко капки сок от нар. Месото предварително леко съм го начукала. След като загрее грила - всичко става за буквално 10 минути. Пилето е крехто и почти не е намалило обема си с 1-2 обръщания. Зеленчуците хрупкат. Правя си микс от чушка, карфиол, тиквичка, лук, чесън, морков, броколи, домати (ще трябва да пробвам и с готови замразени миксове, ама като свършат свежите продукти). Същото може да стане и на тиган с незалепващо покритие. Първо се справяш с мръвката. Вадиш я и в същия тиган задушаваш за кратко зеленчуците. Ако трябва да си направиш порция за две и повече хранения първо се справяш с мръвката. После зеленчуците.
Аз лично меря всичко сурово. Дори месото, като за него винаги слагам някой-друг грам заради обогатяването им с вода (особено на пилешкото).
В крайна сметка всичко е въпрос на фантазия, умение за боравене с продуктите, желание да си направиш храната зонова и вкусна. Защото храната трябва да доставя и удоволствие. Е, не всеки се е научил да готви. Аз сега се уча да готвя месо, защото почти не съм го правила през живота си. А и сега ми се случва рядко. Но с питане и желание всичко се постига. Някъде бях обяснявала как сина ми ме научи да си правя пилешкото филе крехто и без особена загуба от обема му. В тиган става супер. Приготвяш си пилешкото филе/бон филе на парчета. Леко намазваш тигана със зехтин - 2-3 капки. В 1/4 чаша вино (бяло или червено)/бира смесваш любимите си подправки за пиле. Почваш да редиш пилето в тигана и като стигнеш до последното парче почваш да обръщат първото. Това е достатъчно време пилето да побелее. Като обърнеш цялото пиле, заливаш го с виното/бирата. Слагаш капака на тигана и изключваш котлона. Става супер.

Дано съм ти била полезна.

[negat1ve]

Хммм... интересни идеи даваш, проблема при мен е че готварските умения покриват главно основните ястия в българската кухня (мусака, супички, яхнии и т.н.), имам навика да правя всичко дословно по рецепта и по-сложните неща къде изиискват креативност и опит ги избягвам. Взех си дълбоко тиганче сега на първо време, ще помисля и за някаква подобна джаджа като този твои грил ако мога да съчетая подобен тип инстантно готвене с моето ежедневие.

Накупих си извесно количество зеленчуци (патладжан, чушки тип пиперки, малки чушлета, червен лук, чесн и т.н.) къде могат да издържат известен престои в хладилника и утре вероятно ще направя бойно кръщене на тиганчето. Понеже избягвам да съхранявам половинки, четвъртинки и прочие зеленчуци излишъци да попитам как да комбинирам количествата? В смисъл примерно патладжаните са 3 доста едри - режа един, отделям примерно за два блока и го комбинирам с другите неща за да си направя порцията от 3 блока. За остатъка обаче единственното което ми идва наум е или да го завия суров във фолио и да го съхранявам за следващото готвене или да го нарежа и него на блокове, да го задуша и получените неща пак във хладилника докато доиде ред да ги хапна. Обаче няма да са пресни и малко се губи идеята.

Готовите замразени зеленчукови миксове как се смятат като отделни блокове?

ПС: Иначе си взех това:

със висок капак от боросиликатно стъкло. Сега остава да го обгоря и да му образувам патината която го пази и му придава незалепващи свойства.

[Маня]

Ако готвиш само за себе си и трябва да си приготвиш да речем обед и вечеря (които могат да са едно и също меню за деня) просто приготвяш съответно 2 порции наведнъж.
А инаме, дори нарязан, зеленчука се пази в хладилник. Аз обикновено като почна да режа, режа поне за 2-3 готвения, за да си спестя време. Нарязаното прибирам в стреч фолио или в кутии в хладивника. А иначе отрязан зеленчук или плод също прибирам увит във фолио в хладилника. Старая се да си подготвям меню за 2-3 дни напред, за да направя и съответните покупки, за да не взимам излишни количества.

