.
Приключенията на Мъфинмен
Част I Много беше изкушен. След като видя рецептата на една Нимфа от Горно Зоново за мъфини, мисълта за направата им не му даде покой, докато не отиде в магазина да си купи продуктите. Изкушението произтичаше от това, че с направата им, той щеше да има порциончета, които включваха всичко, което иначе трябвашв да мери, маже, отделя и стифова. Да, търсеше лесното, но не се притесняваше от това, беше решил да си даде малко почивка от гравитирането около кухненската везна и хладилника и от невъобразимите купчини посуди, които се трупаха откакто започна да се трансформира в ЗоНби.
И така, прибирайки се в къщи, беше обзет от еуфория, която отдаваше от една страна на това, че е почти завършил трансформацията си, и от друга, че му предстои да опита нещо ново, което ще му донесе наслада и малко кухненско отпускане. Ако знаеше колко грешеше, може би първореактно би изхвърлил всичките продукти в боклукчийските кофи...
Беше се обадил на женското ЗоНби да му купи форма за мъфини, без да има представа какво трябва да представлява и като видя покупката, беше изненадан че е от силикон, с форми на сърца, 6 броя. Мръсното му подсъзнание веднага му зададе въпроса:
"Чшшш, силикон, а? И що с форма на сърца, нямаше ли да е по хубаво ако бяха с форма на гърди?" Прогони мисълта като досадна муха и започна да смесва продуктите по рецептата на Нимфата. Питаше се как ще пече на 200 градуса тоя силикон, и той няма да се разтопи и да стане мазело. Подозираше, че 90% има нещо гнило в тая форма, след топлинна обработка все нещо отделя тоя силикон, като последното което може да е, е да е полезно за организма. Пак се пребори с гласчето на подсъзнанието, което му се изкикоти:
"Ако тая форма издържа на 200 и повече градуси, значи ако се запали порно студио в Холивуд, след пожара ще намерят купчина силиконови цици, които после може да продадат супер евтино в Третия свят, а?"
Сместа беше готова, и след 30 минути отвори загрятата фурна, полагайки с богоговение дозираната силиконова форма. Отпусна се на дивана, пред телевизора, в радостно очакване. Проверката след 20 минути го обнадежди, че всичко ще е наред, защото мъфините бяха взели да се запичат отгоре. Но не знаеше, че фурната му има два вентилатора, които ще осуетят подема му в мъфинското начинание. И наистина, след 35-тата минута, проверката на процеса установи, че са готови, препечени до изискуемото кафяво отгоре, което дори и през стъклото на фурната изглеждаше апетитно.Извади формата, навяла му толкова ХХХ емоции с трепереши ръце и започна да изкарва мъфините от гнездата им. Разочарованието , което го заля в следващият момент, можеше да се равни на разочарованието на наркоман, попаднал сред плантация от марихуана до хоризонта, но без кибрит. Шибаните мъфини се бяха запекли само от горе, частта която беше в шибаната силиконова форма беше шибано неизпечена и сурова. Разряза единия мъфин с ножаи установи, че и отвътре в долната част беше клисав и тестян. Не беше и чувал за бабешките думи "остави тестото да почине, след като го изпечеш".
Нощта напредваше и разочарованието от неуспеха предизвика гняв и ярост. Не обичаше да губи, и затова по първи петли запретна ръкави, и като луд професор в лаборатория започна пак да мери, дозира и смята. Прочете в Интернет, че фурните с вентилатор са много капризни и за да направиш успешен кекс, или каквото и да е тестено изделие трябва да се уцели температура, програма и височина на фурната. Било почти индивидуално за всяка фурна. "Баси фурните, заключи той, като че ли ги правят с ДНК, да ги е..!" Реши да изключи вентилатора за да пече като в древните прародители на съвременните фурни - Раховец!
След двеминутно втренчване по циферблати и копчета, и със стиснати от злоба устни разбра, че неговата сръхмодерна фурна няма опция за изключване на вентилаторите. Надупи се посред нощите, наполовина във фурната, с надеждата, че в самата фурна ще има някое копче за изключване. Уви, нямаше. Отхвърли мисълта за спиране на вентилаторите с пирон между перките, видя му се много джамбазко. Реши да опита, според съветите по интернет да намали с 20 градуса температурата, в случая от 200 на 180. Зареди формата с готовата смес и зачака. Мислеше си, ако и този път не станат, поне ще напълни терасата на омразния комшия отсреща с мъфини. "Последния заподозрян ще бъда аз, кой би помисили че аз ще правя мъфини. И то в тъмна доба (02:30)".
