Мерси, мерси ви много за поздравите за камбичката ми
Искам да ви се похваля, колко съм горда днес от себе си
За първи път откакто съм в Зоната ми се налага да попадна на маса с огромни количества всякаква храна. Тръгвайки си мислех, че е дошло време за малко "ляв завой" и че после ще се " явявам на поправителен".
Нооооо, Карито е бетон!!!
Издържах на изкушенията, храних се като едно истинско зоНби и може би единственото ми прегрешение, което даже не го броя за такова е, че вместо 3 блока, ядох 5, НО абсолютно балансирано ( разбира се по метода "на око").
Обаче едно огромно благодаря към всички вас колеги
, спомнях си редовно думите ви за "инсулиново гадното" и това донякъде доста ми помогна. Повтарях си, че не съм такъв мазохист да си причинявам тази гадост и така...
Учудвам се много на себе си, не мога да се позная - аз, която без сладко не свършваше и ден, аз, която като се наям и полягвах.....сега никакво сладко не ме блазни ( въбреки, че съм се зарекла да изляза от зоната за две шоколадови изкушения - едното е новият шоколад на Милка, другото е една разкошна торта, дето Гази ги яде на две хапки целите
), но като, че ли все отлагам и не мога да се реша.
Та това е......и след като приключи обядът, повечето присъстващи се поизтегнаха по дивани и кресла, а аз излязох на разходка с дъщеря ми... Еми как да не съм горда със себе си