Замразените зеленчукови смеси в повечето случаи имат етикет, на който пише колко въглехидрати съдържат. Изчислявам по формулите. Но най-често купувам не смески, а отделни - например броколи, карфиол, спанак, зелен фасул, моркови (това ако има място във тесните ми чекмеджета на фризера - все недостигат) и съответно тегля по таблицата. Въпреки че свежи зеленчуци има челогодишно (е, ако не са в сезон са малко по-скъпи), но ако бюджетът позволява - винаги прибягвам първо до свежите. И някак съм свикнала да хапвам сезонните зеленчуци. Но това е въпрос на личен избор и финанси разбира се.

Патладжана, ако го нарежеш на ленти с дебелина 6-7 мм, малко посолиш, след това изплакнеш и подсушиш, можеш да го запечеш в този тиган (става страшно вкусен - задушен не е много готин, освен ако не е в гювеч - поне за мен), същото е и с тиквичките. Само леко намазвам дъното на тигана с няколко капки зехтин. После с кисело мляко и чесън става супер комбинация. Хем намаляваш малко обема на зеленчука с 1 БВ от киселото мляко. Така можеш да направиш цялото количество и да го прибереш в кутия в хладилника за следваща консумация. Патладжана става и на кьополу - изпечен цял във фурната, обелен и смлян с няколко червени чушки - естествено смяташ блоковете. Малко чесънче и магданоз. Малко настърган домат и нужните блокове зехтин. И супер въглехидрат към мръвката.

КАто гледам този тиган е с махаща се дръжка, което означава, че може при нужда да се ползва и във фурната, ако нещо трябва да се запече.

[negat1ve]

Бойното кръщене не мина точно по план . Намазах съвсем леко дъното на тигана с кокосово масло и метнах месото. Изпекох две тарелки пилешки гърди и станаха уникални като вкус и сочност на пържолките, но зеленчуците си бяха провал отвсякъде. Патладжана пробвах да го пека по твоя метод, но на практика си беше отчасти задушаване заради малкото вода която добавих от страх да не залепнат. Изчаках да омекнат максимално, да потъмнеят и започнах да ги вадя, но си беше както казваш ти с кофти вкус и на места сурови. Заминаха в кофата дирекно. Чушките нарязани наедро се задушиха чат-пат и ги хапнах за вечеря с два блока домати, но и те не блестяха особенно като вкус. Може би трябваше да пробвам да ги изпека и тях и после да ги обеля, но може да не се получи номера на тиган. Ще е тегаво маи докато си изнамеря някакви комбинации които ми допадат и стават добре на вкус. Направо ме е страх да пробвам дори зонов омлет с някакви зеленчуци.

Погледнато от добрата страна поне се уредих с малко по-бърз метод да готвя протеините от месо и риба. Досега главно на фурна ги правих - в йенско стъкло или в плик за печене без мазнина.

[Маня]

Зеленчуците в тиган/на грил/на тепанякито винаги ще останат хрупкави. Не е като да са сварени. Или варени на пара. Но е въпрос на вкус. На мен ми е приятно да ми хрупкат (макар че ми е малко по-трудно с новите ми "зъби" ).
Какво правя - нарязвам ги на квадратчета, на лентички, на кубчета, на удобни хапки. Събирам ги в една купа, слагам малко сол и зехтина (с част според приготвяните блокове - често си приготвям за 2-3 хранения по 2 блока - зависи от зеленчука). Добавям подправки на вкус (никога не пропускам черен пипер и чили - просто без тези две подправки нищо не ми е вкусно - и не само откакто съм в Зоната). Разбърквам с ръце, така че малкото мазнина да се разпредели измежду тях. Загрявам тигана/плочата напръскана с капка мазнина. Изсипвам част от зеленчука. Разбърквам няколко пъти и премествам в съд с капак. После следващата порция и така докато цялото количество мине през огъня. Захлупвам съда, в който ги прибирам. После количеството деля на съответните части - меря цялото готово количество и определям колко е 1 блок, или след като вече съм свикнала - просто ако са 6 блока да речем, деля количеството на три и така имам за три хранения по 2 блока). При хапване пръсвам с още малко зехтин или добавям маслини или смлени бадеми (каквато идея ми дойде в момента) и допълвам със свежи подправки. Добавям 1 блок въглехидрат плод. (Така приготвения зеленчук можеш да върнеш - вече посвил се - обратно в тигана, да налееш малко вода - 1-2 кафени чаши - да сложиш отново на огъня под капак на тих огън за 10-тина минути).
Ако са ти твръди така зеленчуците, можеш да ги правиш на пара - или в съд за варене на пара, ако нямаш просто на дънонто на тенджерата трябва да поставиш някаква решетка, която да отделя зарзавата от водата, която ще налееш. Вариш след кипване на водата 5-10 минути (зависи от зеленчука). Така стават по-меки и по-приятни на вкус за някои.
Другият вариант е да си ги свариш, но в малко вода.
Добавяш мазнини и подправки след процеса на задушаване или варене.
Или просто готвиш по някоя от рецептите в сайта - има и яхнийки. Има и рецепти за мусака и какво ли не още.

