Форум на диета Зоната - дискусии свързани с храненето в Зоната и хормоналното мислене

от **mile13** » Пет Окт 11, 2013 5:04 pm

Гази, Гази, осветли ми деня! Голям кеф да те чета, и аз като Марианка тая работа в по-голямата й част я свърших днес на....... работа. Ама такива начинаещи зоноваци като мен имат нужда точно от подобни поучителни четива! Благодаря! Аз още съм в ембрионалния си зонов период, но въпреки това като че ли започвам да усещам признаци на промяна. Надявам се скоро да получа пълно потвърждение за това, че да има за какво да ви занимавам! На който ще почива в събота и неделя - приятен уикенд!

от **Gazilot** » Съб Окт 12, 2013 12:43 am

Приключенията на Мъфинмен

Част II

МъфинМен преживяше сутрешния си зонов блок с изражение на обезводнена камила. Цял живот не
беше закусвал, но сега се налагаше и той стриктно се придържаше към новите порядки, които
доброволно си беше наложил. Мислите за нощните му мъфинови приключения жужаха из главата му
и забиваха жилата си: "Изложи се", "Фейлна като Доган'с килър", "5 съставки, а не можа да ги
смесиш като хората". Чувството на неуспех се беше загнездило в мозъка му и го човъркаше
постоянно. Изсърба кафето си набързо и запраши към хипермаркета.
Награби всевъзможни форми за печене ( глинени, силиконови, метални, единични, тефлонови), хартия за печене, силиконова четка и още дузина други глупости, които си мислеше, че му трябват. Накупи и продукти за количество мъфини, което би изхранило циганска сватба за седем дни.
По пътя обратно му хрумна идеята да се обади на едно Зонби, което имаше ресторант и да отиде
там да пробва професионална фурна. Зонбито прие идеята и след малко МъфинМен нахлу в заведението, накачулен с торби с продукти като коледна елха. Пероснала, свикнал да вижда МъфинМен във всякакви кулинарни и алкохолни извращения и не само, явно беше предупреден за целта на посещението му. Гледаха го с недоумение, като туземци - неонова реклама. Усещаше подигравателните погледи, но не му пукаше, той имаше мисия! Влязоха със ЗоНбито в кухнята, и какво беше разочарованието му когато разбра, че про-фурната е с вентилатор. Само това не, каза той, целия кошмар изплува пред очите му и кожата му настръхна. В един момент нещо в него се срина и погледа му се залута безцелно между тенджери, тигани и закачливо гледащ го кухненски персонал.
- Имам и конвенционална, Раховец - каза ЗоНбито. Ама не я ползваме, само за крем карамел, щото не става на вентилаторната.
Подтисна желанието си да прегърне и разцелува ЗоНбито пред подчинените му. Започнаха да приготвят сместа, под професионалните погледи на кухненските майстори. Усещаше се как въздуха трепти от недоверие в случващото се и онова бащинско чувство на загриженост за необичайните начинания на потомството. Заредиха формите, сипаха си по няколко блока вино и протеиновите му еквиваленти в паламуд и зачакаха, раздумвайки се за Зоната. Дали от виното, МъфинМен беше изпълнен с надежда, че най-после ще се получи. Някакво малко гласче мърмореше, че и да се получат мъфините, тука ли ще идва да си ги прави, но той не му обърна внимание.
Часът на истината дойде, отвориха фурната и ... В първия момент не можа да реагира, сред всеобщите възгласи " О-о-о, изглеждат супер", " Ах, какви са вкуснокафевички".
Те не знаеха, не знаеха и се превъзнасяха, а той със свито сърце извади първият мъфин от силикона. Беше значително по блед от горната си част, но приемливо кафяв, с оглед на неговите предишни опити. Обърнаха ги с дупетата нагоре и ги допекоха за още 10 минути.
Станаха с перфектен външен вид и той раздаде на готвачи и келнери по един. Всичко беше като по кулинарен рецептурник, консистенция, плътност на вкуса.
Мненията бяха само хвалебствени, но това не интересуваше МъфинМен. Тръгна си, доволен, изпълнил мисията си да направи мъфини, хрупкави вкусни шибани мъфини!
Гласчето, което одеве мърмореше и той не чуваше в суматохата, набра сили и изкрещя :" Ами сега? На фурната у нас как ще ги направиш такива?"
"Майната ти - си каза наум МъфинМен, не ме интересува в момента, оставям се да ме владее чувството на триумф и хич няма да те слушам!!!"
Когато се прибра, сподели всичките си преживявания с женското ЗоНби, което изслуша плеядата му и някак си на шега подметна : "А, то така с постоянна температура на един вид печене няма да станат, трябва 20 минути така, 10 така и 10 онака". Изгледа я с поглед, който можеше да реши Втората световна война.
Беше права и след 2 часа на масата му имаше 24 прекрасни, вкусни и изстрадани мъфини. Проблемът беше решен по трудния начин, но той беше свикнал с това, а и в главата му вече назряваше идея за пица по Зоната, каквото и да значеше това.

