Форум на диета Зоната - дискусии свързани с храненето в Зоната и хормоналното мислене

Някой ден ще ме споходи музата да пиша повече, но сега по същество.
Стартирах на 16.09.2019г ор 138кг.
Точно след 1 месец (16.10.2019г) в зоната съм с 6кг по-лека.
Имах няколко забежки в седмицата на ресторантите в София, както и един семеен събор на село, на който откарах близо работен ден на маса. Резултатът е въпреки тях и доста ме мотивира да продължа.
Гледам да стоя основно в зелената зона. Изчислих си 11 блока, за човек, който не се движи.
Разпределям ги по следния начин: 2-3-2-3-1.
Рибено масло още не съм почнала да пия, но и това ще стане. Засега пия само колаген, мисля, че ми помага за ставите на коленете, които последните месеци много ме измъчват.
Книгата на д-р Сиърс я прехвърлих набързичко от нетърпение, така или иначе имам мнооого време да се образовам в режима докато постигна желаното и ще се връщам към нея отново и отново!

Чувствам се много добре, по-лека, дрехите ми са по-свободни.
Колената ме болят по-поносимо (вероятно от колагена).
Засега не мога да спазвам точни часове на хранене. Особено закуската до 1 час след ставане. Предполагам, че постепенно ще свикна да преценявам времето добре.
В къщи меря храната точно, в работа нося измерена в кутии. Салатите са на око, но доста задобрях с това "на око". Доста безвкусничко ми е за момента, но жертвата си струва. Поне не съм гладна, даже понякога едвам си изяждам дажбата, особено ако не съм си предвидила плод.

Предполагам, че моята история на напълняване е сходна с тази на много други, няма да пиша сега за това.
Отделно покрай многото експерименти с тялото, а вероятно и не само заради тях, си докарах и здравословни проблеми - Хашимото, хипотиреоидизъм, ИР. Та задачата ми никак няма да е лека, но пък защо да не съм поредния вдъхновяващ пример за някого и аз след години?
Пожелавам си го! Много се надявам и вярвам!
Пак ще се видим след месец.

Ето ме отново за двумесечен отчет.
Старт 138кг, в момента 126,5 (5,5 за втория месец, 11,5 общо)

Обещах си, че ще съм доволна на всяко едно килограмче, което трайно се махне.
Иначе сутринта изпитах леко разочарование, защото в сряда кантарът показваше 126,1 и аз бях убедена, че някакви си 100 кр за 3 дни ще заминат. Не само, че не са заминали, а и малко нагоре отчитам.
Колкото - толкова, доволна съм.
Чувствам се много добре иначе. Нямам никакви затруднения със спазването на режима (95% в зелената зона), с приготвянето на менюта и т.н.
През този месец регулирах съвсем храненията (преди трудно спазвах закуската до 1 час след ставане).
Единственото, над което ще помисля още малко е дали да не направя закуската 3 блока и да стане 3-3-1-3-1.
11,5кг не са малко, но стартирайки от толкова много не са особено забележими. Както имаше един лаф, все едно да забележиш, че от танк е паднала гайка. Аз си ги забелязвам, мъжът ми също. Друг никой
Когато напълнееш толкова много се променя не само фигурата. Лицето, цялата физиономия също. Сега първо искам да видя старото си лице. Съвсем честно, макар да нося тези килограми с години, все още се стряскам като се погледна в огледалото.
Но, както се казва, тръгвам с малката кошничка. Ще я пълня много пъти, ако трябва ще се връщам да разтоварвам много пъти.
По Бари съм 50% мазнини. (при първоначалните данни). Какво ли се чудя и аз.
Поради сутрешното малко разочарование днес забравих да си снема мерки, но определено са намалели.
Ако една дреха може да ти бъде тясна, точна или голяма, то повечето ми дрехи от тесни ми станаха точни.
Някои блузки се удължиха (като не ги разтягам толкова настрани) и общо взето се усещам,че вървейки даже се фръцкам, хаха.
И така до първата витрина или огледало, които ме връщат в реалността.
Посоката е правилна, просто трябва да продължа.
Все още не успявам да намеря съмишленик у дома в моя начин нз хранене. Много се надявам след големите празници декември мъжът ми да започне с мен. Синовете ми са големи и едвам им виждам очите,че да се храним заедно. Други неща са им в главите сега, пък и нямат да борят килограми.

