В памет на моя скъп приятел, Газилот…. Ти ме накара да пиша….

Част I

Първо, трябва да сте на наясно, че сте попаднали на страница оплескана с много букви. Букви, които периодично ще се забиват в окото ви. Бари Сиърс НЕ е очен лекар, нито пък Аз! Но, ако искате да си почешете любопитството и да научите повече за моята история в Зоната, ще трябва да изстрадате това четиво, без лекарска намеса и изцяло на ваш риск!

През годините често ме питаха как се запознах с това нещо „Зоната“ и май само Аз останах с неразказана история. Сега ще ви споделя как влязох там с гръм, трясък, нерви и веднъж дори с три сълзи.

Историята започна от преди девет-осем години.

Значи, имах си аз бойфренд, с който си ходихме от години…по нервите. Той беше от онези съкровища, които ти се иска да заровиш на възможно най-дълбокото място! Супер силата му беше да е нечовешки мързелив! Класическо клише е, че майките им ги учат така и класически е точно така! Въпреки това, неговите демони по онова време случайно си пасваха с моите.

От дългия ми житейски опит бях стигнала до извода, че мъжете също са способни да изпитват чувства. Например – чувство на глад. И понеже любовта им минавала през стомаха, аз се стараех да поддържам тази любов с моите кулинарни умения. Няма да скромнича – добра съм в готвенето! Добра бях и във вдигането на мъжкото кръвно. Правех го с лекота, финес и завидна змийска грация.

Животът си течеше, времето ни газеше бавно и безкомпромисно оставяйки своите отпечатъци по телата ни. Остарявахме бавно. Много видимо той, съвсем невидимо Аз. Толкова не ми харесваше това, че без малко да ида в общината да обжалвам акта си за раждане.

Благодарение на моето старание, кулинарните ми шедьоври го превърнаха в един малък добре наторен принц, има-няма 102 кила. Беше с непрекъснато глабоволие, постоянно високо кръвно и заплашителен (над нормата) мързел. Настроението му чезнеше все по-често. Започна да става все по-кисел и да ферментира все повече и повече, което истински ме притесни, че в следващия живот може да се прероди в туршия. Често ми се искаше да му занеса вратата до леглото, само и само за да излезе, да си почина, но вместо това бях любяща и показвах любовта си носейки му неуморно хапчета за кръвно и главоболие. Т.е бях едно ходещо противоречие.

Един ден реши, че трябва да вземе мерки и да пости, за да се излекува, да отслабне и да се пречисти. Там отново се изплаших да не залитне в другата крайност и да стане веган, защото бяхме чели някъде, че веганите не умирали, а увяхвали. Слава Богу, успях да го спася от увяхване!

И след всички тези събития, започнах все по-често да чувам скърцането на моите железни нерви. Това беше знак, че са започнали да ръждясват! Осъзнах, че съм станала жертва на оня мощен стероиден хормон, който се отделя от надбъбречните жлези. Хормона на стреса наречен Кортизол, който ме сграбчи здраво и за кратко време и без мое писмено съгласие, натъпка в мен седем килограма лой! Нещо напълно несъвместимо с моята суха 49 килограмова еротична същност! Всъщност, ако тъпкането беше с една педя по-нагоре от пъпа ми, щях да издялкам паметник в чест на кортизола и неговата щедрост.

Чувството да си дебел беше странно и физически затоплящо. Аз от зародиш съм зиморничева и мразя студеното, защото все ми е едно такова юрганено! Беше ми омръзнало да излизам за цигарка на терасата и да внимавам да не си разбия главата в прането….и после се питам „Аз ли изпитвам студ, или студа изпитва мен?“ Така и не можах да си отговоря.

Една от мечтите ми на този свят, е някой да ме прокълне така, че до края на живота си да не видя сняг. Амин! Уви, за нещастие около мен всички са с добри сърца. Никой не ще да носи греха на страшните клетви.

Аз съм морско чедо. През деня – слънце, море и чайки, рачета и щипалки, мазут и романтика, а вечерта медузи и любов, приглушена от шепота на морските вълни…Във вените ми има морска сол, а врата ми постоянно е оплескан с витамин „Д“. Казано на кратко, във висшите среди съм известна като дъщерята на Нептун!