Край

от **Pipilota** » Съб Окт 12, 2013 4:25 am

Ми какво да кажа.... :bored1:

направо нямам думи... :4smile:

Толкова съм горда с теб, че изобщо не можеш да си представиш :rheart:

Нашата Рокси беше спретнала една пица, имам снимката в мейла ми, ама все не ми остава време да я направя. Давай да видим какво ще роди зоНбираната ти глава за зонова пица :hug:

от **Siskata** » Съб Окт 12, 2013 9:40 am

Аз също искам да похвала МъфиМен :applaus:

.... С голямо удоволствие преди 2 дена аз опитах от мъфините на МъфиМен и те бяха страхотни...Оказа се че той е един наистина добър :cook:

.... А сега с нетърпение ще очаквам и да направи една зонова пица.. Искрени поздравления.

от **Djidji** » Съб Окт 12, 2013 10:11 am

Както и предположих,справил си се!!! Ти се превръщаш в ЗоНби шеф готвач. :hug:

Аз мисля,че пицата е ниска летва,хвърляй се направо в дълбокото-зонова торта.Искаме торта,искаме торта! :laugh3:

от **Poppy** » Съб Окт 12, 2013 2:25 pm

Гази, твоите писания вече си ги оставям за четене най-накрая, защото вече ги минавам в графа "художествена литература" :lol:

Да пусна една песен за лирическия герой http://www.youtube.com/watch?v=Rb-1zkw_VRg и аплодисменти за автора :bigsm20:

от **HippoDel** » Съб Окт 12, 2013 10:53 pm

Gazilot написа:Когато се прибра, сподели всичките си преживявания с женското ЗоНби, което изслуша плеядата му и някак си на шега подметна : "А, то така с постоянна температура на един вид печене няма да станат, трябва 20 минути така, 10 така и 10 онака". Изгледа я с поглед, който можеше да реши Втората световна война.
Беше права и след 2 часа на масата му имаше 24 прекрасни, вкусни и изстрадани мъфини. Проблемът беше решен по трудния начин, но той беше свикнал с това, а и в главата му вече назряваше идея за пица по Зоната, каквото и да значеше това.

Край

Гази,
Не бъди егоист, "20 минути така, 10 така и 10 онака". :think:

Сподели тайната, на женското ЗоНби, да не се превърна и аз в Мъфинуомен!

от **Gazilot** » Съб Окт 12, 2013 11:06 pm

Хипо

Важи за фурна с конвекция ( разбирай шибани вентилатори everywhere) :bigsm35:

20 минути на най-долно положение, с долен реотан и конвекция
10 минути на същото място, с горен реотан и конвекция
10 минути на двата реотана, конвенционален режим, ама то перките па си дуат като изоглавени.

Пипи, Попи, мерси!

от **Italiano** » Нед Окт 13, 2013 8:58 am

МъфинМен срещу ПицаМен - това ще е култово.
Остава после и ТортаМен да се включи и ще станат отряд супергерои като от комиксите! :3smile:

от **nympheacea** » Пет Окт 18, 2013 1:58 pm

Чувствам се ужасно.
Гази съжалявам, че съм те прекарала през такъв ад. Още съм много объркана за да се смея, а и набързо прочетох всички постове, защото ми беше любопитно да разбера каква е причината.

След това, ще прочета всичко отначало и ще се насладя на таланта ти да флиртуваш с думите.

В къщи ги правя на газова фурна, нагряването е само отдолу, така че, при мен покафеняването от горе е сигурен знак, че са готови.
При моето слънце фурната ми е с вентилатор. Винаги избирам тази програма и никога не съм имала проблеми, там пека на комбинация горен + долен + вентилатор. разположението на скарата при всички фурни ми е възможно най високо така, че все пак да мога да наблюдавам през вратата.
Наистина вентилаторът разпределя температурата равномерно, от там и корекцията -20 градуса при зададена температура за печене при нормален режим. Важно при печенето в силикон е: слагай формите направо върху скарата, ако ги сложиш в друг съд, е все едно печеш нещо в 2 тави. А работата със силиконови форми е тотално удоволствие, не е необходимо омазняване или хартия, аз моите мъфини просто ги обръщам и те сами падат.
P.S. Най-редовно ми се случва да забравя мъфините във фурната, рекордът ми е 1 час и нещо, е те не изгарят

просто стават с по-дебела коричка.

от **Gazilot** » Пет Окт 18, 2013 2:46 pm

nympheacea написа:Чувствам се ужасно.