Предстоят много празници, смятам да бъда стриктна в зелената зона. Изключение ще бъдат общите семейни трапези, на които не смятам да давамм обяснения кое как и защо ям (в моето семейство декември е тежък месец не само заради Коледа и Нова година).
Ще балансирам храната, още повече, че аз ще я готвя вероятно.

Този форум е доста пуст. Съвсем като таен дневник е това място.
Изпуснала съм купона преди години, било е доста весело и многолюдно. При това сте били много отбрана компания бих казала.
Свършен е огромен труд!
Неворятни сте всички, които сте допинесли за събирането на тази информация на едно място!
Огомно благодаря!
Все още чета дневници и се обърквам в никовете, затова няма да благодаря поединично.
Но разбрах, че Пипилота е виновницата за сайта, после е срещнала сериозна и много качествена подкрепа в лицето на още няколко човека!
Благодарности и поздравления за чудесната работа!

Едва ли някой ще вземе да чете, но все пак ще споделя един начин, който ползвам за овкусяване на салати.
Мисля, че някъде съм срещала питане как с 1 ч.л зехтин може да се овкуси салата.
Правя си веган майонеза от тахан (рецепти в интернет много)
Тя се прави изключително лесно. Взимате тахан - примерно 10 супени съжици (20 БМ) и добавяте равни количества вода и ябълков оцет (примерно по 50 мл) и бъркате (на ръка). Течността се абсорбира, получава се кремообразна маса. Продължавате да добявяте вода и оцет (няма пропорции, може повече вода, може повече оцет) опитвате на вкус и бъркате докато се получи желаното количество с желаната консистенция. Може да се добави сол, черен пипер, горчица, каквото искате и обичате като подправка. Полученото количество мерите като обем или като грамаж на ... 20 блока. Последния път като си забърках и измерих ми се получи 2 с.л за 1 БМ (зависи от гъстотата) и ето вече достатъчно количество за овкусяване (обмазване на една салата). Държа в хладилника около седмица, че и повече. Нося си и в офиса в едно бурканче (за мой късмет, мога да си нося храна на работа)

Обикновено се меря в сряда, така почнах в началото. И на кръгъл месец.
Така, че следващ голям отчет ще дам след месец.
Вече май не мога да очаквам да свалям по много. На 3кг ще бъда много доволна и обещавам да не мрънкам.
Започнах и рибеното масло, от препоръчаното във форума (благодаря на Гого за подробната информация за маслото). Започнах го, ама понякога забравям за него, още не ми е станало навик. Работя по въпроса.
Ами това е май засега.
Прекрасен ден от мен!

п.п. Четях някакъв дневник от по-старите и виждам, че морковът е бил в червената зона преди?!
Радвам се, че може да си го хапваме вече:)))

Ще споделя още един начин, който съм си пригодила за мерене "на око".
Приложим е за изварата и храни с подобни консистенции в кофички/буркани.

"Метод на клечката"
Взимам клечка (от китайските пръчици примермо, но може и от сладолед, или някаква друга линийка ) с височина на кофичката така, че да може да стои мушната вътре и леко да стърчи над храната.
Пресмятам кофичката колко блока е. Най-прост пример 400гр извара Олимпус е 8 блока протеин по 50гр.
Разграфявам клечката на 8 части и когато трябва да отмеря определен брой блокове заравнявам до съответното деление. Заравняването е на око, но е доста точно.
Кофичите в долната част са малко по-тесни (може да се вземе в предвид и това, но не мисля, че е фатално)
Това е най-прост промер, но е приложим и с други грамажи кофички и неточни грамажи за блокове.
Смята се колко милиметра е 1 блок и клечката стои в кофичката.
Правих го с една кремообразна извара и там блок беше около 5-6 мм, но така или иначе няма да я купувам вече, нещо не ми хареса.
Клечката може да с ползва и за следваща кофичка.

Имах два много объркани дни. В събота на излизане с приятелки преди кино пих малко вино, може би нямаше и блок, със салата с яйце. Беше нещо като следобедна закуска, но някак не в обичайното време, не с нужните неща, умът ми беше все в това после.
В неделя пък извънредна ситуация в офиса и си пропуснах вечерята. Стигнах максималните 6 часа между храненията и точно преди лягане изядох 2 блока и си легнах (вместо 3 за вечеря и 1 закуска преди лягане).
Изобщо два поредни дни, които сякаш ме изкараха извън строя.

