Днес издадох багажа - свърших в спешното със 221 пулс
Не е печатна грешка, 221 удара в минута...
Не бях получавала такава криза от не помня кога, но и пулса ми не е надминавал 200. Днес бих всякакви рекорди. Ей така, както си седях спокойно в офиса и си джътках из нета, и като се разхлопа това ми ти сърце...сега се чувствам толкова изтощена, все едно съм вързвала арматура под слънцето.
Тия в спешното толкова се шашнаха, че ме питаха дали са ми правили шокови удари като ония по филмите, дето ги тресат там и от леглото скачат до тавана
Само като чух този въпрос и ми се разместиха чакрите!
Помислих, че искат да ме екзекутират и мен, без дори да ми дадат право на последно желание...да не би да го правят, защото говоря с акцент?
Само като си помислих как ще ме изпържат жива с тия два електрожена, и как ще заприличам на дълбоко разочарован от живота кактус, и пулса ми съвсем скочи
На всичкото отгоре ми изсмукаха всичката кръвчица, да разлглеждат какво има из нея, плюс ми изляха цяла система с някаква течност....сигурно да се реваншират за това, че ми отнеха голям процент от расовата варненска кръв.
Дори ме накараха да се подпиша, че нямам право да протестирам. Подписвах около 14-12 страници и то с адски мъки (издокарах особено интересни пещерняшки знаци, наподобяващи на мен) защото нещото наречено Игла беше забитно в скромно стеснителната ми веничка на дясната ръка с която пиша
В него момент ме доядя истински на майка ми, как ме биеше през ръцете, когато в разцвета на прописващите ми години така настървено и с невинен поглед посягах към химикала с лявата ръка!
И така, докато нещото от системата капеше в мен, ми връчиха едно дистанционно, с което да си сменям каналите и изчезнаха. Почувствах се поставена в много изоставено положение. ...Въртях, въртях каналите, нямаше Арабела и вълшебния пръстен, и се отказах. Загледах се в тавана и се замислих, че в момента въобще не трябваше да съм тук....
нооо, нали за това са моментите!
Отделно като ме оплетоха с едни кабели, залепиха ги навсякъде, където видяха гола плът по мен. Почувствах се като е един разклонител, в къща само с един контакт
Постоянно влючваха и изключваха нещо по мен. Все едно имат режим на тока...Много е гадно. Не пожелавам на никого да бъде разклонител
И така де, след като подписах всичко покорно и смирено, после 4-5 часа в болницата се чувствах като принцеса с голямо тупкащо сърце
Всички ми угаждаха, че угаждаха на най-малките капризи
Докато споменах, че ми е леко хладно, веднага бях затоплена! Това е любмото ми нещо тук в болниците - как вадят едни горещи одела от нещо като фурна и като те завиват и ти става едно топло, топлооо.....
И когато започнеш да се усмихваш на одеалото си си....Край! Свършено е с теб. Полазила те е шизофренията!
Разхождаха ме и до тоалетната на два пъти с един стол на колелета 4х4 -последен вик на модата. Дали не беше продукт на Apple, защото имаше страшни амортисьори...После пък - с цялото легло ме хлъзгаха по едни гладки коридори. Сестрата определено беше с "Д" категория. Как взимаше завоите само, много яко. Прииска ми се да й оставя бакшиш, но като се сетих как разярено ме гледаше в костния мозък докато ми забиваше иглата и се отказах. Тя беше вещица
, облечена в шофьорски дрехи. Паркира ме на заден, само с една маневра в стаята за ренгенови снимки, където ми снимкаха гръдния кош. Дано да съм излязла добре...надявам се да съм на корицата
Сега вече съм ок, само дето съм изтощена, но се старая да ви разкажа всичко в съктарено олекотено издание
Старите зоНбенца знят за този мой проблем от миналото. Мислех, че бях извършила успешно брутално убийство, като излях цяла цистерна със Зонов бетон върху дишащата из вътрешностите ми жива тахикардия
обаче се оказа, че явно са останали някакви пукнатини, през които влиза въздух. Мръсна гад!
А така се бях успокоила. Бях затворила всичките си сърдечни страховете в буркани от ИКЕА.
Оказа се също, че има и друга причина - ниски нива на Калий. Цифрата беше на долната граница.....и от къде на къде
...как така, не разбрах! При положение, че ям доста здравословно с тази Зона. Плодове, зеленчуци, меса...не пия газирани напитки, нито сокове. Пия само алкална вода, с високо 9.5 РН. Не ям пакетирани рафинирани щуротии, и аз не знам, В съботите ако мръдна някъде, тогава съм извън зоната, но никога не прекалявам. А и аз не гоня слабеене с моите 50 кила, така че не се депресирам през уикенда ако кръшна. Колкото и да кръшна, балансирам на око. И сега от утре започвам да си записвам часове за кардиолози, и т.н, че днес си мислех, че ако се гътна, и няма кой да ви завърши състезанието
Ноо
айде стига ви толкова за мен. Да не ставам досадна, но реших да споделя как ми мина деня за разлика от вас- феите на тейнствения живот!
Вече съм ок, усмихнете се ;