Въглехидрати в Зоната

Какво са въглехидратите ? Те идват от растенията и дърветата- това са плодовете, зеленчуците, сладкишите, зърнените и тестените храни.Т.е всяка храна, която не е протеин или мазнина е въглехидрат. Въглехидратите са просто различни форми на прости захари, свързани помежду си в полимери – нещо като годна за консумация пластмаса. Сложните въглехидрати са просто голямо количество прости захари, нанизани заедно и изглеждат нещо като това: 
това е конфигурацията на тестени изделия, нишестета, гевреци, или зърнени култури от молекулярна гледна точка. Тези сложни въглехидрати са прости захари (глюкоза) свързани със сравнително слаби химически връзки. Тези връзки се разрушават в стомаха, и в резултат сложните въглехидрати се превръщат в прости (глюкоза), тъй като единствената проста захар, която може да влезе в кръвния поток, е глюкозата.

Човешкият организъм се нуждае от непрекъснат прием на въглехидрати, за да храни мозъка, който използва глюкозата (форма на захарта) като основен източник на енергия. Мозъчните клетки са ненаситни консуматори на глюкоза, и дори когато не извършваме никаква физическа дейност, те консумират над две трети от циркулиращите в кръвта въглехидрати.

В случай на недостатъчен прием на въглехидрати (примерно при хора, спазващи високо протеинови диети, комбинирани с почти никакви въглехидрати), мозъкът пак може да оцелява, като принуждава тялото да прозивежда необходимата му глюкоза от протеините и мазнините. Хора спазващи такива диети често се чувстват нервни и раздразнителни, което е сигурен знак за въглехидратен глад на мозъка.

Когато консумираме въглехидрати, не всички влизат в мигновена употреба. Неизползваните веднага от тялото въглехидрати се складират в черния дроб и мускулите под формата на гликоген (дълга верига от свързани помежду си молекули глюкоза). Натрупаният гликоген в мускулите не може да се използва за храна на мозъка, а само този който е в черния дроб.

Проблемът е, че складовата база е с твърде ограничен капацитет, защото мускулите могат да поемат до 400г гликоген, а черния дроб едва 60 до 90 г, които се изчерпват за около 10-12 часа. Точно поради тази причина трябва постоянно да консумираме адекватни количества въглехидрати, но не и много въглехидрати. Тези, които идват в повече, и за които няма място в складовата база, се превръщат в мазнини. Как става това? – чрез хормона инсулин.

В днешни времена хората обикновено консумират въглехидрати, равняващи се на около две чаши захар. Вашият стомах е един непретенциозен съд, пълен с киселина, който не може да направи разлика между отделните въглехидрати. Дали ще консумирате гевречета, спагети, плодове или алкохол, за стомаха ви няма значение. Той разлага всичко до прости захари -глюкоза, която навлиза в кръвта. Колкото повече въглехидрати ядете, толкова повече нивото на глюкоза се покачва. За да се понижат тези нива, панкреасът освобождава нормонът инсулин. Колкото повече се повишава кръвна захар, толкова повече инсулин се освобождава.

Инсулинът е хормонът на съхранението. Една от функциите му е да закарва навлизащите калории до клеките, а дошлите в повече, които не могат да се съхранят веднага, превръща в мазнини и ги складира в мастните клетки, в случай на евентуален глад. А най-неприятното е, че когато инсулина е в повишени количества, не позволява използването на складираните мазнини за източник на енергия.

Това означава, че ако се опитвате да отслабнете, високият инсулин, стимулиран от излишните въглехидратите ще даде точно обратния ефект- вместо да изгаряте вече складираните мазнини, вие добавяте към тях нови. Вместо да отслабнете, вие напълнявате още повече.

В допълнение, не само количеството на въглехидратите влияе върху нивата на инсулина, а и скоростта с която навлизат в кръвния поток.

Скорост, известна като „гликемичен индекс“. Гликемичният индекс се определя от няколко фактора- от структурата на простите захари в кръвта, от съдържанието на разтворими влакна (или целулоза), от количеството мазнини, приети с определеното хранене, и от топлинната обработка на въглехидратите.

1. Структурата на простите захари в кръвта-

Всички въглехидрати, които поглъщаме, се опростяват до три вида захари- Глюкоза (най-често срещаната от тях), фруктоза и галактоза. Глюкозата се съдържа в зърнените храни и закуски, тестените изделия, хлябът, нишестета и зеленчуците. Фруктозата се съдържа предимно в плодовете, а галактозата е част от млечните продукти.

От всички тези прости захари единствено глюкозата може да попадне директно в кръвния поток, и колкото по-бързо го направи, толкова повече инсулина ще се повиши. Това не се отнася за фруктозата и галактозата, които първо трябва да преминат през черния дроб, за да се превърнат в глюкоза, което забавя навлизането им в кръвта. Особено за фруктозата процесът е изключително бавен.

Казано на кратко- колкото по-бързо обядът ви се разпада на глюкоза, толкова повече ще предизвиквате бурната реакция на инсулина.

2. Съдържанието на растителни влакна (или целулоза)-

Целулозата (която е несмилаем въглехидрат) не се абсорбира и следователно не влияе пряко върху инсулина. Тя обаче действа като спирачка на скоростта, с която другите въглехидрати навлизат в кръвния поток. Колкото по-високо е съдържанието на целулоза на даден въглехидрат, толкова по-бавно се абсорбира той.

Плодовите сокове са изключително концентрирани източници на въглехидрати, в които няма никакви растителни влакна, което означава, че навлизат прекалено бързо в кръвния поток.

Хората рядко изяждат повече от един плод, но без да усетят могат да погълнат еквивалента на четири-шест плода под формата на сок.Такова количество въглехидрати ще принуди панкреаса да произвежда големи количества инсулин. От хормонална гледна точка е много по-добре да изядете един портокал, вместо да изпиете чаша портокалов сок.

3. Количеството мазнини, приети с определеното хранене-

Мазнините не оказват никакво влияние върху производството на инсулин, но забавят навлизането на въглехидратите в кръвния потока. Колкото по-бавно навлизат, толкова е по-слабо отделянето на инсулин, а колкото е по-ниско новото на инсулин, толкова е по-голяма вероятността да се използват складираните вече мазнини за източник на енергия.

4. Топлинната обработка на въглехидратите-

Гликемичният индекс зависи и от това, как приготвяте даден въглехидрат. Колкото повече го варите, пържите и обработвате, толкова повече нарушавате клетъчната му структура, и по този начин предизвиквате по-бързото му смилане, т.е гликемичният индекс се увеличава. Например, когато готвите боб, гликемичния товар скача до небето, защото продължителното готвене разгражда клетъчните стени на боба, което улеснява тялото да го смила в прости захари за усвояване. Когато консумирате въглехидрати с висок гликемичнен индекс, насъпват следните верижни реакции в организма:

И онтово да повторим- колкото по-бързо обядът ви се разпада на глюкоза, толкова по-бурно ще предизвиквате инсулина, и толкова повече състоянието ви ще се влошава, като ви направи дебели, лениви и мишена на сериозни болести.

Всичкото това четене може да да ви се стори досадно и скучно, но колкото повече знаете за тези реакции в организма, толкова по-голяма става вероятността да попаднете в Зоната.

Автор: Viara Smiley

Copyright © 2017 www.vZonata.com

Източници: Zone-Perfect Meals in Minutes by Barry Sears, Enter the Zone by Barry Sears, The Age-free Zone by Barry Sears