И така,мили мои прилежнии обичливи пчелички
, това бяха последните ви доклади. Издържахте цели 20 дена без да мрънкате и неуморно докладвахте, въпреки цялото забързано ежедневие. Сега малко ще се повторя като на всеки край, но няма как .
И така, утре Вторник- 21 Февруари, като се събудите, както казахме вече, чуруликане в стаята с дупката, от там с любовно-еротичен поглед се намествате върху кантара, записвате със секси движения красивите цифри, и от там хоп тук, и изпращате на Пипи на лично съобщение килограмите.
Мерките и сантиметрите ще си ги докладвате тук във форум барабар с всичко останало преживяно през тези 20 дни. Аз искам само килограмите ви. Знам, че сте нетърпеливи, но за крайните резултати ще трябва да изчакаме още един ден заради нашата мила Кити, която започна с един по-късно. И предполагам, че крайните резултати ще се появят тук на 23ти Февруари...търпение пчелички, търпение
И да продължа....значи, след като изпратите на Пипи килограмчетата рано, рано сутринта с едно полу-отворено око, от там право в кухнята, и продължавате със стриктно претеглена закуска, обяд и т.н. Все още сте на състезание, само че ще има временна почивка относно докладите. Разликата ще е само в това, че няма да докладвате. Т.е при добро желание, продължавайте да докладвате в дневниците си, или тук..
Вие вече сте професионалисти, не ви трябват напътствия, нито поправки на менютата, но е друго, като знаете, че трябва да напишете как сте се осрали с някоя торта
, и после да се червите тук от срам
Това задължително трябва да продължава да се докладва тук в този форум. Всичко, което мирише на мъжко...без значение какъв цвят търтей, трябва да го разказвате тук по възможно най-депресиращ начин...
Малко се повтарям като на предното състезание, но мисълта ми беше, че сега тепърва се започва истинското слабеене, колелото набира скорост, като гледам, и вие се мобилизирахте, особено със спортните пчелички и планка...и трябва да се засилвате все повече и повече. Смятайте го, че сте щастливки, че намрихте кой да ви засили по пътя, и сега от вас се иска само да въртите педалите. И както видяхте, не е трудно. И всички видяхте, че и без сладко и хляб може да се оцелява, и ако продължавате така, след време ще усетите, че няма и да ви са вкусни, особено хляба. Но ще ви трябват още месец два така, и след това ще ви се иска и на вас да пишете мемоари за Зоната, като нашия велик
Газилот в когото аз съм влюбена
Предполагам, че всички сте доволни от състезанието, но най-голямата радост за мен ще бъде да знам, че не съм си губила вемето напразно, че не съм стояла с часове вечер след работа да се кокоря из менютата ви, за да прочета след седмица, че някой от вас пак са се измързеливили....и пак "незнайно защо"
задържат килограми и кантара не мърда...
И
както казах, още сте на състезание. Сега като разберете кой колко кила е стопил за 20 дена, седнете после с един лист и химикал, и си напишете - още половин месец, еди си колко кила, после още половин месец и еди си колко кила, напишете го на един голям лист и си го залепете на видно място на хладилника с магнитче...например нещо такова:
за 15 дена съм минус 3 килограма.
още 15 дена ще съм минус 6 килограма
още 15 дена ще съм минус 9 килограма
още 15 дена ще съм минус 12 килограма, и в един момент дошло лятото...а вие сте изчезнали
И после като погледнете...аа ми то това е само 2 месеца...нищо работа, а иначе съм цели 12 кила назад....кеффффф . В предното състезание, когато дадох тази идея за подобен мотивиращ лист, една от състезателките каза, че това били сценарий за фантастичен сериал
Обаче ако оставим шегата на страна, това е самата истина, реалност...
За това листа на хладилника..казах АЗ
Хайде, аз отивам да си почивам, днес няма зала, че вчера в парка му ударих такова бягане, близо 9 мили, (това е около 14 километра) и днес походката ми в офиса беше странно неописуема просто
Времето нещо тотално изкука, и вчера и днес беше 20 радуса,(за инфо- времето в Чикаго е едно към едно с времето в БГ през всички сезони, само зимата тук е по люта) и нямаше как да пропусна този шанс и да изляза на въздух. А и отделно бягането на пътека няма нищо общо с бягането на вън...натоварването просто е двойно. И така де, бягах, ходих, бягах ,ходих, и накрая едвам стигнах до нас
И усещам как два дена ще съм в реанимация докато Айказаноидчетата ми ремонтират мускулчетата ми
Сега остава да чакаме Кити, и вашите килограмчета на лични на Пипи