Уффф, айде и аз на опашката да се разголя
Ама не знам как да започна..то било много смотано да разказваш за себе си...
ама аи да се пробвам- значи аз и мъжо сме щастливо интернетно събрани от преди цели 10 години. Аз си имам дъщеря на 14 години, която се роди на 9.9.99, тои си има син на 20г. и двамата сме щастливо разведени на времето
Аз си стоях СМОТНА (между смотана и самотна) и разведена в БГто, той пък си стоял самотно разведен емигрант у Америката, и по законът на привличането- той винаги искал да имал за жена варненка с дълга черна къдрева коса, аз пък много исках да имам мъж с много чувство за хумор, и с който да сме постоянно заедно, и така вълните от космоса търкулнаха тенждерата към капака
Немрихме се точно такива, каквито се търсехме
Кацнах тук в Америка на летището без да знам къде и при кого отивам...
и "мойто мъж" ме посрещна с огромен букет от бели рози..умрях от срам, изчервих се, позеленях, посинях, и накрая си дойдох на себе си
Това беше първата ни реална (не виртулана) среща, която продължава вече 10 години
После след веме доведох и дъщеря ми тук, и така без да искаме станахме истинско семейство
Имаме си семеен бизнес, занимаваме се с камъни
С гранит по точно- правим гранитени плотове на кухни, бани, офици, ресторанти и т.н и когато сме в офиса се замеряме един груг със смачкани хартиики- аз от моето бюро, той от неговото- и много се караме също
ама е кефффф
През другото време съм по магистралите...аааа как прозвуча..
т.е не исках да кажа, че работя на магистралите
, а че навъртам много мили по пътищата, когато отивам да видя обектите и да взема размерите. Имаме си 9 работни мексиканчета, и много мексиканска музика в халето с машините
Преди почти 3 години открихме Зоната, излекувахме се от болежките, подмладихме се, и от отгава сме фенове не само на Реал Мадрид, а и на Зоната
Охх, това беше, свърши се
прибирам се зад кулисите, че много срамно на сцената