Такааа, реших и аз да си спретна едно ГХИ, или по нашему казано препържено масло (ех, детство мое).
Стана...........по черно от Дарт Вейдър
Почнах го като по учебник. И после дойде частта с къкринето. То взе да си къкри на позиция 3 на котлона,ама след известно време спря. Още от самато начало ме притесни понятието “средна температура“ - то туй на котлона колко е
- 3-4-5-6 - де да знам - реших, че ще контролирам процеса посредством контрол върху къкринето. Та като спря да къкри, почаках, викнах жената “ Душо, тва къкри ли или не“ - “не“ - котлона на 4. Взирам се, взирам се, но следи от въздух на полуумрял давещ се водолаз не забелязвам. А беше си екстра ГХИ-то - бистричко, ухае си екстра. Ама пусто къкрене не ми излизаше от главата - котлона на 5. Резултат относно търсения ефект
. Взе да става с една идея по тъмничко. Викам си - една цигара време и готово. След една цигара време: стоя до котлона, гледам си тенджерата с дебело дъно, ама вместо БЕЛтък на дъното, гледам ЧЕРтък. Маслото беше придобило екзотичен кафяв отенък. С моя безкраен оптимизъм си спомних, че на някой от форума до сутринта му се избистряло. Е, с моя оптимизъм се приключи като го сипах в буркан - бруталната истина ми зашлеви невероятно звучен шамар - черно, ама не какво да е черно, а много черно
В интерес на истината на следващата сутрин изсветля - от много черно беше станало много сиво
, но не съм разсъждавал върху протеклите химични процеси.
Та, на следващия ден се въоръжих с 2*500 гр. нова суровина - да има мегдан за нови сакатлъци. Обаче къкренето вече не ме интерисуваше. Шибнах котлона на 2 (по едно време се изкуших на 3, ама се сетих за предния ден и веднага на 2) и зачаках. Чаках, чаках ,чаааках, молех се, молех се
и стана...........екстра
Така и не разбрах как 2-3 от 9 на котлона е средна температура, ама .....важното е, че вече си имам екстра масълце.