Много ме е яд на мен си, че успешно свалените килограми ги загърбих с лека ръка, пускайки се по течението на чревоугодничеството, знаейки обаче, че спасителен пояс има и това е именно Зоната!
Готвенето и меренето........мдааа....има момент, в който наистина ти писва и почваш да си мечтаеш за зонов ресторант, за зонов домашен готвач-робот и други такива благинки.......аз бих ял нон-стоп зонирана храна, само да имаше кой да ми я приготвя де
........мислех си, че лятото ще сваля ударно килограми - смятах да тичам на стадиона, да плувам, да ям яко зеленчуци и плодове........ама - дръжки!
Сега вече мисля, че съм в ритъм, че съм си направил дневния коловоз и се започва пак монотонното - ставане, правене на зелен чай, следват изварата, белтъците, шунката, котиджа, овеса, пилешките пържоли, рибата........по натам ще започна и другите зонови ястия, като този път съм си поставил за цел така да карам до края на юни, с тенденция да стигна заветните 100 кг., от които бях на една ръка разстояние......ееееееех, влизах си в старите дънки, можех да се навеждам, да си вдигам краката, усещах се лек, хвърчах по стълбите..........а сега ми е пак чанч, пак не мога да си обуя чорапите и да си вържа връзките, пак ми е тежко.......