И да се върна към темата – чувството да си дебел беше ново и съответно странно, защото с тази шпаклована лой по ханша ми вече не усещах онзи студ, който опъваше лицемерната ми зимна усмивка. Чувствах се сякаш съм нахлузила спасителен пояс. И държа да подчертая – Естествен, не силикон!

Сега ги разбирам тюлените…напразно съм им съчувствала, как страдат в ледените айсбергови води. Но, нали трябва да мислим позитивно, за това веднага споменавам позитивите. Тази лоена изолация около моя секси пъп изглади отношенията ми с бойфренда във вечната битка с парното. Той намаляваше градусите, аз ги усилвах. Той намаляваше, аз усилвах. Аз му викам „излез на вън да се охладиш“, той ми вика „влез във фурната да се свариш!“

Другото лошо – имах и едни странни бунтове от страна на сърцето ми. В пристъпи ме блъскаше с по 200 – 220 удара в минута (цифрите не са печатна грешка). Рекорда ми е е 231 в минута, което горе долу се пада по четири удара в секунда. Бяха големи опити на това сърце да емигрира от мен, ама аз не го пусках! Да не съм луда. Бях си складирала в него една-две големи любови, как да го пусна! Нямах обяснение за това му неадекватно поведение, защото аз нямах проблем с него, явно то имаше проблем с мен! Страшна и необяснима тахикардия.

И така, живеейки си мирно, кротко и чревоугодно с бойфренда, с времето затъвахме все повече и повече в блатото от болести и затлъстяване. Вечер хвърчах да сервирам хапчета за глава и кръвно, сутрин обличайки се за работа псувах копчето на най-широките си тогава панталони, които ме стягаха като 10 годишната ми връзка. Килограмите съсипваха душата ми като бавен интернет. Но, пак да вкарам позитивно мислене – хубавото беше, че когато съм в депресия съм изключително спокойна, защото никой не е в състояние да ми прецака деня повече от това. Самата аз не се понасях, а за околните се бях превърнала в един бодлив кактус. Иди им обясни, че съм с душа на маргаритка!

Една вечер се позвъни на вратата. Показа се приятел, който не бяхме виждали от дълго време. Охранен приятел, с когото софрите завършваха рано сутрин и винаги подплатени с много ядене и алкохол! Т.е. качествено и целенасочено издевателстване над храма на душите ни. Сега – Неузнаваем, в добра форма, свеж като току що изтръгнат морков и видимо стопил доста килограми.

Аз естествено, като добра и гостоприемна домакиня, веднага развивам скоростта на кухненска нинджа, вадя водката, кълцам доматите, хвърлям три магданоза за цвят и припкам да сервирам. Обаче…, докато прелитах от кухнята към госта ни, сервирайки дълбоко зеленчуковата салата и огнения, течен въглехидрат, усетих с периферното си прозрение, че нещо не е както трябва. Госта каза така: „Ще пийна да не ви обидя, само ако ми дадете малко белтъчини…“ Поглеждам го с недоумение… поглеждам и бойфренда, белтъците на очите му също са в недоумение. Не схващам!

Разбира се, съобразявам се със желанието на госта и веднага отлитам до вернадата, където имам запаси от висящи белтъчини, на които аз казвам протеини. Свалям веднага една от най-добрите ми пастърми от риба Меч и акула. Нали съм дъщерята на Нептун, естествено е мезетата ми да са от морето (семейна традиция) и сервирам трепнещо, сякаш чакам шеф Манчев да ми каже „ДА“…

И така, този наш приятел първо дегустира моя морски протеин, от 1 до 10 ми даде оценка 14 (рожденната ми дата). Разтопих се като сладолед в ръката на бедуин, но и не бях учудена. Все пак това е пастърма за вкусовете на боговете на морето (татко ми). Гостът-приятел отпи глътка от прозрачния въглехидрат, и започна да ни разказва тайната на неговата трансформация. Разказ от порядъка на разстояние Варна – Дупница. За да не разтягам локуми и да ви отегчавам, ще събера целия му разказ в една дума – „Зоната“.

Това бе някакъв вид диета – хранене, висша математика, дроби, Архимедова константа Пи- 3,14, някакви блокове (предполагам жилищни, с акт 16), много инжинерно мислене и едни хормонални термини от ядрената физика „АйкоЗОНОиди“ или нещо подобно. Информация, от която болезнено ми се разместиха чакрите!

