Дневникът на Roshla

Записвам се в клуба на "ударилите дъното". Два пъти влизам в Зоната, първия път с успешно свалените около 16-17 кг. Докато един ден спрях режима, след около половин година наваксани килограми - заради преяждане.
Преди няколко дни се почувствах отчаяна от жената която ме погледна в огледалото. И се реших да си вляза в ритъма отново. Надявам се този път да постигна исканите от мен резултати. След два дни в зоната се почувствах по лека, и снощи си взех мерките. Е, пълно отчаяние - 120 кг., на 29 г., качени за 5 години, а бях 65 кг. Това удари много по самочувствие, контакти с приятели и тн. Преди месец реших да отида и на психолог по хранителни разтройства, но в понеделник тази седмица реших, че ще опитам сама да преодолея това състояние. Предполагам, че страдам от хранително разтройство - хиперфагия. Реших се да пробвам сама да преодолея този проблем.
Ходя си с кутийките, вечер готвя за мъжа ми, после за мен, спазвам си грамажите и не се изкушавам (много обичам сладичко), но се държа, дори не поглеждам витрините за сладичко в магазините. Спрях и малкото алкохол който си позволявах, и месото съм решила да не го хапвам известно време. Днес съм много песимистично настроена, за това и началото на дневника ми е толкова скучен.
Пожелавам на всички лек ден.
Преди няколко дни се почувствах отчаяна от жената която ме погледна в огледалото. И се реших да си вляза в ритъма отново. Надявам се този път да постигна исканите от мен резултати. След два дни в зоната се почувствах по лека, и снощи си взех мерките. Е, пълно отчаяние - 120 кг., на 29 г., качени за 5 години, а бях 65 кг. Това удари много по самочувствие, контакти с приятели и тн. Преди месец реших да отида и на психолог по хранителни разтройства, но в понеделник тази седмица реших, че ще опитам сама да преодолея това състояние. Предполагам, че страдам от хранително разтройство - хиперфагия. Реших се да пробвам сама да преодолея този проблем.
Ходя си с кутийките, вечер готвя за мъжа ми, после за мен, спазвам си грамажите и не се изкушавам (много обичам сладичко), но се държа, дори не поглеждам витрините за сладичко в магазините. Спрях и малкото алкохол който си позволявах, и месото съм решила да не го хапвам известно време. Днес съм много песимистично настроена, за това и началото на дневника ми е толкова скучен.
Пожелавам на всички лек ден.