Корабният дневник на Блу

И така, време е за излизане зад кулусите. Прожекторите силно ме притесняват, но ще опитам да се представя с малко повече от 2-3 думи.
Казвам се Блу / по ясни причини/ на 39 години съм ,на прага на една прекрасна възраст,не от вчера в мен се заражда едно силно желание да вляза в клуба на 40-те с една нова самоличност.
Казвам нова, защото в никакъв случай не искам повече в гардероба ми да присъстват- Срамът, Ниското самочувствие, Подценяването,Тромавостта и куп други вехти, протрити от носене палта.
Мога да кажа ,че стигнах тавана, или дъното, и аз не знам къде точно опрях, но 119.6кг са адски плашеща цифра, дори да си носил на гърба си голяма част от тях и да си свиквал макар със свито сърце, с ескалиращия кантар през годините.. и с чувството за безсилие, слабоволие винаги неизменно на рамото, като призраци.
Като повечето от споделящите тук съм минала през не един и два режима на хранене, при които още преди да направя първата крачка, вече изпитвах ужасът от лишенията, глад за неща които дори не присъстват в менюто ми.
Преди 4 години смъкнах 25 кг с Дюкан, знам колко е вреден, но се чувствах притисната и бях готова на всичко едва ли не, издържах 7 месеца и накрая рухнах чисто психологически. Върнах всичко в разстояние на няколко години, че и отгоре 14 кг.... Това отвори вратата на депресията докрай. Изолирах се от всички и от всичко. Приятели, социален живот... и всичко произтичащо от изолацията... а времето е безпристрастно. Една сутрин се събудих със силни болки в гръбната/ от месеци се събуждам така/ но този път болките ме разплакаха. Ужасявах се от това, което бях направила със себе си... да я докарам дотам,че да изпитвам трудност да си обувам обувките...аз която обръщах планини за другите, която сън не спеше за да направи и недопустимо от лекарите , но за близките си, не и за себе си... Същата тази сутрин, седнах на компютъра и ви намерих.., последва едно денонощно почти четене, а съм само в началото.
започнах Зоната на 25.08 със следните мерки
кг 119.6
ръст 163 см
гръдна 130
талия 125
ханш 138
за две седмици нямам промяна в мерките , но и като килограми бавно тръгват нещата. Дотук 2 кг надолу , с изключение на 1 върнат от задържане на течности, поради излизане от зоната вчера, просто не ядох.
Стана дългичко това представяне, но има и доста още за добавяне..
Казвам се Блу / по ясни причини/ на 39 години съм ,на прага на една прекрасна възраст,не от вчера в мен се заражда едно силно желание да вляза в клуба на 40-те с една нова самоличност.
Казвам нова, защото в никакъв случай не искам повече в гардероба ми да присъстват- Срамът, Ниското самочувствие, Подценяването,Тромавостта и куп други вехти, протрити от носене палта.
Мога да кажа ,че стигнах тавана, или дъното, и аз не знам къде точно опрях, но 119.6кг са адски плашеща цифра, дори да си носил на гърба си голяма част от тях и да си свиквал макар със свито сърце, с ескалиращия кантар през годините.. и с чувството за безсилие, слабоволие винаги неизменно на рамото, като призраци.
Като повечето от споделящите тук съм минала през не един и два режима на хранене, при които още преди да направя първата крачка, вече изпитвах ужасът от лишенията, глад за неща които дори не присъстват в менюто ми.
Преди 4 години смъкнах 25 кг с Дюкан, знам колко е вреден, но се чувствах притисната и бях готова на всичко едва ли не, издържах 7 месеца и накрая рухнах чисто психологически. Върнах всичко в разстояние на няколко години, че и отгоре 14 кг.... Това отвори вратата на депресията докрай. Изолирах се от всички и от всичко. Приятели, социален живот... и всичко произтичащо от изолацията... а времето е безпристрастно. Една сутрин се събудих със силни болки в гръбната/ от месеци се събуждам така/ но този път болките ме разплакаха. Ужасявах се от това, което бях направила със себе си... да я докарам дотам,че да изпитвам трудност да си обувам обувките...аз която обръщах планини за другите, която сън не спеше за да направи и недопустимо от лекарите , но за близките си, не и за себе си... Същата тази сутрин, седнах на компютъра и ви намерих.., последва едно денонощно почти четене, а съм само в началото.
започнах Зоната на 25.08 със следните мерки
кг 119.6
ръст 163 см
гръдна 130
талия 125
ханш 138
за две седмици нямам промяна в мерките , но и като килограми бавно тръгват нещата. Дотук 2 кг надолу , с изключение на 1 върнат от задържане на течности, поради излизане от зоната вчера, просто не ядох.
Стана дългичко това представяне, но има и доста още за добавяне..