Аз съм човек на изкуството, спокоен, художник, с пеперудена душа, която има генетична несъвместимост с математиката! Кой шизофреник е измислил тези цифри и комбинации…още нямам логично обяснение. Цялата функция на тази диета била да ти регулира хормоните. Аз като чуех хормони, все си мислех, че това са онези неща, с които се получават децата. Ама явно съм се объркала…е, случва се и на най-интелигентните понякога.

Първото и най-важното условие, за да влезете в тази секта, било да станете дълбоко религиозни. Зоната била религия, която всички здравомислещи спазвали. Фанатичното вярване в светата тройка било издигнато в култ и се практикувало по пет пъти на ден! Светата тройка значело въглехидрати във протеини върху Мазнини. Предполагам, нещо като прасенце, пълнено с ориз върху намазненна тава…

По-точно казано, на всяко хранене трябвало да се спазват някакви 40% въглехидрати, 30% протеини и 30% мазно ! Аз да не съм балама…от малка знам- говорят ли ви в проценти, опитват се да ви измамят! Обаче на няколко пъти в разговора се спомена, че това било изцяло хормонална диета. И някак си лекичко наострих слух, защото знаех много добре старата формула: „Мъжът управлява света, жената управлява мъжа, хормоните управляват жената!“. Това означаваше, че ако наложа господство над хормоните, аз ще управлявам себе си, после мъжа и следователно, целия свят! При тая мисъл наострих още повече моите малки, по своему секси уши и се замечтах някак си хормонално. Представих си как съм облечена в кралски одежди и управлявам цяло царство. Тогава със сигурност щях да забраня зимата и математиката със закон!

И както и да е, с бойфренда изслушахме лекцията за Зоната. Кимахме разбиращо. Много видимо той, по-невидимо аз. Човекът-гост, с който преди унищожавахме количества тютюн и алкохол, сега с хладникръвието на сериен убиец изпи само 30-40 грама в..ка (няма да споменавам вида алкохол, да не се приеме за продуктово позициониране) и изяде около шепичка от моята пастърмяна храна за боговете. Побъбрихме си както подобава и го изпратихме по живо, по здраво. Когато затворих вратата, усетих пареща болка от изгубен във вечността приятел. Погледнах бойфренда и тъжно изливах мислите си с погребален глас „Горкия, какъв купонджия беше…каква е тая секта Зоната? дали има много пострадали?!. Kак са му промили мозъка…бедния, как е изсъхнал само, няма грам мазнинка по него…дано да се измъкне по-скоро от там…“. Вечерта заспах тъжна.

….След два дена, прибирам се от работа, запътвам се към хладилника да си налея антиоксидантния ми сок от грейпфрут, (нали се опитвам да живея диетично-здравословно)…отварям, и гледам, че не виждам сок! Отворям камерата, да не би погрешка да съм замразила душата му, но и там го нямаше! С празен поглед затварям вратата, и без да искам фиксирам нещо лилаво на масата. Книга! Взирам се и усещам как чисто новия ми целулит настръхва и заема отбранителна позиция – сектата „Зоната“ легнала на масата ми, преоблечена като книга. Значи и бойфренда ми се е заразил. Отварям нервно коша, да си изплюя дъвката, с която залъгвам глада си цял ден (нали съм на нищо дъвчаща диета) и гледам вътре лежи безжизнен моя сок-антиоксидант. Вече съм разярена. Заразата е плъзнала, като е започнала от хладилника.

Отивам в хола, гледам бойфренда лежи…естествената позиция на тялото му. И чете лилавата книга, която току що беше на масата. Поглеждам масата в кухнята – лилавата книга е там. Поглеждам него – лилавата книга е в него. Край, знаех си… сложили са антракс между страниците, за това виждам двойно. Още повече побеснявам, че сока ми е изхвърлен, и не мога да се детоксикирам от антракса.

Оказа се, че френда-бой, купил две еднакви книги. Едната лилавата за него, другата лилава книга по квантова физика, написана на китайски с български букви, описвайки синтезирано парадоксалните действия на лошите АйкаЗОНОиди срещу добрите по абсолютно индеферентен за мен начин…тази била за мен!

