yana написа:Здравейте и от мен,
..........Тук си пиша моя личен план за бъдещето, хахахах. По-лесно ми е да си спазвам дадената дума, като я има някъде в писмен вид и като имам краен срок.
Ще спазвам диетата до 20 февруари. След това пътувам до 4 март и ще меря на око доколкото мога. Със сигурност няма да си спестя алкохола в този период
.
Янче, според мен ще е по стимулиращо не да си правиш план с дати и месеци. И не само ти, и другите. По добре си направете мисловен план с килограмите. Например: "Ще изкарам в Зоната докато стопя още един килограм. Само едно кило още истинска мазнина. Аз на състезанието за 15 дена свалих 2 кила, колко му е още едно кило."
После когато кантара ви погледне срамежливо и ви покаже, че сте го победили с още една точка, се замислете отново. Наример:
"Еее, сега стопих едно кило, айде да подкарам и още половин само. И без това да използвам инерцията и докато съм се засилила, няма да го усетя."
През това време вече ще ви падат панталоните, и ще трябва да си купите нов. Ще си вземете мааалко по-тесен, за да можете да дадете ход на мислите отново " Сега, за да ми е удобен тоя панталон, ще смъкна още половин кило...колко е това - 500 грама, пфф, фасулска работа. Аз смъкнах вече 4 кила, сега не мога да размажа едни 500 грама ли? " И така с най-различни методи зоната неусетно ще стане част от вас. Метода с топчетата в стъклените чашки също е много стимулиращ.
Тук в този форум си сложете от тези стимулиращи линийки в подписа на профила фи. Сайта е руски, и от тук можете да си вземете такава
ЛинйкаНаистина са много много сладки.
Атакувайте съзнанието си от всякъде.
Просто търсете начини, търсете забавните неща в сериозните действия. За много от балкона, или от групата тези състезания са абсолютна лиготия, простотия, щуротия, дивотия и всичко там завършващо на -ия. Попадала съм на подигравателни коментари относно това.
Според мен хора от този тип, с такова мислене са от типа, дето все се БОРЯТ със живота. Имат обратно и сериозно разбиране за всичко. Живота е река, която си тече. Пусни се в живота, по течението,
разглеждай докато водата/живота те носи с лекота.
В другия случай не ти остава време да се наслаждаваш на гледката, защото си решил да вървиш срещу течението
, (което пак ще те отведе на същото място) и всичкото ти внимание е съсредоточено върху силите ти, колко ще издържиш. Тези хора обичат фразата "Боря се с живота", която сама по себе си звучи натоварващо
Аз пък си живея живота
Това го казвам във връзка със Зоната, как за едни Зоната е бреме, как за други е красива гледка и приятен прилив на енергия. Психика, пчелички, психика!
Тук се сетих сега за една мисъл на Стив Джобс, малко преди да почине:
"Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време. Замислете се!"
В случая едните дето все се "борят" със живота, ще стискат дръжките на седалките, ще се молят да не се случи нещо, докато другите ще летят усмихнати, гледайки през прозореца красивата гледка. Ако нещо НЕдай боже се случи, всички ще отидат на едно място. Едните обаче ще са си изживяли живота пълноценно, с усмивка, другите ще са живяли вечно борейки се! Ако ми схванахте мисълта де
Не съм сигурна успях ли да го обясня разбираемо, че понякога самата аз не се разбирам
Аз например, когато реших генерално да променя себе си и живота ми, от години спрях да гледам новини. Ако гръмне ядрена бомба в съседния квартал, няма да разбера
, защото съм в инфомационно затъмнение
Ето, вчера, един от работниците, бай Иван влиза от вратата и вика "Гледа ли сега какво станало с тоя самолет" само докато чух и го прекъснах " Чакай, чакай, спри. Не искам да знам нищо! Запази си новините за другите:) " и му се усмихнах, а той леко наострен ме попита защо? Зададох му въпрос " Какво ще се промени сега като ми кажеш? Аз не мога да променя ситуацията. В единия случай ще ми разкажеш подробно, аз ще се депресирам, ще се стресирам, ще се натъжа и така до края на деня ще ми е криво. Вечерта като си легна ще мисля само за това. В другия случай няма да знам, ще си прекарам нормален и спокоен работен ден, и ще заспя спокойно. И в двата случая нищо няма да промени ситуацията, само дето ще си прецакам деня"
Това може това да ви звучи малко егоистично, но когато няма шанс да помогнем или да променим ситуация, по-добре да не знам. Живота си е мой, кратък е, всеки миг е ценен, и трябва да търсим положителните страни.
И последно в тази посока на мисли- любимото ми, което често повтарям -
Научете се да гледате какво имате, а не се съсредоточавайте в това, какво нямате. На мен ми взе години да се науча, и сега няма по-щастлив човек от мен. С килограмите ви е същото - имате вече свалени едно-две кила. Гледайте колко кила сте свалили, радвайте им се, а не мисълта ви да е забита в това, с колко много още трябва да се борите!
Айде стигат ви толкова букви за днес, че се отнесох пак
Но още ме държи инерцията да ви говоря и да ви казвам колко е важно мисленето. Ако вече сте се наситили на информация, ще спра коментарите
само кажете
Сега се усмихнете,
Вън дори да е дъждовно, си помислете как тревичките, дърветата и животните ще се радват на всяка капка, а не да се намръщите, търсейки чадъра си, който сте наврели в шкафа за обувки
После се разкършете за добро утро, протегнете се, усмихнете се пред огледалото, и си дайте цел за деня. Например: "Днес ще се сумихвам на всички, напук и на най-кривите хора около мен, ей така за експеримент" И после, в края на този усмихнат ден разкажете как е минал експеримента.
И след като се умихнете за добро утро, не забравяте да целунете всички мили за вас хора и да им поискате прошка в този свят ден!
Простете ми и вие мили момичета. Простете ако съм ви засегнала или пренебрегнала по някакъв начин. Не е било умишлено. Простете!