Искаше ми се някой да сподели какво мисли за периодичните водни дни примерно. Някъде мернах ден на айран.
Или докато нещата вървят да не разбутвам системата?

Открих групата във фейса. Споделят се много рецепти. И не само.
Вероятно и мен ще ме вълнува след още няколко месеца по-разнообразното хранене.
На този етап най-добре се чувствам с максимално опростена храна. Имам чувството,че така най-добре свалям.
Когато имам повече свободно време си правя "заготовки" и слагам в камерата/хладилника.
Вечерта решавам какво ми трябва, вадя от камерата и нося в работата.
Непретеглени са ми само салатите, когато ги хапвам в офиса. Там нямам кантарче, засега не ми се влиза в обяснителен режим и гледам да не привличам внимание.

Толкова засега, имах нужда да си поприказвам за Зоната

Старт 138кг, в момента 123,0 (3,5 за третия месец, 15 кг общо)

Здравейте отново!
Три режимни месеца! Направо не е за вярване колко лесно и плавно се случват нещата.
Мъжът ми казва, че не е виждал човек да яде толкова и да отслабва ) Ама то си е вярно, стана и бързам да закуся. Ако нямам време у дома взимам закуската за изпът. Стигна в офиса - идва обядът, после закуска, ... имам усещането, че само ям )))
Може да се каже, че свикнах напълно с този режим на хранене - с броя на храненията, с малкото мазнина. Трудно се изкушавам, ама се случва все пак.
Продължавам по схемата 2-3-2-3-1.
Водата не я меря. Винаги съм пиела достатъчно вода, и сега нямам проблем.
Вече държа омега и в офиса и у дома, но все още се случва да забравя да я пия. Но работя по въпроса.
Трябваше да си направя едни изследвания преди режима, ама ... хайде след НГ ще почна и това да следя.
През този трети месец имах малките си забежки, но няма как, почна се с празниците.
Все още посветените в моето отслабване сме само с мъжа ми, хаха, но все ще се забележи някой ден!
И покрай Коледните празници няма да е лесно, наредили са се събиране след събиране, но социалният живот също е важен.
Ако изключим домакинските неща, движението ми е нула.
Нещо нямам муза да пиша днес, може би защото работата ме притиска!
До скоро!
п.п. Пипилота се появи! и Озоне! Доволна съм ))

Браво, Камъче! Дръж здраво в правия път, юначе си ти!

Благодаря, Ozone!
Сега вече съм като погалена от папата ))
Отдавна не съм била толкова мотивирана, толкова продължително мотивирана да се преборя със себе си.
А то от известно време вече не е въпрос само на естетика, а и на оцеляване.
Държа посоката!
То пък не е и трудно, че да кръшка човек. Колко пропиляно време ....
Бъди жив и здрав! Твоята промяна ми даде много надежда, защото беше от първите дневници, които прочетох (като най-кратки).
Хубави празници на теб и всички в този форум!

За много години, тайно дневниче!
Живи и здрави да сте всички тук в този форум!
До 16-ти има малко време, та отчета ще почака. Реших да намина, да си призная грховете, че нали признат грях било половин грях.
Празниците през декември бяха много за мен - 3 рождени дни, Никулден, 2 семейни сбирки и 2 фирмени събития, Коледа, Нова година (последните ги броя по два дни ....)
Та в началото се движех много добре, за миг не ме е напускала Зоната в мислите ми и макар да съм прегрешавала малко с количество въглехидрат (червен и течен), всичко се свеждаше до едно небалансирано хранене за деня.
На Коледа си мислех, че аз ще дирижирам парада с готвенето, ама ме изненадаха и кой ще е този луд да се откаже да си почива като му е паднало - ядох каквото имаше. А не е трябвало.
Усетих всичко дето сте го кръстили инсулиново гадно, извънзоново гадно, абе разболях се направо. Всъщност резервирах за 18 часа тоалетната и нещата си дойдоха на мястото. Първо си мислех, че е някакъв вирус, че де що имаше дете около мен всички кашляха и подсмърчаха, но мойте симптоми си бяха други ))
Както и да е, меря се всяка сряда, ама този път стоях далече от кантара. Гузна, изплашена, ядосана на себе си.
Все пак преди НГ и преди да заминем за последното яко прзнуване се престраших и стъпих на кантара. И о, небеса, о Зона! Обича ме! Въпреки мойте изневери, въпреки безобразното ми държание!
Нова година няма да я коментирам, да запазя и малкото добро впечатление, което може да съм оставила все пак у някого от вас. Тежко беше. Много небалансирано, много течен въглехидрат.
Страшното дойде на следващия ден, когато се опитах вече да влизам в зоната, но предвидените 11 блока ми се видяха нищожни, та ядох през има няма 2 часа като бебетата.
Признах си, минало е, слаба воля явно. Имам да работя по въпроса.
Днес вече всичко е под пълен контрол, източвам водата и там каквато течност тече в мен
Скоро ще се отчитам.
Кусметлийска Нова година да е!