Бях отчаяна. Така да ми се искаше всичко да е толкова лесно, като напълняването…уви много исках!

От толкова време търсех разрушение на проблемите си, че бях готова на всичко, дори да прочета това лилаво нещо! Започнах да прелиствам от средата, в края, и пак в началото. Напънах всичките си 50 нюанса сиво вещество и я изядох с кориците. Докато четях, имах чувството, че това нещо Зоната е огромна глава лилав лук и колкото повече го разлиствах, толкова повече ми се плачеше. Нямаше нищо общо с реалността. Оказа се, че Зоната е всичко, за което диетолозите предупреждаваха, че НЕ съществува. След прочита разбрах и защо моят любим сок намерил гибелта си в кофата с боклук. Правенето на сокове означавало отделянето на целулозата от плодовете и това било истинска катастрофа за моя хормон-инсулин, защото едва ли не си инжектираме чиста захар, докато пием тези сокове. Почувствах се много интелигентно-обогатена от тази книга. Вече бях 300 метра над хорското равнище и това ми даде лъжичка самочувствие. Казах си колко яко, сега ще цитирам фрази от книгата пред приятели, знам вече и какво е пептиден хормон-глюкагон.

И така, Аз и Френда-бой, след задълбочен прочит се оказахме погълнати от Зоната. Много видимо той, по-невидимо аз. На другия ден – гледам на масата кухненско кантарче и една много дълга бележка, залепена с канокулит върху епидермиса на хладилника. Изтръпнах от вълнение и умиление. Бойфренда ми е оставил любовно послание. Върнал се е във фабричните си настройки и пак ме обича. Знаех си! Пристъпвам плахо, с подмокрени зеници да прочета любовта от хладиника и виждам три цвята – зелено, оранжево, червено. Милия, оцветил го е дори с боички. Приближавам се и прочитам три колонки – протеини, въглехидрати, мазнини! Искам да изгриза вратата на хладиника. Вече не се съмнявам- трябва му лечение с електрошок!Тъпо е да си жена с многоцветна душа като мен, а бойфренда ти да е далтонист… Никаква романтика!

Това беше някаква таблица с цветове на светофар, с обозначения, кой продукт с каква превишена скорост влизал в кръвта ти, и в колко чаши се измерва. Веднага разбрах „любовните“ послания, ама аз съм хитра и не се давам. Френда да си готви сам онези АйкоЗОНОиди с тези цифри, чаши, кантари и т.н. Няма шанс, аз съм желязна!

Част II

19:30ч – време за вечеря! Пред мен калкулатор, седемнадесет изцапани чинии, пет купчинки от по три бадема, две чаши и една четвърт пълни с кубчета от зеленчуци и един осакатен бедър на кокошка. Стискам ножа, който искам да забия в окото на гладния ми бойфренд и зверски си искам суправентрикуларната тахикардия, за да ме отведат в спешното. Само така ще се отърва от смятането, сервирането и отсервирането. Уви, боговете са ме забравили днес.

Сериозна съм, като студент по медицина на първа лекция по урология. Ще приготвям мъжка вечеря от пет жилищни блока в зелената зона. За миг получавам просветление с тези грамажи и блокове, но след секунди всичко пак потъва в мъгливото ми съзнание. Накрая успявам, но съм пред нервен срив. Стигам до извода, че мозъка ми е изграден от тефлон, по който нищо не залепва. Сигурно имам някаква роднинска връзка с тиганената фамилия Делимано…

Вътрешния ми глас крещи да влизам и аз в Зоната, но…..аз постъпвам правилно и си наливам една умряла от студ в.дка с нескрито задоволство. От мен да знаете, не слушайте вътрешния си глас, защото той никога не излизал навън.

Самосервирам си количества от моята рибена пастърма, огромна купа салата, пържени скариди, два крака и един лакът на октопод в много масло. Сядам доволна до бойфренда, и с белтъчините на окото си го сканирам доволно как се гърчи с парчето кокоши бедър, въглехидрат на кубчета и без огнена вода. Това живот ли е?

