Нахутена баница

Необходими продукти:
1 БП – 1 цяло яйце
3 БП – 150г извара обезмаслена от Лидв
4 БП – 140г сирене „Маджаров“ – лайт (леко обезсолено)
8 БВ – 320г – 2 чаши нахут (накиснат от предната вечер) – мери се вече набъбнал
8 БМ – 1 с.л. сусамово олио

Подправки:
кимион, черен пипер, чили на прах, чубрица, риган, мащерка, 1 пакетче бакпулвер

Начин на приготвяне:
Смилате всички съставки в кухненския робот като добавяте около 150 мл вода. Изсипвате в тавата върху хартия за печене. Пече се на 180 градуса с вентилатор в предварително загрята фурна 25-30 минути (до приятен загар).

Тъй като в случая тавата е квадратна, първо се разрязва от ъгъл до ъгъл и после на кръст. Оформят се 8 триъгълни парчета, всяко по 1 БПВМ.
Сервира се с кисело мляко 0,1% (или прясно със същата масленост), гарнирано със смлени орехи или бадеми за допълване до 2 или 3 БПВМ според настроението

Бележка на автора: „Водена от казаното от Бари, че колкото повече е обработена храната, толкова по-голям е гликемичния товар, защото продължителното готвене разгражда клетъчните стени на въглехидратите и ги превръща бързо в прости захари за усвояване, а оттам се увеличава и инсулиновия отговор, реших да спестя една топлинна обработка (варенето на нахута или ползването на такъв от консерва/буркан, което е още по-зле, че вече е промишлено обработен продукт) експериментирам само с накиснат – т.е. само веднъж ще мине през огъня. Така си отговорих и защо сурова и варена леща и суров и варен нахут винаги се мерят по 1/4 чаша
Суровите са с по-нисък гликемичен товар от сварените/сготвените.
От понятието за гликемичния товар става ясно, защо приемането на въглехидрати най-вече от висококачествени зеленчуци е ключът към поддържане нивата на инсулина в подходящата зона. Колкото повече е обработена храната, толкова по-голям е гликемичния товар (това с особена сила се отнася за всички промишлено преработени въглехидрати)“