Я, какво интересно дневниче!
Поздравления, Камъче, ще преминеш през всичко, така и трябва.

п.с. Фейсбук развали всичко, но срещу монополиста не можем да се борим ...

Добре си ми дошъл, Италиано!
Радвам се, че намина и пак заповядай.
Надявам се да се справя. Имам надежда. Реално погледнато никой вече не очаква от мен да вляза в някаква моделска форма. Защо не вярва? Ами защото винаги съм се проваляла и даже съм трупвала нещо отгоре.
Сега обаче имам надежда. Мога да обявя без страх, че ще стана под 100кг, а тайно си мечтая много повече. Ама това мойто е чак нахалство дето си го мечтая, че засега ще си трая.

Весел празник на всички иняняци днес!

Камъче, избуташ ли януари (с всичките му празници), после всичко ще е по-лесно.

Италиано, вече съм пушка . Даже и един грип изкарах.
След 2 дни ще дам отчет.
Днес доста четох стари теми - хем се запознавам с хората, хем за някои неща толкова пъти е питано и отговаряно, че всичко се подрежда и затвърждава в главата.
Ти предполагам, че вече само поддържаш тегло и здраве със Зоната? Постигна ли целите си?
Успя ли да увлечеш семейството си в нея?

Е не мога да издържа до утре, ще се споделя сега! Мъжът ми реши да опита Зоната!
Много съм щастлива!
Предполагам, че добрият пример в мое лице проработи ))).
Сега задачата ми става по-сложна, защото трябва да готвя и повече, и по-разнообразно. Аз бих могла да се храня едно и също няколко дни, така и правя ако съм си наготвила повече. Но мъжът ми ще мрънка, а аз не искам да го изтърва сега. Ще надникна в готварските рецепти за идеи, благодаря за споделеното на всички!
Изчислих му 14 блока, ако се наложи ще хапва и повече, само да е в Зоната.
Засега не иска да чете, напълно ми се доверява миличкият. Аз обаче не изпускам възможност да му обяснявам. Ако знае ще му е по-лесно, а пък може да проготви и той )) Иначе сега пита като малко дете "от това колко?", "а това може ли?". Днес му беше първият ден.
Има да смъква килограми, но здравето му ми е много по-важно. Няма да пие омега засега, ще направим консултация с кардиолог, защото е на хапчета за кръвното от много време, а четох че трябва да се внимава. Овес ще прояде обаче .

Стават 4 месеца откакто започнах, ще се отчитам утре.
Ако някой пита къде е Зоната да търси камъчето ). Защото камъчето е в центъра и.