Минава седмица. Кантари, таблици, чаши, блокове, толкова ми писна, че ми идваше да зарежа всичко, и да стана принцеса! В началото бях под зоркото око на бойфренда. Надзираваше ме, да не би да оплета конците и същевременно галкайки ме успокояваше с думите „Спокойно Коби, всичко ще е ОК, брой бавно до десет…месеца и ще ти мине“ (Наричаше ме Коби когато ми се мазнеше, галеното на Кобра)

Направо откачих! Така ме издразни с това остроумие в този изключително напрегнат за мен момент, че в отговор му изсъсках с раздвоения си език да ми се довери, защото не знам какво правя!!!

Започнах плавно да задобрявам в сметките докато му приготвям вечерята, закуските, следзакуските, обядите, следобядите, пак вечерите и вечерните закуски. Аз все още не се поддавам… Зоната е за слабите характери. Силните владеят алкохола и мезетата.

Седми ден. Психиката ми се пропуква. Забелязвам свежест в окото на любимия. Започна да се събужда по-рано от мен, започна да се усмихва повече от мен. Усетих, че опастността да се прероди в трушия вече е отминала и изпитах завист. Влизам и аз в Зоната. Решено!

Това негово ядене по пет пъти на ден и повторението с кантара и чашите по пет пъти на ден затвърди знанието ми, че повторението е майка на знанието. На първата седмица вече знаех, че в 240 грама домати има 9 грама въглехидрати, в 42 грама риба има 7 грама протеин, че в 160 грама лук има 9 грама въглехидрати, че в три бадема има 1.5 г мазнини и т.н. Стигнах до там, че аз можех да й казвам на таблицата кое колко грама е, не тя на мен.

Първа вечер, ще приготвям Зонова вечеря за себе си. Този път съм сериозна. С уверена стъпка се накланям към хладилника, отварям го и поглеждам с три дълбоки зеници сканирайки рафтовете за тройка! Намирам протеин, намирам въглехидрат, обаче не виждам най-важното, смазката – мазнините! Третата ми зеница блуждае. Тройката не може да се осъществи. Жива-умряла, трябва да набавя мазнините, защото благодарение на тях ще отделя от стомаха си хормон, наречен холецистохинин, който ще „информира“ мозъка ми, че съм се нахранила и трябва да спра да ям.

Вече съм с опит и реагирам светкавично. Правя обратен завой със същия финес, с който често танцувам танго по терлици докато никой не ме гледа и се изстрелвам до магазина. Веднага купувам полезните мононенаситени мастни киселини, дето забавят скоростта с която въглехидратите навлизат във винено червения ми кръвен поток. Купих зехтин, бадеми и авокадо.

Сега вече съм готова за тройката. Религия е това, няма къде да се скриеш. Светия Бари Сиърс гледа от високо! Подреждам съсредоточено всички елементи в лично моя три блокова зонова чиния и гордо сядам до зоНбирания вече бойфренд.

Почувствах как ставаме силен отбор по синхронно потъване в Зоната. И аз като него с някакви печени диетични зеленчуци, суха пилешка гръд, яйце от неангажирана кокошка и 9 бадема. Обаче, сърцето ми все още плаче, душата ми изгаря за една водка със сельодка, която брутално разкъсва купесто дъждовните ми слюнки… Обичах я с целия си черен дроб!

Но, с тези лоши мисли съвестта ме гризеше като хамстер билкови солети! Вече знам, че съвестта е измислена от лошите хора, за да измъчва добрите като мен! Как е възможно, да седнеш на масата и преди вечеря да НЕ калайдисаш карантиите си с по едно питие? Чувството бе по-неприятно и от Рут Колева…

И така, с всеки изминал страдалчески ден, аз болезнено започнах да осъзнавам, че комбинацията водка и сельодка към която проявявах такъв интерес, изобщо не е в мой интерес. И единственото решение беше да злоупотребя и да предозирам, натравяйки се с много витамин „нЕ“ и евентуално с мултивитамин „тЦ“.

Ден след ден, месец след месец, Зоната започна нескрито да флиртува с мен, подлъга ме с високо концентриран хормонален баланс и докато се усетя, ме облада, и то пред очите на моя кандидат годеник! Издразних се, понеже като й показах един ден, че я харесвам, и тя си помисли, че всеки ден ще я харесвам. Но вече беше късно за каквото и да е, бях обладана.

