. Изчаках да мине поне месец по друга препоръка (вече не си спомням къде я четох, но наистина ми дойде много информацията, която е изписана за повече от година) и вече се убедих, че това е моя начин на хранене. Както писах скоро на друго място ми става малко тъжно, като виждам, че няколко дневничета са започнати с голям ентусиазъм, а сега събират прах… 
Затова изчаквах да се убедя самата аз, че няма да съм само за месец-два тук и се надявам, че моето тефтерче няма да е от тях.Първо прочетох темите в сайта, после се нахъсвах няколко дни от дневниците и просто един ден скочих в дълбокото. Без претенцията да ми е ясно всичко, но реших, че ще се уча в движение, защото ако чакам всичко да ми се изясни, никога няма да започна. А и аз се уча бързо, ако реша, че го искам. После изчетох темите с въпросите на начинаещите и картинката взе да ми се изяснява.
Преди 3-4 години прочетох първата книжка на Бари, но честно казано ми се видя малко сложно и я оставих в графата „да прочета още веднъж”. После имах среща с моя приятелка (с която от 2 години само говорим по телефона и пишем в нета) и я отминах в метрото, защото не я познах. Както споменах в дневника на Жорето, в момента тя изглежда като 50-килограмова манекенка, а аз я познавах като 80-килограмова много красива, но пищна дама. Това ме накара да прочета книгата още веднъж, но пак си останах само с четенето и мисленето
. Междувременно и аз видях Руслан Мъйнов по телевизията (която обикновено е звуков фон у дома) и добре, че е специфичния му глас, та се загледах в предаването да се убедя, че е той. Имах удоволствието да се запозная с него преди няколко години, когато още беше в „тежката артилерия” и сега все едно видях друг човек. Между другото и тогава си беше „народен човек”, без да се е заразил от „болестта на известните” – дано да си остане и занапред същия сладур. Та така допреди месец и половина-два, когато „случайно” попаднах на този сайт. Но, както знаем случайни неща в този свят няма. И след седмица четене вече и аз бях в отбора. Резултати за месец: чувствам се прекрасно откакто спазвам режима и от втората седмица направо преливам от енергия
(може и да има малко автовнушение), пия вода непрекъснато, защото просто вече ми се пие и естествено има макар и малка разлика в килограмите – за мен не е малка, защото кантара отказваше да ми покаже друго от доста време, освен първа цифра 6, а сега много се радвам на 5-цата.Малко ме притеснява все още ставането до тоалетна през нощта, но вече свиквам и с това. Дори като се върна оттам пак пия вода, защото ми се пие. От два дни взимам и гоговото рибено масло (специални благодарности и на него за препоръките за пазаруване и многобройните въпроси, с които го заливам и има търпението да ми отговаря
) и вече свикнах всичко да минава през везната. Хайде да спирам, че май се улях с писането като за първи пост в тефтерчето, но каквото друго се сетя ще споделям след това. Благодаря на прочелите ме, а на само надничащите
във форума ще кажа – скачайте смело, защото това наистина е най-доброто, което е измислено досега.И огромни благодарности на Пипи за труда и сайта, както и на всички по-опитни, които карат новодошлите да се чувстват като у дома си
. По-здрави на всички в приключението „Зона” (ама как мистично звучи…)
Поздравявам те с един Хипо-танц! 
и най-вече за страхотния Хипо-танц. Много ме развесели с него 
. 
. Затова бързо се престраших след седмица-две четене и аз да питам каквото не ми е ясно.
Последен напън още час-два тази нощ и от другата седмица – заслужена почивка в надявам се слънчева 
Варна. 
… Изобщо не ми се получи метода на око там, с изключение на закуската, но нямаше как. Не вървеше да си поръчвам отделно меню, при положение, че обяда и вечерята бяха приготвени за цялата група предварително, а готвачите наистина се бяха постарали. Но явно понякога ще има и такива моменти. Пораженията за тези 3 дни бяха 700 г нагоре, но след ден вече ги нямаше – явно течности съм задържала.
, но за това повече на 08.04.
Така ми се иска да е другият месец - а дано, ама надали. 
