Публикация на Бари Сиърс от 14 Юли, 2016
Някога хапвали ли сте голяма порция и да сте се чувствали натъпкани, но добавяте и десерт богат на мазнини и захар? Някога преяждали ли сте до онази точка, че да се налага да преместите колана с една дупка или дори да си разкопчаете панталоните?
Съществуват многобройни системи в тялото, които са свързани с мозъка, които си взаимодействат за да определят загубата и натрупването на тегло: системата за енергиен баланс и центъра за контрол на апетита. Макар че тези взаимодействия може да изглеждат извън контрол, с правилната нагласа те могат да бъдат управлявани и дори контролирани.
Телесното тегло е предопределено от вътрешна система
Всеки човек има в организма си система за енергиен баланс, която постоянно измерва постъпващите хормонални материали от тракта и кръвта, за да определи дали трябва или не трябва да ядете. Тази система се нарича хипоталамус. Хипоталамусът е основата за определяне на заданието за телесно тегло.
Ако теглото ви се покачва над или спада под генетично определен диапазон, мозъкът ви казва дали трябва или не трябва да ядете. Това затруднява поддържането на значителна загуба на тегло, защото постоянно се борите срещу мозъка си.
При нормални обстоятелства тази система за енергиен баланс е с точност 99,5% за поддържане заданието за тегло и изглежда, че е генетично контролирана. Затова средният американец може да изяжда близо 750 000 калории на година и все още да натрупва по-малко от паунд тегло (обикновено мазнини). Всичко е предопределено.
Дали термостата на теглото е извън контрол?
Разглеждайте хипоталамуса като високотехнологичен биологичен термостат за контрол на теглото. Той работи като постоянно наблюдава нивата на хормоните в стомашно-чревния трак и кръвта, включително на лептина и инсулина. Лептинът произлиза от мастните клетки, за да покаже дали има достатъчно складирани мазнини в случай на нужда. Инсулинът идва от панкреаса, за да покаже има ли достатъчно кръвна захар за доставка до мозъка в момента.
При нормални обстоятелства тези два хормона достигат до мозъка и взаимодействат с рецепторите си в хипоталамуса, за да спре глада.
Но какво става, ако условията не са нормални? Какво се случва, ако сте развили резистентност и към инсулина, и към лептина в хипоталамуса?
Въпреки че кръвните показатели може да са нормални, информацията може да не достигне до вътрешността на целевите клетки в хипоталамуса. Що се отнася до засегнатия мозък, компрометираните хормонални сигнали за инсулин и лептин посочват на системата за енергиен баланс да продължите да ядете (особено мазнини и въглехидрати), защото и краткосрочното (ниска кръвна захар) и дългосрочното (липса на достатъчно телесна мазнина) оцеляване може да е в риск. Хипоталамусът отговаря на тези отслабени съобщения от лептина и инсулина като генерира сигнали за глад, които ви карат да ядете повече.
И така какво е случва, когато преминете на диета? Нивата на инсулин и лептин в кръвта спадат и сте постоянно гладни. Защо? Защото хипоталамусът мисли, че оцеляването може да е компрометирано и увеличава силата на сигналите за глад.
Не е нужно контролът на теглото да е тежест
Най-честия начин да ре разреши проблемът с постоянния глад дължащ се на загубата на тегло е да се увеличат нивата на инсулина и лептина в кръвта, като се приемат повече въглехидрати и мазнини Това ще доведе до покачване нивата и на двата хормона. В резултат увеличените нива на лептина и инсулина в кръвта стават достатъчно високи, така че хормоналните сигнали най-накрая преодоляват хормоналната резистентност в хипоталамуса и спирате да изпитвате постоянен глад. За съжаление, при този процес загубеното тегло започва да се възвръща.
Това помага да се обясни защо има толкова нисък процент на дългосрочен успех със загубата на тегло дължащо се на диета. Повече от това, което приписваме на липсата на воля при хора, които възстановяват загубеното тегло в действителност се дължи на нарушения в хормоналната комуникация.
Като приемаме, че вътрешната система за енергиен баланс е уникална, все още остава елегантен подход за намаляване на хормоналната резистентност в хипоталамуса. Разбира се това е възможно само ако се знае на първо място какво причинява инсулиновата и лептиновата резистентност.