Спрях да пия алкохол, спрях да ям лъщящи мазнотии, отказах и цигарите (най-голямата ми победа) и така погледнато назад, осъзнах, че единственото, което ме дели от пълното съвършенство, бе фактът, че останах твърде скромна.

Животът ми се въртеше около един кантар и мисловна безкрайност на тема храна. Вече знаех, че просто съм с(ъ)вършена със Зоната.

Но, както всяка диета, и на тази уж гениална Зона взеха да й се показват страничните ефекти. Особено след дълги месеци практикуване на този режим идва момент, в който щетите се оказват неизбежни и непоправими!

Сега ще бъда напълно сериозна, и ще споделя как пострадахме ние, за да не се случи и на вас. Пострадахме физически, психически и най-горчивото-финансово. Споделяйте тази новина в социалките, спасете както себе си, така и още много невинни души от тази секта Зоната.

Рискът, Зоната да ви нанесе безвъзвратни, огромни физически и психически щети е неизбежен. Винаги започва по един и същи начин. Почерка не може да бъде сбъркан…точно като на сериен убиец от крими-сериал.

Първото за което се сещам – страшен физически дискомфорт на дъвкателната мускулатура, тъй като трябваше да дъвчем и преживяме количества храна по пет пъти на ден всеки божи ден. Без значение дали в момента друсаш крушата (за ракия), или бъркаш с фазомер в контакта, или правиш с…кекс, ти трябва да дъвчеш и ядеш в определения час! И най-гадното, винаги трябва да ядеш, точно когато изобщо не си гладен, което си е чисто разхищение на храна. И съответно, злото никога не върви само. За да ядеш по пет пъти на ден всеки ден, значи неуморно трябва да пазариш и да пълниш хладилника с количества храна, което пък те кара да усещаш, че финансово също видимо започваш да отслабваш.

С пазаренето пък сагата е друга. След известен престой в Зоната, човек не се усеща как се променя речника му. Като тръгваме да пазарим, не казваме „дай да купим месо“, а „какъв протеин да си купим?“. Същото е с въглехидратите и мазнините. Но най весело-тъжната част е, че при всеки наш разговор с френда пред плодово-зеленчуковата сергия, хората зад щанда са готови да ни дадат диагноза – Напреднала шизофрения с налепи на далтонизъм.

Разяснявам: Аз „ Скъпи, да купим ли този патладжан?“ Френда: „Оо, да, той е зелен, супер е“ Съответно дядото зад щанда настръхва в защита на тази кръвна обида за неговия зеленчук „Как ще е зелен, перфектно порастнал и узрял лилав патладжан“. Махам с ръка, грабвам патладжана и прошепвам лъжовно на дядото, че мъжа ми е далтонист. Не смея да рискувам, да му разкажа как се храним по една таблица, в която всеки продукт е определен цвят. Рискувам да има таен бутон за аларма под щанда, и след минути да дойдат да ме приберат с усмирителна риза в сънното отделение.
Ситуацията се повтаря по няколко пъти при пазарене. Аз викам „Дай малко банани да вземем“, а той подскача като стъпил върху въглен „ти луда ли си, бананите са червени“ Поглед от жената зад мен…съжалява ме. В очите й се чете мисъл „Каква мила млада дама, а с психично болен…какво бреме!“. С поглед и благодаря за съчувствието. От там – приисква ми се да сготвя грах. Посягам към пакетчето, и отново крясък „ Аз няма да ям грах. Оранжев е“…Боровинките са зелени, Ананаса е червен, цвеклото е оранжево, брашното е мнооого червено, както и водката. Аз не пия червена водка…Т.е за обикновения човек ние имаме всички симптоми на хомосапиенси с трайни и дълбоки Зонофренични отклонения с блокирани цветоусещания.

Втората, сигурна и много очеизвадна повреда е загубата на тегло. Ще се вталявате бавно и заплашително, до момент в който може да изчезнете. Добре е да оставите хартиена нотификация за местоположение, за да ви открият с лупа от НАСА!

