Хехех, я да надзърна и тук
, че до сега се разхождах и дневника на пламчето, и много се смях, и викам да дойда тук, малко на по-сериозна почва, че да успокоя страстите
Нимфичке
, споко относно Off topic
Това е най-общата тема, и след като няма тема за лечебен глад, означава че тук можем да си го дискутираме, а и пак е свързано с храна.
Аз например не съм запозната много с материалите на Лидия Ковачева, но съм чела книгата
Лечебен глад на Пол Брег. Това много много преди да се запозная със Зоната. И бях изключително впечатлена. Много зарибително беше написана, но и там се говореше по скоро за самия автор, за неговия личен опит. Брат ми така се беше зарибил, че стигна до 15 дена пълен глад, само на вода
Това преди много години, когато бях на 18, но я помня много добре тази книга.
Както бях споменала в един по стар пост, ако ми попадне Брито на прицел, направо ще го бомбандирам с въпроси. Въпроси от рода точно за лечебния глад, или за веганите например, как оцеляват тези хора без протеин, защото е очеизваждащо, че не те не могат да си набавят необходимото количество от зеленчуци, освен ако не ядат по 24 часа соя и тофу. И съм 100% сигурна, че ще ми даде напълно логично обяснени отговори, ама де късмет да го пипна на живо
А между другото, познавам две жени, които са пълни вегани от години, и двете са с доста големи спасителни пояси около кръста
Което си го обяснявам до някъде, ама има и фиданки, за които пък нямам обяснение.
Относно гладуването, колкото и зарибителна да беше тази книга на Пол Брег, така и не успях да изкарам повече от един ден
И гладувах по един ден в седмицата, като за начало, уж да се подготвя за по дълъг период
ама грънци...пък и тогава младост пуста, кой ти мисли за здраве на тия години
А другото което ми се е случвало докато съм в Зоната вече- естествено че съм имала, и имам, и ще имам дни, в които да не съм в Зоната, било от работа, или на почивки, или по поводи и т.н, и особено като пропусна ядене, и после естествено зверски глад, и съответно изяждане на по-голямо количество храна, и така, имала съм седмици нередовно и небалансирано хранене. Най вече като съм на почивка, умишлено излизам от зоната, за да се отърся от този стрес, и да си отпочина истински дето се вика, от работа, от готвене и от мислене за блокове и баланс.
И че да си дойда на думата, в такива моменти , т.е след такива периоди съм изпитвала истинска нужда от истински глад, т.е искало ми се е наистина да гладувам за да се пречистя. Чувствала съм се някак си задръстена, мръсна ли, как да го кажа не знам. И после като огладнеех, (с риск да направя кефа сега на някой вегетарианец) ми се ядеше нещо "чисто", без месо, без сирена и млека, нещо точно "чисто" ми искаше организма. Рядко ми се е случвало, но се случва. Но опредлено не бих гладувала, и не бих поставила тялото ми в процес на "самоизяждане". Може би вече прекалено много съм запозната със зоната, и имам чувството, че ако започна да гладувам, ще издевателствам изключително зверски над горкото ми тялото в истинския смисъл на думата.
И сега се подготвям за великото излизане от зоната, тъй като е време за почивка, но като се храня просто ще внимавам, да направя излизането по-плавно, че след първите 2-3 небалансирани хранения, това "инсулиново гадно" направо ме убива, но после вече с колкото и въглехидрати да се наблъскам, не го усещам. Първите хранения само са големия зор. И то най-вече говоря за въглехидрати под формата на водка и уиски
ама ми се случва рядко да избухна в такава дълга почивка, така че съм си го заслужила
Дето се вика, веднъж се живее...