Първа спирка ---> гранд хотел „Янтра” във Велико Търново - с изглед към Царевец:


Подразни ме малкият басейн...

...който беше яко хлориран и с яко мръсна вода, другият кусур беше, че водата от батерията върху ваната, течеше върху врътката за тапата и пръскаше наоколо:

Иначе Велико Търново си е хубав град и спомените от студентските години ме връхлетяха...






Вечерта се наслаждавахме от терасата на програмата "Звук и светлина":





На другия ден продължихме за морето и традиционно отседнахме в Албена, хотел "Герганa"
От 10 години все там си ходим, защото локацията е неповторима, а всичко опира до location, location, location!

Излезеш на терасата на апартамента:

...и пред теб се открият тези гледки:








Поглед на ляво:

И на дясно:

...и назад:

И от прозореца на спалнята:



Имаш тишина, спокойствие, чуваш само вълните, в допир си до природата, можеш да видиш всякакви животинки - рибки, костенурки, плъхове, водни змии, сърничка, пернати и 7 паяка (ама те бяха в стаята и няма да ги броя към фауната наоколо).



Ако игнорираш знака:

...можеш и рибка да си хванеш, която, дори и да не ти изпълни три желания, пак да пуснеш в тигана...ъъъ....упс! - във водата де...


Понякога допирът до природата може да е по-осезаем, например, докато си лежиш блажено на шезлонга, някоя чайка може да те нацвъка:



От хотела се грижат за теб, сложили са и кантарче да има човек под ръка, нека се замисля за теглото си, когато слиза да опустошава шведската маса:


А по нея - и от пиле мляко - всеки ден задължително има свинско, телешко, пилешко, риба + в различни случаи - и заешко, и пуешко, и скариди, миди, сьомга на скара + BBQ-то - няма изяждане, ей!

КАК да пазиш диета, а?!


Ам'че т'ва все едно наркоман, отказващ наркотиците - да го заведеш на стадион - няма да има спирачки докато не изпуши тревата и не изсмърка белите линии от стадиона!

Аквапаркът в Албена:



...макар и нов, не е нищо особено - малък и нагъчкан, с малко атракции, абе...ако си на Албена, по-добре да рипнеш до този в Златни.
Затова пък морето си беше ок!


...както и на басейна:

Но да се върнем към ГеритУ, пийваш си едно кафенце тук:

...после скокваш да огледаш от птичи поглед:









Рипнахме и до Балчик, където пуснахме котва в ботаническата градина:







Средновековно BBQ?


Eееех!





Поука! Надолу винаги е по-лесно!


Следващата дестинация бе Мадагаскарския конник...пардон, Мадарския!


...и другите забележителности около него:



Видях къде са нимфите:

...сега издирвам къде се събират и нимфоманките!



Яко място за теферич и седянка:


После се юрнахме да търсим и:

Мноо път до нея, ей!







НапраО няма стигане...



К'ва секвоя, я к'ви хубави сини сливи има по пътя...а пък к'ва рИкия моЕ да стане, малииий!


Е, разгеле!


...ГоУема работа, не е ли могъл да я засади долу в ниското, ами де ли се е катерил толкова нависоко......напраО страшно, може да има я вълци, я мечки...брррррррр!
Ама който го е страх от мечки, не влиза в гората, нали?

Говорейки за нея, ето изповедта й:

В заключение - хубава си, моя горо!

Следващата спирка бе в Шумен, където се запознахме с Венци и съпругата му Николина - едно прекрасно семейство!
Наздраве, Венци


Потуших желанието си за турска баклавичка с една шоколадова пастичка в градската градина до едно освежаващо фонтанче, след което продължихме пак за Велико Търново, където пак отседнахме в "Янтра", в апартамента, в който Емилиян Станев е обичал да отсяда при пътуванията до родния си град.
До вратата пред стаята има паметна плоча и барелеф.

Отново бяхме с изглед към Царевец:

...и имахме пак късмет да се насладим на програмата:












На другия ден заведохме децата да поиграят:


...след което отпрашихме за Плевен, за да видят:







...почудихме се дали да не скокнем и до крушунски водопади, но решихме да го оставим за друг път и поехме пътя към home, sweet home!
- The End -