Факт е, че врагът у дома само за няколко месеца отслабна с цели 24 килограма, а аз дори не разбрах къде отидоха моите седем килограма. Това Зоната се оказа страшен бацил в телата ни, който ядеше мастните ни клетки с непринудена жестокост. Тук отново финансов пеницилин в портфейла, този път не за храна, а от нужда за нови дрехи с по-фин и елегантен парижки размер.

Трето – Един от най-бързите странични ефекти бе смъкнатото кръвно на бойфренда. Лошите айказаноиди,(особено онзи мощен айказаноид, известен като тромбоксан А2) които свиваха артериите му и предизвикваха високо кръвно налягане бяха намалени за сметка на добрите айказаноиди (простагландин Е), които пък разширяваха същите тези кръвоносни съдове. Това ме накара да се почувствам изключително ненужна, защото не можех вече да му се мазня, носейки му хапчета за кръвно и главобол. Тези ми ти супер-хормони айказаноиди роботизираха всичко до такава степен в организма на мъжката половинка, че аз дефакто останах безработна!

Четвъртата повреда беше намалената нужда от сън. Тук пострадах най-много Аз. По принцип, аз съм от хората, които сутрин получават от 19 до 16 пропуснати събуждания и които не могат да си обяснят ранното ставане без дълбоко-основателна причина при останалите хомосапиенси! Винаги съм знаела, че в предишния си живот съм била индианка с името „Заспиващото око“. Любимо ми действие е да се събудя рано сутрин към 12:45ч. и със широко затворени очи да споделя в социалките „12 часа сън, и старото ми АЗ проговори с нормален тон“… Ех, как невинно ме просъзляват такива малки радости….За съжаление, и те ми бяха отнети от Зоната. Сега се събуждам в 7-8ч. и дори не ми е кеф да се излежавам. Чайника с енергия кипи из вътрешностите ми и не ми дава мира…

Това ранно наспиване започва да се случва, когато човек демонично е обладан от Зоната. Нуждата от сън на тялото се определяла от количеството време, необходимо за да се възстанови равновесието в предаването на сигнали от един неврон на друг. И понеже Зоната тъпче тялото ви с повече „добри“ Айказаноиди, това ускорява процеса на възстановаяване, в следствие на което се нуждаете от по-малко сън. Мисля че го обясних някак си добре.

Вследствие на гореспоменатото, дойде петото страдание от което пък най-много пострада милия ми като гнойна пъпка бойфренд. Той беше принуден да се лиши от дългочасовото копулиране с матрака и възглавницата. Както винаги, искаше да се излежава, но нямаше желание, тъй като в тялото му бушуваше енергия за ТЕЦ, АЕЦ, ВЕЦ и т.н.и просто не го свърташе на едно място. Това се случи, защото инсулина, чийто нива вече бе стабилизирал, му позволяваше да стигне до складираните телесни мазнини, които да изгаря като неограничен източник на енергия. И в случая, единственото му спасение беше да започне да бяга, въпреки, че никой не го гонеше!

И теглото не свършва до тук. Сега като изреждам всичките нанесени повреди, и се замислям все по-сериозно, т.е навивам се, че в най-скоро ще заведа съдебно дело в Международния съд в Хага срещу извършителя-американец, създател на Зоната – професор Бари Сиърс. Ще си търся увредените права.

Продължавам да изреждам повредите с треперещи клавиши.

Шесто – и да искате и да не искате, ще усетите как се чувстват камилите. Може да бъдете двугърба или едногърба. Без значение. Която и да сте, важното е да се харесвате и да си изпивате нужното количество вода! Ще ожаднявате по всяко и по никое време по няколко пъти на ден и нощ. Това се случва, защото изгарянето на мазнините увеличава нуждите от вода на тялото с повече от 50%. Целта на Зоната е да намалява високите нива на инсулина, който не позволява освобождаването на складираните мазнини в тялото ви, както и задържа течностите. Известен като най-стиснатия хормон с прякора „хормон на запасяването“. Когато обаче стабилизирате нивата му, и не му давате много да шава, тогава той се предава и отваря вратите. Мазнините и течностите започват да излизат от вас, което означава, че непрестанно ще трябва да възстановявате водата, която тялото ви вече няма да задържа.

Количествата погълната вода определено ще се отразят на водомера ви. Тук ще прошепна, че знаех един трик за връщане на цифрите на водомера, но сега ми се губят детайлите. При първото ми просветление веднага ще споделя тук.

