Айказаноиди– много голяма група хормони, производни на незаменимите мастни киселини с 20 въглеродни атома- арахидонова киселина (АА англ), дихомо-гама-линоленова киселина (ДГЛК- DGLA англ), и айкозапентаенова киселина-Омега 3 (ЕРА англ), които контролират възпалението. Балансът на айкозаноидите, който се определя от дълговерижни омега-3 и омега-6 есенциални мастни киселини в крайна сметка определя здравослоното състоянието на човека. Аказаноидите регулират вътрешното равновесие на всяка клетка, като изпробват околната среда и след това взаимодействат с рецепторите, за да предадат тази информация на клетките. Излишъкът от инсулин стимулира производството на „лоши“ айказаноиди.
Алфа-линоленова киселина (AЛК )- късоверижна омега-3 мастна киселина, която обикнивено се намира в храната. Намира се в лененото семе и соевите масла. Превръщането на AЛК в дълговерижни омега-3 мастни киселини, като EPA (айкозапентаенова киселина) и DHA (докозахексановата киселина), е много неефективен процес при хората.
Аминокиселини– градивните блокове на протеините. Протеините се изграждат от 20 аминокиселини. Тялото не може да прави 9 от тях, и трябва да се добавят чрез храната. Те стимулират леко инсулина, но въздействат многократно по-силно върху синтеза на глюкагона.
Арахидонова киселина (AA англ) – дълговерижна Омега-6 мастна киселина, която е пряк предвестник на много „лоши“ айказаноиди, които увеличават възпалението. Хранителни източници са яйчните жълтъци, тлъстите червени меса и дреболиите.
Въглехидрати с висока плътност – съдържат много въглехидрати в малък обем. Тези по-концентрирани въглехидрати стимулират бързото оделяне на инсулин. Зърнените, нишестените, тестените и макаронените изделия са примери за въглехидрати с висока плътност.
Въглехидрати с ниска плътност – съдържат малко количество въглехидрати в голям обем, каквито са зеленчуците.
Гликемичен индекс – Това е мярка за това колко бързо тялото разгражда въглехидратите в определена храна на прости захари (глюкоза) и колко бързо тази глюкоза навлиза в кръвния поток.
Гликемичен товар – количеството консумирани въглехидрати, умножени по съответния им гликемичен индекс. Общият гликемичен товар на дадено хранене определя коичеството инсулин, отделен след това хранене. Колкото по-малък е гликемичният товар, толкова по-малко инсулин ще се произведе.
Глюкагон – хормон, стимулиран от съдържанието на протеин в храната, който предизвиква освобождаването на складираните въглехидрати в черния дроб, за да поддържа нивото на кръвната захар такова, че да осигурява оптимална дейност на мозъка. Също така глюкагонът намалява дейността на делта-5-дезатураза ензим, който произвежда арахидоновата киселина.
Зоново хранене – начин на хранене, съдържащ достатъчно протеини, умерено количество въглехидрати и малко количество мазнини, с цел поддържане нивото на инсулина в определена зона от хранене до хранене.
Зонови хранителни блокове – мерна единица за протеини, въглехидрати и мазнини. Тя улеснява приготвянето на хранения, които поддържат нужното равновесие между протеини и въглехидрати така, че инсулинът да се намира в определена зона.
Инсулин – хормон, отделян от бета-клетките на панкреаса, за да понижава нивата на кръвната захар. Това е хормонът на съхранението, който закарва храната до клетките за краткотрайно или дълготрайно съхранение. Високите нива на инсулин активират делта-5-дезатураза ензим, като по този начин се увеличават нивата на арахидоновата киселина. Повишеният инсулин е главният рисков фактор за поява на сърдечни заболявания, диабет тип 2 и затлъстяване.
Мастни киселини Омега 3 – тези незаменими мастни киселини включват мастни киселини с дълги вериги, като докозахексановата киселина (ДХК, DHA англ), която е ключът към мозъчната функция, айкозапентаенова киселина (АПК бълг, EPA англ) е ключът къмоптималната имунологична и сърдечно-съдова функция. Мастните киселини с къси вериги Омега-3, като алфа-линоленовата киселина (АЛК), трябва да се преработват от организма дълго време, за да се превърнат в мастни киселини с дълги вериги. Едва тогава могат да изиграят важната си роля за централната нервна,имунна и сърдечно-съдова система.
Мастни киселини Омега 6 – градивните блокове както за „добри“, така и за „лоши“ айказаноиди. Излишъкът от мастни киселини Омега-6 в храната води до образуване на „лоши“ айказаноиди, които ускоряват появата и развитието на сърдечни заболявания, диабет тип 2 и рак. Обратно на това- високото ниво на мастни киселини Омега-3 възпрепятства свръхпроизводството на „лоши“ айказаноиди, производни на мастните киселини Омега-6.
Незаменими мастни киселини – мастните киселини от които тялото се нуждае, но не може да произвежда, и следователно трябва да се доставят чрез храната. Те са градивните блокове на айказаноидите. Има две групи незаменими мастни киселини-Омега-3 и Омега-6. От тези две групи незаменими мастни киселини се произвеждат различни айказаноиди.
Синдром на токсични мазнини – Възниква, когато излишната арахидонова киселина започва да се появява в кръвния поток. Най-добре се измерва чрез съотношението на арахидонова киселина(АА) и айкозапентаенова киселина (EPA).
Тихо възпаление – възпаление на клетъчно ниво, което е под възприятието на болката, т.е не боли.
Източници: The Toxic fat by Barry Sears, Soy zone by Barry Sears