Бе глупости!
Просто реших да освежа малко форума с разказа си. Нищо повече. Не съм страдал, само месих и пекох

от **Gazilot** » Нед Окт 27, 2013 2:20 am

Здравейте и от мен!
Време е за 80 дневна зонова докладна записка. :msmile2:

Резултатите, изплували след титанични сътресения в ценностната ми система и промяна на
поведение, меко казано ме смайват. Не мога да се позная, а приятната част е, че и много
други не могат. Но спирам да си се кефя.
Резултати :
- Старт 104.5 кг. - в момента 89 кг
- Самочувствие. Вече не отвръщам глава като минавам покрай витрини от страх да не видя
Нещото, търкалящо се по улиците, пуфтейки и плувнало в пот.
- Доволство от себе си, чувство за пълноценност. Чувство, че правя нещо за себе си
НАЙ-НАКРАЯ. Обичам се! :bigsm22:

- Позитивизъм, всеобхватен, всемирен. Не през цялото време де, не съм запрегръщал дърветата
и зацелувал циганите. (Иванов ако е циганин, изгоря!).
- Желание да свърша нещата, които не съм свършил от Отечествената война насам и съм отлагал, отлагал, докато съм лягал, лягал пред телевизора с копаня храна. :choco:

- Липса на умора, като пружинка съм. Добре де, пружина. Но по-добре пружина, отколкото плужина(от плужек). Но и пружинка ще стана, Вие само гледайте :bigeye:

- Невероятно, но храни, които преди съм обожавал, :bigsm39:

сега предизвикват в мен отвращение. Просто вече знам какво са ми причинявали. А бяха вкусни, лека им пръст!!! :monk:

- Алкохола!!! Преди пиех с литри концентрат, :msmile11:

седейки на празни бурета от бира. Сега, откакто съм в Зоната, се напивам от 230мл. вино като засмян казак. Не ме държи както преди дълго време, но за 40-50 минути съм с криле и с перка в г.за. Абе още в началото на Зоната, на седмица и половина две, отивам при тоя моя приятел с ресторанта и изпрасквам две халби бира :bigsm41:

набързо( лято, жега, и т.н.). И езика ми се преплете, затоплиха ми се бузите и челото, нежния пол седящ по масите :rdinner:

в заведението ми стана още по-нежен. Викам си "А?!? Две бири, баси". Та както и да е, смея да кажа, че сега ми е много кеф, хем се омотвам с една чаша вино, хем па било и здравословно. Какво повече да иска човек.
- Качеството на съня ми се подобри. Спя по 7 часам като мъртвец :msmile9:

. Изключая ставането за 00, но това е на автопилот :obscene-tolieturinal:

и не го помня в повечето случаи.
- Спортувам :msmile13:

! Аз!!! Да, аз!!! Карам колело, долу-горе 3-4 пъти в седмицата, Като не карам колело, в нас си правя клекове, лицеви опори и коремни преси. :msmile14:

Постепенно резултатите ми се подобряват :skyle16:

и почвам да иска повече и повече. Ендорфините ме карат да се чувствам като lexington. Ако ги помните тея цигари, мотото им беше "After action, satisfaction".
- Имам си един средно голям Метъл шоп :music-rockout:

в нас. Почитател съм на този стил музика :music-guitarred:

и имах безброй тениски, панталони и аксесоари, които не ми ставаха. Преди. Зоната. Сега си ги имам всичките обратно по телцето ми.
- Бюджета ми за хранене и пиене намаля с около 30% на месец, без лишения, даже обратно. Ям more-smile20

си като пич по 5 пъти на ден, доволно и засищашо, разнообразно и вкусно. Пека на фурна! Сладки по зоната. Мъфини. Аз? Баси!
- След дълги борби с Аз-а си през съзнателната част от моя живот, сега чувствам, че имам превес над него :bigsm55:

. Това е може би най-голямото задоволство, което изпитвам, след трансформацията на тялото ми.
- Имам база, на която да стъпя. База на развитие. В психологически, физически и духовен аспект.
- Намерих нови приятели. :romance-grouphug:

В реалния живот, покрай Зоната. Чувството, че си насочил някой към Зоната и той е щастлив от това е една голяма награда, която получих 6 пъти досега. Намерих нови приятели и във виртуалния "живот" - Вас, хората от форума, които помагат, както никой не го прави в днешно време - с готовност и безрезервност. Благодаря за което, поклон и респект. :applaus:

- И най-накрая, ако не пиша в продължение на няколко дни по форума, да знаете, че съм гръмнал. Това е чувство което ме обзема още от 10-ия ден в Зоната. Чувството. че ще гръмна от кеф.

от **Poppy** » Нед Окт 27, 2013 9:06 am

Гази, много готино четиво си ни спретнал за неделя сутрин. Винаги е удоволствие да намина през твоята бърлога и да надникна.
Това го направи на плакат и го налепи из махалата! За няма и 3 месеца - резултат мега трансформация. И искам снимка с любимата ти метъл тениска :lol:

от **marianapanova** » Нед Окт 27, 2013 12:35 pm

Гази,Евала :hug:

така хубово си св описал,че разопознавам себе си в това с витрините :wow:

аз също се чувствах като теб преди Зоната :sad:

много познато чувство!Нещото, търкалящо се по улиците, пуфтейки и плувнало в пот. :laugh:

сега ми е смешно,но преди година хич не ми беше до смях!
Много се радвам за теб Гази :hug:

И като заговорихме за помощ днес помогнах на една жена с менюто,която има болно сърце и 100кг върху себе си!Чувствам се прекрасно,от факта че и други могат да почувстват резултата от Зоната!