Увеличеното клетъчно възпаление в хипоталамуса го прави все по-нечувствителен и към инсулина и към лептина. Въпреки че структурно инсулинът и лептинът са различни хормони и имат различни рецептори, в основата си ползват едни и същи вътрешни сигнални пътеки. Това означава, че клетъчното възпаление в хипоталамуса ще разстрои и двете сигнални пътеки. Ако не намалите клетъчното възпаление в хипоталамуса, единствената ви опция да избегнете постоянния глад е да продължите да ядете захар и мазнини. Това ще увеличи нивата на инсулин и лептин в кръвта, така че техните сигнали да достигнат центъра за контрол на апетита в хипоталамуса.
Мозъкът ви възнаграждава. Бонус – може да се живее!
Системата за награждаване с допамин в мозъка също контролира глада. Докато системата за енергиен баланс в хипоталамуса не необходима за оцеляване, системата за награждаване с допамин в близък участък в мозъка (вентрална тагментална площ – ventral tegmental area или VAT) определя привлекателността на храненето. Ако няма награда да се извърши нещо важно за оцеляването (като секса или яденето), тогава защо да се прави? Системата за награждаване с допамин укрепва навиците необходими за оцеляването на всеки вид (както сексът е добър, храната е добра). Това е същата система за награждаване с допамин, която може да бъде измамена от пристрастяващи лекарства и поведение.
Какво се случва, ако има съществен недостиг на производство на допамин в мозъка? Проучвания с генетично модифицирани мишки, които не се чувстват наградени след ядене не ядат. В резултат умират скоро след раждането. Затова системата за награждаване с допамин е критична. Тя установява, че навикът за ядене е добър за оцеляването.
Инсулиновата резистентност засяга и клетките произвеждащи допамин. Следователно, ако имате инсулинова резистентност в системата за енергиен баланс в хипоталамуса, имате и инсулинова резистентност. Това инхибира освобождаването на подходящи количества допамин, които да ви дадат удоволствието от приемането на храна.
Имате два избора да получите подходящото удоволствие от храненето. Или може да увеличите приема на питателни храни богати на мазнини и захар като хапвате десерт в края на храненето или чрез преяждане. Или по-добра идея: може да намалите инсулиновата резистентност така че като ядете по-малко храна в действителност да генерирате повече по-голямо удоволствие. Това става чрез увеличено освобождаване на допамин.
Избегнете преяждането: синхронизирайте системата за енергиен баланс и центъра за контрол на апетита
Причината да преяждате е защото е нужно подходящо взаимодействие между енергийната система за оцеляване („ям за да живея“) както и хедонистичната система за награждаване с допамин („обичам да ям“). Оптимален хранителен контрол настъпва само ако се намали хормоналната резистентност в хипоталамуса. Тъй като инсулиновата и лептиновата резистентност са подобни в техните пътеки вътре в клетката, всеки с инсулинова резистентност вероятно има и лептинова резистентност.
Ако имате диабет или метаболитен синдром (т.е. предиабет) вие определено имате инсулинова резистентност и не е учудващо, че сте постоянно гладни. Според Американската асоциация по диабет, повече от 110 милиона американци са с предиабет или диабет. Но, около 16% от американците с нормално текло също имат инсулинова резистентност.
Как да разберете имате ли инсулинова резистентност? Отговорете на моя Insulin Resistance Quiz (тест за инсулинова резистентност). Този бърз въпросник ще ви представи личния ви Резултат за инсулинова резистентност заедно с персонализирани хранителни препоръки. Ако тези хранителни препоръки работят, няма да се гладни или уморени за пет часа след хранене.
Тайната за наистина здравословна диета е да поддържате липса на глад и умора за остатъка от живота си.
Превод: Маня Самоковлийска
Copyright © 2016 www.vZonata.com
Референции
Източници:
• Sears, Barry. “Gaining it Back: The Science behind The Biggest Loser’s Failure.” Dr. Sear’s Blog. (2016).
• Davis JF, Choi DL and Benoit S. “Insulin, leptin, and reward.” Trends Endocrin Metab 21:68-74 (2009).
• Daws LC, Avison MJ, Robertson SD, Niswender KD, Galli A, and Saunders C. “Insulin signaling and addiction.” Neuropharmacology 61:1123-1128 (2011).
• Sotak BN, Hnasko TS, Robinson S, Kremer EJ, and Palmiter RD. “Dysregulation of dopamine signaling in the dorsal striatum inhibits feeding.” Brain Res 1061:88-96 (2005).
• McLaughlin T, Allison G, Abbasi F, Lamendola C, and Reaven G. “Prevalence of insulin resistance and associated cardiovascular disease risk factors among normal weight, overweight, and obese individuals.” Metabolism 53:495-439 (2004).