Оф, май ще трябва да направим тема - готварски техники за начинаещи зонови майстор-готвачи

negat1ive, не се страхувай да експериментираш с готвенето - е, не винаги нещата се получават, не винаги е сполучливо (и най-добрите майстори им се случва). Най-много да не изпиташ удоволствие от дадено ястие или дори да трябва да отиде в кофата (а си можел патладжаните просто да ги пасираш с малко чесън и магданоз и да си стане направо кьополу - аз например не ги пека във фурната, а ги задушавам на уреда за задушаване, когато правя кьополу - вкуса на печено идва от чушките - а и патладжана "пие" мазнина, той просто си е такъв зеленчук - най-готин е на имам-баялдъ - то и затова така се нарича ястието - прелива от мазнина, че чак ти баялдисва, или пържен с много чесън и кисело мляко - но за 1 блок, за да го изпържиш, ще ти отиде поне 1 кафяна чаша олио, което той ще попие и тогава вече не е зонов). Аз затова откакто съм в Зоната го ползвам или за кьополу, или като си правя гювеч (без картофи).

[Маня]

Да започнем с основните готварски техники:

Ал денте (Al dente - итал.)
Варене на паста, или ориз до степен, при която са плътни, но не твърди. Отнася се също и зеленчуци, които вече не са сурови, но са още леко хрупкави
Бланширане (Blanching - англ.)
Използва се главно при плодове и зеленчуци. Представлява потапянето на продукта във вряща вода за съвсем кратко (5 - 10 сек.), изваждане и незабавно охлаждане под течаща студена вода.
Употребява се за:
- неутрализиране на бактерии, нормално развиващи се в продукта, с цел по - дългото му запазване. Прилага си и преди замразяване.
- по - лесно обелване на някои продукти, като домати, сливи и др.
- подобрява вкуса на някои продукти, като броколи и др.
- подобрява цвета на някои продукти, като броколи и др.
Бланширане на картофи: картофите се потапят за кратко във вряща мазнина.
Варене (Boiling - англ.)
Варенето представлява готвене на хранителните продукти изцяло потопени в течност (вода, бульон, мляко, захарен сироп). Водата завира в интервала от 95° до 100°С, в зависимост от атмосферното налягане (надморската височина). Любопитен факт е, че силно врящата и по - слабо врящата вода имат еднаква температура. Варенето отпуска съединителната тъкан на месото и го прави крехко. Също така омеква и целулозата в зеленчуците, плодовете и житните продукти. При варенето, част от течността се изпарява, което при приготвянето на сосове, например води до сгъстяването им.
Водна баня (Water bath - англ.)
В съд с вряща вода се потапя друг съд с продукта, който се готви; използва се обикновено за готвене на лесно загарящи смеси, например сосове или кремове. Основното предимство на водната баня е, че се осигурява равномерно разпределение на топлината. Друго предимство е, че осигурява по - добър контрол на температурата, тъй като вренето на водата във външния съд се контролира лесно визуално, а температурата във вътрешния съд е много близко, но по - ниска от тази във външния съд.
Глазиране (Glazing - англ.)
Представлява заливане на готовия продукт с глазура, с цел придаване на завършен, естетичен вид и вкус. Прилага се основно върху сладкиши, плодове, хляб и месо. Глазурите най - често са сладки.
Грилиране (Grilling - англ.)
Приготвяне на месото, чрез печене директно върху източника на топлина, обикновено скара. Въпреки, че често се използват електлически скари, най - добър вкус се получава от горенето до получаване на жарава на подходяща плътна дървесина като дъб, бук и др. Месото обикновено е поставено прадварително в марината, за да придобие по - богат вкус и да се предпази от изсъхване при печенето.
Деглазиране (Deglazing - англ.)
След приготвянето на месо в съда обикновено остават мазнина и концентрирани, карамелизирани сокове. Месото се изважда, а съда се загрява отново, като се добавя вода, или бульон и се бърка до образуването на сос, който след това се поднася към месото.
Карамелизиране (Caramelization - англ.)
Нагряване обикновено на захар или захарен сироп, докато не стигне тъмнокарамелен цвят. При този процес се получава оксидация, разграждане на сложните захари до прости и последващи реакции помежду им. Визуално захарта се разтопява и променя цвета си до тъмнокафяв, при което се получава орехоподобен аромат. Карамелизираната захар се използва за глазури, бонбони, в някои сосове и др.
Течно мариноване