Ето ме и мен , прекрасен да бъде денят ви!
Както е прекрасен за мен, защото имам прекрасни новини за старт.
Новата цифра, която се установи трайно на кантара е 119!
Това прави 4 кг за последния месец, 19 кг общо.
Старт 138кг, в момента 119,0 (4 за четвъртия месец, 19 кг общо).
Много е хубаво! Това при всички падания под масата по време на изминалите празници.
Лесно ми е, леко ми, убедена съм, че съм на правилното място и това улеснява нещата.
Колената не ме болят вече, не се тръшкам ако трябва да отида някъде пеша, защото ходенето не ме убива както преди (за кратки разстояния говоря все пак).
Сутринта даже се премерих с шивашкия метър, но си забравих листчето с мерките у дома.
Помня само талията (не през пъпа, той е няколко см по-ниско )) От 122см в началото, сега 108см. Супер е разбира се, ама при мойто мерене 1-2 см са въпрос на дишане. Т.е не очаквайте мерки с разлика по 0,5см см в мойте отчети.
Не съм разказвала много за себе си май.
Винаги съм била пухкава. Но бях хубаво пухкава, секси и женствена.
След първата бременност качих много килограми, сравнително бавно ги свалих, но се справих някак и отново се харесвах. После втора бременност, лични проблеми, много килограми, които не си заминаха изобщо.
Пробвала съм какво ли не, подлагала съм се на всякакви експерименти, ако може резултатите да дойдат веднага. Постигах кратковременни резултати, после без да променям навиците си следваше йо-йо и ставах още по-тежка и още по-безформена. Някога, когато бях под 100кг си мислех - "кой, аз ли ще стана 100 кг? Няма начин, веднага се стягам и никога не бих го допуснала!"
Никога не казвай нкога са казали хората )) Станах, че и повече даже.
Завъртя ме този омагьосан кръг, реших да потърся помощ. Назначиха ми изследвания и съответно поставиха диагнозите, предписаха хапчета. Не усетих никакъв ефект от хапчетата, отново не промених навиците си.
Последните ми експерименти бяха с плодуване по Лидия Ковачева. След временния ефект отново бях в изходна позиция, но с много по-зловещ целилит.
Когато стартирах за първи път този експеримент спрях всички хапчета - за щитовидната и за кръвно, но своя глава, на своя отговорност. Реших, че ще пия хапчета ако промените в начина ми на живот не доведат до желаното състояние.
За Зоната чух много отдавна, не помня коя година е било, може би около 2010. Тогава бях убедена в протеиновите диети, та не и обърнах никакво внимание. Не и е било времето, не съм била узряла.
На почти 49 години съм, надявам се вече да съм зряла и поне този път да бъда отговорна към себе си, а от тук и към хората, които обичам и ме обичат.

Най-често закусвам следните неща за 2 блока:
* "Палачинка" от овесени трици:
30гр овесени трици - 2В
50гр извара Олимпус - 1П
2 белтъка/1 яйце - 1П
4 маслини - 2М,
сухи подправки - мащерка, чубрица, сол
Всичко това в тиган без мазнина.
* Солени мъфини (това се оказа добро решение, защото правя повече и слагам в камерата)
4 яйца - 4П
320 извара мероне - 8В
180гр трици - 12В
132гр маслини - 12М
Добавям сухи подправки и разпределям във форма за мъфини с 12 гнезда.

Все още не съм пробвала така хвалената "овесена каша на Мая", все не стигам до нея, но съм я планирала за другата седмица.

Не си падам по сладкото, но сега заради мъжа ми ще направя и сладки закуски, че иначе ще го загубя за каузата ))

Този уикенд забягваме с милото на топъл басейн, ще съм около Зоната за ден-два.

Ще напиша краткосрочната си цел, написна ще ме държи нащрек, няма мърдане.
Искам за Гергьовден 110 кг. Почти 4 месеца са дотогава, не е невъзможно. Само не знам кога ще почна да задържам и как ще ми се отрази на мотивацията нещо подобно.
Следваща цел - двуцифрено число за Нова година. Какво по-хубаво от това да си подаря от ново самочувствие и здраве?!
Стига толкова с целите, има и още, но всичко с времето си.
Като връщам времето назад май 4 месеца не съм била стриктна с никой режим досега. Това също е нещо ново за мен.

Започнах символично да се разделям с "дебелите си дрехи".
Всеки месец подарявам по нещо от нещата, които имам голям размер (от тези, които са нови, почти нови) в един форум във ФБ. Не че не мога да ги нося, просто се зарекох, че ще отбелязвам така всеки успешен месец, символично ще се разделям и с мисълта "ако пак напълнея".
Просто няма да има такава опция, не трябва да го допускам.

Здравей камъче, "обаждам" ти се за да не си помислиш, че никой не ти чете дневника. Поздравявам те за смелостта да си направиш дневник и за усърдието, и за свалените килограми. Аз открих сайта през лятото и много се радвам, че го направих защото нямаше да се справя. "Живях" три месеца в него и съм изчела почти всичко. Вече постигнах целите си от 77кг. сега се въртя около 70, но ако се разколебая винаги се връщам към сайта и форума за да се нахъсам.Не са много килограмите които имах да свалям но са точно онези 7кг. дето ги влача от Х години и които не искаха да падат с никаква диета, режим и всичко, което опитах. Пожелавам ти здраве и търпение и очаквам скоро да видиш 110 на кантара.