Ами последното ми мерене беше май някъде април-май (по спомени). Понякога профилактично скачам на кантара, за да установя има ли застой или леко помръдване. За мен меренето изобщо не е стимул да продължавам в Зоната. (Някои хора имат нужда от това, аз не, мен това психически ме затормозва, а отнема минути от спането
). Стимулът ми е общото ми психическо и физическо състояние, издържливостта ми на бачкане (макар и 90% в седнало положение пред комп в офиса или у дома), фактът, че имам сили да превеждам Бари и все повече да намирам обяснение кое как. Просто в един момент смъкването по 100 г на седмица или непомръдването малко ме смущаваше. Но после просто реших, че не това ще е за мен критерия. И сега си хапвам и пийвам зонови салати и смутита, пия в жегите по 5-6 литра вода, търча като изоглавена до WC
Но животът в Зоната е прекрасен - въпреки жегите
Чийтвам много много рядко и то с киснати бадеми (толкова са вкусни, че мога да изхрупам половин килограм, ама не го правя разбира се) и при появата на някой нов сезонен плод се насищам на едно хранене с него до пръсване и след това пак зоново. Сега карам основно на кисело мляко, извара и нискомаслено сирене за протеини, богати салати от зеленчуци за въглехидрати и малко плод за десерт към някое хранене, много рядко малко накиснат овес, и зехтин и бадеми за мазнини. И ми е леко през целия ден. За яйца, риба и мръвки може да се замисля чак като позастудее и хубавите ни зеленчуци станат парникови (и съответно скъпи).