Тичаше на всеки 5 минути като совалка между хола и кухнята да наблюдава процеса на печене. Говореше им през стъклото на фурната : "Ей, тафтачета, ако и сега не станете, ще ви разпоря, смачкам и обезформя като кравешки лайнца, мислете му!!!"
Когато отгоре се набръчкаха и почерняха като лакета на камерунец, ги извади със свито сърце и обърна в тава. Последвалата реакция, словесната част на която би комплексирала всеки каруцар, беше подобна на малка кухненска буря. Фурната беше наплюта, няколко мъфина поеха по пътя си към отвъдната...тераса, останалите имаха близка среща с помията в коша за боклук.
Котката наблюдаваше от коридора ставащото с нарастващ страх и знаеше, че когато Мъфинмен се запенва и крещи, последното нещо, което й трябва е да се мерне на пътя му. Затова се оттегли мъдро зад шкафа.
Времето напредваше и вторите петли пропяха. МъфинМен лежеше обезверен на дивана, гледайки в една точка. Полека-лека умората го надви и се отпусна в дрямка...
..."
Вървеше през тъмна гора, а отвсякъде се чуваха миксери и кикот на мъфини. Знаеше, че не е сам в гората и бързаше да излезе на светло, борейки се с клонки и шубраци, които го шибаха в лицето. Усещаше че е наблюдаван, но когато рязко извръщаше глава, не виждаше никой, само усещаше движение между дърветата. Страхът започна да го обзема, и забърза провирането си през храстите. Пляс! Нещо го удари в лицето и изчезна в тъмното. Беше малък, шибан, нагъл мъфин. "Мамка ви, недопечена" изпсува той и продължи. Виждаше се светлина в далечината и той приближаваше с добра скорост към нея. Пляс! Пляс! Пляс!три Мъфина го удариха едновременно и с кикот се шмугнаха в храсталака. Уплашен, нервиран, фрустриран с последни сили се докопа до полянката... а там... Цялата поляна беше осеяна с мъфини които се бяха втренчили неподвижно в него.Стоеше и ги гледаше, чудейки се какво да направи. Питаше се защо са неподвижни, защо не го нападат? Светлината беше недостатъчна за да се вгледа с подробности. Пресегна се към близкия храст и взе един клон. Посегна към първата редица неподвижни мъфини и удари няколко от тях. Какво беше учудването му, когато те се разпльокаха и от тях изтекоха тестяните им вътрешности! Мъфините бяха с недопечена долна част и не можеха да се движат, за разлика от нападналите го преди малко в гората. Това откритие отвори тъмната страна на МъфинМен и той просто изригна на поляната! Блъскаше наляво и надясно с клона, скачаше, риташе и мачкаше недопечени мъфини, крещейки " " мрете ваш'та мама недопечена, така ви се пада, уродливи тестяни тафтациииииииииии!!!. Запъхтян, се поспря за малко и дочу шепот от гората. "Ще изгоришшшш, шшшшще се запалишшшшшш хи-хи-хи"
Стресна се и се събуди, облян в студена пот. "Баси идиотския сън" си каза на глас и се разсмя. Отиде да си прави последния зонов блок преди лягане и като влезе в кухнята се вцепени... Беше забравил фурната включена и го лъхна гореща вълна. Бързо отвори прозореца да се проветри и се сети за шепота от съня си. " Ш-ш-ш полудявам ли бе? " и сбръчквайки вежди, почна да вади продуктите за трети опит. Просто не беше свикнал да е победен и да не стане на неговото. "Ще пека докато станат, мама им!" Беше започнало да се развиделява, и третите петли отдавна бяха пяли, но това не смущаваше МъфинМен, той бъркаше и мереше, чупеше яйца, псуваше и добавяше и пак бъркаше, и пак псуваше. Беше решил да пробва нова програма на печката, предвкусвайки победа над упоритото мъфинско съсловие. Сместа беше готова, наля я по формите и включи на програмата, неговото последно скрито оръжие.
След 40 минути резултата беше по-лош и от предните два. Гледаше мъфините или поне това което трябваше да са, и изведнъж го обзе някакво странно спокойствие. Преди време можеше и да нарита фурната така, че да се купува нова, сега просто един гласец му нашепна:
" Успокой се, нищо не е станало, и утре е ден, повярвай ми, ще успееш. Отстъпи, за да нападнеш утре".
"Кой си ти, не съм те чувал в главата си преди?" - запита МъфинМен
"Аз съм твоя глас от Зоната, приготви се често да ме чуваш, аз ще ти помагам да овладееш реакциите си и да се почувстваш по-добре".
И наистина, обзе го някакво странно спокойствие, вдиша с пълни гърди и отиде да си легне, някак си шибано мъфинско и недопечено омиротворен.
Следва...