Добрият квас се прави от ръжено брашно. Може да се направи и от бяло, но си е за предпочитане да е поне от пълнозърнесто. Още по-добър става, когато се замеси със много концентрирана запарка от хмел. Е, отнема 4-5 дни докато го отгледаш. После и втасването е малко по-продължлително. А за следващото месене просто си оставяш от тестото и го захранваш, за да си го поддържаш.
Но хлябът става страшно вкусен. Не е дунапренен. Плътничък. И много по-дълго издържа. Не като тия дето ни ги продават по магазините - след два дни мухлясал и за боклука, ако не го прибереш в хладилника. Въпреки подобрителите, консервантите и всякаквите Е-та дето му добавят.
А в този мини размер питката стана супер - деля на 20 залъка, за да си прибавям по 1 БВ към някое меню, ако много много ми се хапва хляб.
А с гхи не искам да ти кажа каква красота е, когато е току що изваден от фурната...
Забрави, потекоха ми лигите, но скоро няма да изпитвам такива удоволствия. След година - може би, когато сваля излишните килца.
300/20 г на 500 г. брашно - 15 хляба по половин килограм.