Седмо – Обратно пропорционално на стареенето, ние започнахме да се подмладяваме. Създателя на Зоната написал цяла предупредителна книга за това – „Зоната срещу стареенето“… ама кой да чете! Там се разкрива как молекулярните прозрения в Зоната могат да забавят процеса на стареене. Сиърс обсъжда плюсовете и минусите на хранителните добавки и различните лечения, видове упражнения и медитация с които може да се контролира процесът на стареене.

Без да осъзнаваме, двамата с бойфренда синтезирахме на воля структурни протеини, като кератин, колаген и еластин, което моментално се отрази на излъчването ни. Аурите ни светеха със свежа кожа и здрави нокти, а с блясъка на косите ни можехме да рекламираме всеки фалшив шампоан на пазара. Намаляването на свободните радикали в телата ни беше намалило скоростта на окисляване на клетките ни и това видимо забавяше процесът на стареене. Започнахме да ставаме едни такива харизматични…Ако трябва да се изразя по-поетично, бих казала, че аз бях истинско слънце, а той – нещо като крушка от 25 вата. И естествено, от тази бликаща айкаЗОНОидна свежест, много индивиди от мъжки и женски пол, както и двама-трима джендъри, започнаха да проявяват особен интерес към нас. Това съответно вкарваше нюанси на ревност в пълния с Омега-3 мозък на бойфренда, и това бе заплаха за здравината на нашата демонично-пареща връзка. Аз бях лесна – а е кръшнал, а съм му сервирала 4 блока високогликемичен бром. А за себе си – с тъга в очите осъзнах, че имам около 5-6 пропуснати обиквания.

Осмото и най-необяснимото последствие от Зоната бе завидното биволско спокойствие. Този начин на хранене смачква до минимум стрес хормона ви без предупреждение, и един вид ви прави безхарактерни. Не можете да се ядосвате както трябва, не можете да изкрещите в лицето на врага и когато ви псуват, ще гледате замечтано с усмивка на лицето! Тъжно, но Зонов факт от изяден кортизол! Аз лично бях като една парализирана елитна кобра пред кандидат-свекървата. Това беше най-най-бруталното унижение в живота ми. Да не мога да й изсъСссССкам в лицето както породата ми го изисква!

Преди Зоната да притъпи сетивата ми , палех светкавично, като породист бенгалски огън. После, след като се успокояха нещата, се наслаждавах с пълни гърди на дошлото спокойствие. Сега, за съжаление Зоната ти намалява стрес хормона и съответно не можеш да се ядосаш качествено,и следователно после не можеш да се насладиш на дошлото спокойствие, понеже постоянно ти е спокойно, и си свикваш с това сиво спокойно спокойствие… Дори в този момент съм разярена, че не мога да се ядосам, за да се изразя в по-строг, ясен и ядосан тон, заради безпощадно отнетия ми Стрес хормон!

В заключение мога да кажа, че Зоната е много подло нещо. Точно за една седмица само и ставаш като наркозависимите – взимаш си дозата като се надрусаш с храна, после ти става едно розово и летящо, и чакаш до следващата доза. Знаеш, че ти вреди на разгуления живот, но продължаваш да искаш все повече и повече да се друсаш с храноин. Да си зависим е лошо нещо, и за мен е късно вече да се откажа…ще си нося последствията и това е.

И така… Това беше моето запознанство със зоната, моите страдания, сълзи и пробити нерви.

Смятам, че чрез медиите, и социалните мрежи, сайта за зоната, форума към него и групата във фейса от близо 52 000 човека до момента, трябва да бъдат забранени със закон, с цел предотвратяването на огромните физически, психически и финансови щети. Смятам, че изложих достатъчно неопровержими факти, доказващи истинността на моите твърдения, за това се надявам, че молбата ми ще бъде уважена в съда и много невинни души ще бъдат спасени.

Ще спра до тук с тежките истини, за да не увредя необратимо психиката и зрението ви! vZоnata.com не носи отговорност за психически или физически вреди, настъпили в следствие на изтеклите достоверни факти!

Смятам, че е време да сложа буквата „К“ пред думата „Рай“ в Зоната.

Искрено ваша жертва на Зоната – Вяра Смайли!