Прилага се обикновено при месо от дивеч, говеждо, или овнешко. Маринатата се приготвя от равни части оцет и вода, като се прибавят сол, черен пипер, бахар, малко захар, и нарязани кубчета ароматни корени (целина, корен от копър, корен от магданоз). Сместа се вари кратко време, след което се оставя да изстине и се прецежда. В нея се поставят парчетата месо, като над тях винаги трябва да има течност и се оставя да престои обикновено от 24 до 48 часа.
Това е базова рецепта за марината. Добавят се различни продукти, като чесън, вино, лимонов сок, лук, соев сос и др., в зависимост от конкретното ястие, което се приготвя.
Освежаване (Refreshment - англ.)
Изплакване на зеленчуци, веднага след сваряването имсъс студена водапреди сервиране, с цел спиране процеса на температурна обработка и запазване на цвета и хранителните качества.
Охлаждане (Cooling - англ.)
Процес, при който се понижава температурата на полуфабрикати, или на готови ястия и продукти до температура от 0° of 5°. Служи за краткосрочно съхранение. Забавя силно развитието на повечето съдържащи се в продуктите бактерии, или спори.
Паниране (Coating with breadcrumbs - англ.)
Продуктът се овалва в панировка, след което се пържи. Панировките биват различни видове, като основната съставка е брашно (пшенично, или царевично), натрошен изсушен хляб, или галета. Друга основна съставка е яйце (жълтък, белтък, или и двете).
Пасиране (Pureeing - англ.)
Пюриране. Смачкване и разкъсване на даден продукт, чрез пасатор, или блендер, до получаване на хомогенна консистенция, без бучки и парчета.
Печене (Roasting - англ.)
Процес на приготвяне, чрез сухо нагряване на продуктите. Темперетурата варира според продукта в рамките на 100° - 300° С.Печенето най - често е във фурна, но се пече също и на тиган, микровълнова фурна и др.
Пържене (Frying - англ.)
Начин на приготвяне, при който продукта се потапя в гореща мазнина до сготвянето му. Варира силно според продукта, типа мазнина, количеството мазнина, използвания съд и др.
Редуциране (Reduction - фр.)
Сгъстяване чрез варене на течности или сосове, в следствие на което се концентрира вкуса и аромата им. Трябва, обаче да се избягва дългото варене, тъй като може да изчезнат част от ароматите.
Сотиране (Sautéeing - англ. от фр.)
Бързо запържване в силно нагрят тиган с малко мазнина, при което продуктите не се бъркат, а се обръщат с движение на тигана. Тиганът трябва да бъде достатъчно голям, така че продуктите да са разположени на едно ниво. Слага се мазнина, само покриваща дъното. Продуктите трябва да са толкова, че да се разполагат равномерно по дъното на тигана, без да се припокриват. Пържи се до леко покафеняване, след което се обръщат с движение на тигана. Тигатът трябва да е с прави стени, преминаващи към дъното с извивка, за да може да си обръщат продуктите.
Транжиране (Severing - англ, Trancher - фр.)
Нарязване на сготвено месо на подходящи за сервиране парчета. Прилага се при големи късове месо, или цели части и птици, като например, цял бут, плешка, пиле, пуйка и др.
Фаршироване (Stuffing - англ.)
Пълнене вътрешността на продукт със ситно нарязани зеленчуци, месо, риба. Фаршироват се обикновено цели птици, чушки, патладжани, домати, плешка и др. При месата, отвора след напълването се зашива с дебел конец.
Филетиране (Filleting - англ.)
Изрязване на парче месо без кокал с плоска, широка форма подходяща, примерно за шницел. Рибата се разрязва с остър, тесен нож всяка на две половини на рибата, движейки ножа по гръбнака, първо от едната, а след това и от другата страна.
Фламбиране (Flambé - фр.)
Представлява готварска техника, при която към ястието в тиган се добавя етилов алкохол и се запалва, като най често това се прави пред клиента, при сервиране. Смята се, че при изгарянето на алкохола се предава част от аромата му, но може би основното предимство на фламбирането е спектакълът, който създава при сервирането на храната.
Счита се официално, че фламбирането е открито през 1895 г. в Монте Карло от сервитьора Henri Carpentier, който случайно запалил палачинка, приготвяна за младия още некоронован Едуард VII крал на Великобритания.
Шпиковане (Larding - англ., Spicken - немски)
С тесен нож се промушва месото и образувалият се процеп се запълва с различни продукти като бекон, чесън, целина, морков, лук и др. Придава допълнителен аромат, а бекона предпазва месото от изсъхване.
Шприцоване (Spritzen - немски)
Изкарване на кремообразен продукт под налягане през накрайник с определена форма (шприц), при което изтичащата струя придобива формата на накрайника. Използва се за украса на солени и сладки ястия, кейкове, торти и др.

