Ама че организъм! Много упорит! При цялото мерене до грам, спазване на часове, носене на кутийки за три хранения докато съм на работа! Не ще и не ще! Забил е на 83 и не ще да мръдне!
А се чувствам великолепно. Наспивам се бързо. Качвам стълбите все по-леко. Задъхването почти го няма. При всяка възможност се старая да ходя пеша. Е, това е май най-голямото физическо усилие, което полагам - стълби и ходене. Но засега само за това ми остава време. А и след пубертета съм скарана със спорта изобщо
. Но затова е виновна мама, Бог да я прости. Тя няма да ми се сърди, че го казвам. Въпреки огромното й желание да спортувам, аз просто винаги намирах начин да изклинча... и така си остана.
Та, чувствам се отлично. И самочувствието ми е друго. Походката по улицата ми е друга. Дрешките ми са широки, но този сезон няма да ги пращам на ремонт. Така ми е свободно и прохладно, като се вее нещо около мен.
Но тази вечер се ядосах на тялото си, което се е заинатило по свой си начин. Теглих му една тлъста... Купих 3,5 кг резен диня и седнах пред него без да меря. С малко нискомаслено сирене, леко да балансирам прегрешението. И си хапнах на воля диня... сладка свежест... силно охадена... със сирене... прелест... Е, не успях да я погълна цялата, но до времето за лягане и това може да се случи....
А от утре пак на колелото. Пак кантарчето, пак чашките и лъжичките и бройките. Все някога това тяло ще реши, че е време да ми се отблагодари и с още някое килце по-малко.
Но Зоната е велика! Велика! Защото от доста време се чувствам нов човек! И малките "прегрешения" реално ме връщат обратно към нея, защото създават дисконфорт и усещаш, че в Зоната ти е най-добре.
ПП. Час по-късно динята е ометена
. Да не ме изкушава утре
Малиййй, ще се пръсна
, а каква нощ ме чака след 3-те литра вода и 3,5 кг диня
Но нали си начесах крастата за диня, вече мога да забравя за нея...