Модератори: Italiano, Pipilota, Маня
Първо, билките и подправките имат най-високи стойности на единици ORAC* на грам въглехидрат. Ето защо тяхната основна цел в Средиземноморската Зона е да осигуряват антиоксиданти, не само вкус. На второ място, зеленчуците варират в широки граници по отношение на единици ORAC/грам въглехидрат. Когато преварите зеленчуците, както правите, когато ги варите докато станат меки и обезцветени, вие унищожавате голяма част от съдържащите се в тях полифеноли. На трето място, някои плодове, като горските плодове, са идеален източник на полифеноли с най-малко съдържание на въглехидрати. Други, като динята, не са. Четвърто, полифенолите в зърнените храни са придружени с прекомерно високо съдържание на въглехидрати. Пето, червените вина са богати на полифеноли, но същото не се отнася за чая. Накрая, относително необработения черен шоколад е богат източник на полифеноли, но търговските продукти произведени от него са значително по-малко желателни. Това е защото обработката (алкално пречистване) използвана за повечето търговски форми черен шоколад разрушават повече от полифенолите.
Най-богатият източник на полифеноли е какаото на прах. Въпреки че какаото всъщност е плод, аз го поставям в отделна категория като шоколад. Какаото на прах е не само измежду най-добрите източници на полифеноли, но също и една от най-удобните за ползване съставки. Но най-добър от най-добрите като съдържание на полифеноли се явява високо пречистения екстракт от маки бери, който съдържа 25 процента делфинидини. Само пречистеният полифенол (известен с търговското име Delphinol) който има и сертификат GRAS (*Generally Recognized As Safe – общопризнат за безопасен) като хранителна добавка. Добавяйки Delphinol към какао на прах ви дава „супер шоколад”, който е великолепен начин да си направите здравословни шоколадови десерти, които идеално пасват към Средиземноморската Зона.
Всеки обича шоколад, но полифенолите в него правят неподсладения шоколад невероятно горчив. Монтесума може да е хапвал шоколада неподсладен, но европейците са имали вкус към нещо по-сладко. За да направят шоколада по-вкусен, производителите добавят увеличаващи се количества захар. Ако е с малко захар, той се нарича черен шоколад. Добавянето на още малко захар и мляко и той вече е блокче млечен шоколад. Ако използвате какао „холандска обработка”, то е много елегантно, но това означава, че е обработвано с натриев хидроксид (сода каустик - б.м.), който разрушава по-голяма част от полифенолите, тогава шоколадът ви е доста по-приятен на вкус. Не е учудващо, че повечето търговски шоколадови продукти използват какао холандка обработка и като резултат, много от потенциалните ползи за здравето от полифенолите на какаото са в голяма степен унищожени. Всички ползи от останалите полифеноли са допълнително компрометирани от добавената захар
Често мислим за свободните радикали като опасни за здравето ни, но свободните радикали, такива като възпалението, са от решаващо значение за поддържането на живота. Свободните радикали ви дават възможност да преобразувате хранителните калории (храната) в химическа енергия, да създавате хормони и други сложни молекули и осигуряват най-мощните агенти, които имаме, за да убиваме микробите, които ни нападат. Въпреки това, ако не контролирате нивата на тези постоянно генерирани свободни радикали, те ще започнат да атакуват нормалните тъкани и ще започнем да остаряваме много по-бързо. Научното наименование на такова свръх производство на свободни радикали е оксидативен стрес. Полифенолите за от решаващо значение за контролирането на нивото на свободните радикали за поддържане на оптимално здраве.
Нашите имунни клетки (неутрофили и макрофаги) създават широк спектър от свободни радикали, включително биологична форма на хлора известна като хипохлорит. В допълнение към тази биологична белина (която много ефективно убива микробите), има и други видове свободни радикали, генерирани от нашите имунни клетки, като например:
Хидроксилни (ОН)
Пероксилни (ROH)
Пероксинитрилни (ONOO)
Суперохиден анион (O2)
Общото на тези свободни радикали е, че всеки от тях има един свободен електрон (), който мрази да е сам и ще излезе от пътя си, за да извлече друг електрон, за да си правят компания. Това извличане на електрони от други биомолекули е една от ключовите стъпки в метаболизма, която позволява синтеза на много сложни молекули. Ако генерирането на свободни радикали не бъде смущавано, тогава генерирания оксидативен стрес води до фрагментация на ДНК и клетъчна смърт. Полифенолите се жертват, като отдават един от водородните си атоми на свободните радикали, за да потиснат излишъка от свободни радикали, като по този начин намаляват нивата на оксидативния стрес в клетката.
Колкото и да са важни полифенолите за намаляване на излишъка от свободни радикали и оксидативния стрес, тяхната най-важна роля може би е способността им да забавят скоростта на стареенето.
It's not how much sugar you consume, but the amount of glucose that enters the bloodstream to stimulate insulin release. From that perspective, the equivalent volume of white bread is worse than the same volume of dessert. Stick with the fruit for dessert.
Manya написа:... Въпросът не е какво количеството захар консумирате, а какво е количество глюкоза, която навлиза в кръвта, за да стимулира освобождаването на инсулин. От тази гледна точка еднакъв обем бял хляб е по-лошия избор от същото количество десерт. Набодете си плод за десерт.
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 2 госта