Е, не всички са подходящи за ползване в Зоната. Но знае ли човек какво може да му потрябва, за да си сготви вкусна зонова храна. Фантазията винаги ще помогне.

[Маня]

Хайде и още малко: вече за здравословно готвене

Приготвянето на храната по здравословен начин далеч не означава, че трябва да се превърнете в майстор готвач или да инвестирате в скъпи съдове за готвене. Можете да осъществите това и без да се налага да полагате непосилни усилия, време и средства.

Печене. Това е позната на всички техника, за която със сигурност не се изискват никакви специални умения. Желаната от вас храна просто се поставя в печката (с умерено количество мазнина и сол, разбира се) и след определеното за приготвяне време, вие може да сте спокойни, че вашата храна е здравословно приготвена. Предимство при печенето е, че голяма част от мазнините, съдържащи се в храната, се отделят и изтичат, благодарение на високата температура и сухия въздух в печката.

Варене и/или на пара. Тези техники са най-подходящи за приготвянето на зеленчуци, но също така и на някои месни продукти. Добавянето на подправки във водата овкусява продуктите и ги прави по-ароматни. Приготвянето на пара има своите предимства пред варенето. Докато при варенето продуктите могат много лесно да се преварят и съответно да загубят своите качества, приготвянето на пара запазва максимално полезните съставки в храните и не ги разварява. Това прави парата особено подходящ метод за приготвяне на храна за подрастващите.
Оставяйте зеленчуците леко твърди. Така запазвате полезните им съставки и вкусовите им качества.

Уок. За готвенето в wok тиганите е необходимо много по-малко количество мазнина, от това при обикновеното пържене. Също така, бързото разбъркване на продуктите не позволява тяхното запържване и насищане с мазнини. С тези характеристики, тази техника се различава от обикновеното пържене и може спокойно да бъде добавена в списъка на методите за здравословно приготвяне на храна.
Wok тиганите могат също така да бъдат използвани за готвене на пара и варене.

Предварително накисване на зърнените храни. Всички зърна съдържат фитична киселина, която блокира абсорбирането на минералите и това може да доведе до минерален дефицит. Накисването на зърнените храни (за поне 7 часа преди приготвянето) стимулира отделянето на ензими, които неутрализират фитичната киселина. Веднъж неутрализирана, тя е важна антиканцерогенна хранителна добавка.
Накисването прави зърнените храни и по-лесни за преработка.
Когато накисвате, заедно с топлата вода (, която трябва да покрие зърната) добавете и една лъжица кефир или кисело мляко. Преди готвене изплакнете само, ако имате алергии към храни в семейството.

Предварително накисване на бобовите. За да предотвратите надуването на корема и газовете, винаги накисвайте бобените храни предварително. Най-добре да престоят за цяла нощ в топла вода (количество два пъти повече от продукта) заедно с 2 супени лъжици оцет или лимон. Това рехидратира бобените зърна и неутрализира фитичната киселина. Изплакнете и варете 10 минути в чиста вода. Съберете пяната, образуваща се при варенето. Тя съдържа трудни за преработване захари. Ако добавите японски водорасли (комбу/kombu) при варенето, това ще омекоти бобчетата, ще ги направи по-лесни за преработване и ще добави вкус и хранителни вещества към яденето.

Подправки. Добавянето на подправки е добър начин за овкусяване на храната без допълнителни добавки на сол и мазнини. Наблягайте на зелените и свежи подправки, които са източник на много витамини и минерали. Билките се използват и до днес в медицината. Те са допринесли за оздравяването на много хора и могат да се справят с различни заболявания. Мащерка, копър, магданоз, мента и босилек са едни от най-добре познатите ни и лесни за набавяне подправки. Те могат да бъдат добавени в много от ястията ни и да спомогнат, както за нашето здраве, така и за аромата на нашата храна.

Приготвяне на по-големи количества и складирането им във фризера. Това е особено удобно, когато имате малки деца. Така може веднъж седмично да приготвите различни храни, които да сервирате през цялата седмица. За да направите това максимално удобно, може да замразите пюрета и другите приготвени храни в ледарки и след това да ги поставите в подходящи, обезвъздушени контейнери. Малките кубчета храна са лесни и удобни за размразяване.

Съдържанието на витамини при замразените храни. Витамин C обикновено се губи в по-висока концентрация, отколкото всеки друг витамин. Част от витамините, съдържащи се в храната се загубват и при охлаждането, излагането на висока температура и измиването на зеленчуците. Въпреки това, значителна част от витамините остават. При процеса на замразяване се загубват средно между 10 и 25% от витамините. Друг фактор, оказващ влияние върху количеството на витамини и хранителни вещества в замразените продукти са продължителността и нивото на замразяване. Колкото по-дълго и по-дълбоко са замразени хранителните продукти, толкова по голямо количество от хранителните си качества губят те. В домашни условия, дълбокото замразяване не може да се осъществи, а това колко дълго ще държим храната във фризера зависи само от нас (желателно е не повече от 2/3 месеца).

Нетоксични контейнери. Металните, стъклените и керамичните контейнери за складиране на храна са добра алтернатива на пластмасовите, съдържащи опасни химикали. Тук е важно да се отбележи, че колкото по-мека е пластмасата, толкова повече химикали отделя. Изследване, проведено от Greenpeace показва, че отделянето на тези съставки от пластмасата и свързването им с храната може да доведе до промени в хормоналната система и да повлияе на нормалното развитие и растеж на децата. Ако, все пак, използвате пластмасови контейнери, не поставяйте храната в тях, преди да е напълно изстинала. Така намалявате риска от отделянето на химикали и свързването им с храната.
Друга посуда, която е добре да бъде избягвана, особено при приготвянето на храна за децата, са алуминиевите тигани и тези, с незалепващо покритие. Те също отделят значително количество вредни химикали. Тяхна добра алтернатива са металните неръждаеми и керамичните тигани и посуда.

[negat1ve]

Знам долу-горе основните неща при готвене, просто не се чуствам в свои води и предпочитам да готвя дословно по рецепта. Примерно предния месец наблягах доста на скумрията като протеин и макар да не съм готвил такава до сега се получаваше прилична като резултат. Имаше промоция на цяла замразена океанска скумрия в Кауфланд и затова, а рецептата дирекно и дословно от опаковката Размразяване, чистене, малко подправки с добавка лимон и дирекно с плика във фурната.

Маи се води сотиране това което се опитах да правя със зеленчуците, но тигана с нов и бях малко скептичен относно незалепващите свойства на новообразуваната патина. Може би още няколко пъти готвене на меса и ще е готов за по-финни задачи. При чугунените съдове има един тънък момент с образуването на покритие което ги прави незалепващи и ги пази от ръжда. Имах уред за готвене на пара, но набързо установих че нещата които най-много ми допадат приготвени по този начин са картофи и моркови и постепенно започна само да заема място и да събира прах. Мисля че е скатан неиде из нас, трябва да го потърся някои път.

Под "да ми хрупкат" се разбира почти сурови така ли? В смисъл от описанието на цялата процедура ми се стори, че няма достатачно време да се запекът стабилно и да хванат коричка? Т.е. да не се старая да ги запичам кой знае колко?