
Направо нямам думи. Марш веднага в източното крило

И ще си на строг режим три месеца без право на свиждане и обжалване
Нимфиии

Мила наша единствена Нимфичка..спокойноооо

Не се е свършил света, а и не си единствената която се проваля с отказвнето на цигарите. Но....

това не означава, че трябва да спреш да опитваш

и че ще ти се намали присъдата
Аз удържах фронта, но с Гази не знам какво стана

Сега на 15ти стават два цели месеца без тютюнче

Аз не знам ти колко си пристрастена, но аз бях най-най-най-заклетия упорит пушач. И щом аз ги отказах, значи всеки го може. Само че, аз се нагласявах психически почти една година докато не дойде правилният момент.
Но после да ти кажа какво стана

т.е ще започна от по назад....Ще се пробвам да разкажа на кратко

Значи прибрах се аз от БГ в края на август. Една две седмици не знам къде съм още, и едвам успявам да вляза в зоната. Септември месец решавам, че великия изтезаващ момент е наближил и вечерта след дълго сбогуване с тютюневите пушечни фигури реших, че време да кажа СТАРТ на изтезанието.
След няколко дена откривам, че имам проблем с един напълно ненужен мъдрец в устата

И с чичко зъболекар решаваме да го изтръгнем от моята устна кухина, след което съответно се налага да пия антибиотик. Аз и антибиотик...

не ми се е случвало от преди да се сбръчкам

И както и да е, започвам една цяла седмица да пия антибиотик, докато зонувам, и страдам зверски по моите тютюневи клечки. На третия ден получавам ужасен запек

Който продължи до преди една седмица (а вече сме ноември) И то по скоро не знам запек ли беше, или просто липсваше

На петия ден след пиенето на малките шарени антибиотични хапчета получавам неприятни болки в бъбреците

. За щастие, това е предпоследния ден от антибиотика.
Другото което беше- като казах НЕ на мръсните гадни долни вкусни цигари, реших, че трябва да направя същото и с кафето, за да не се дразня. Че какво е кафе без цигара...и сутрин вече не пиех и кафе. И това не ми се беше случвало от 16 годишна сигурно
През всичкото това време аз се старая усилено да зонувам, и същевременно започва да не ми стига храната, и колкото и да бях стриктна, умирах от глад, постоянно ми се ядеше сладко, увеличих блоковете на 12-13-14...гладдд ли бе да го опишеш. В същото време, след приключването на антибиотика лицето ми се изби и леко заприличах на любимеца на Гази -Иванов. Притесних се, ако ме види как ли ще устои на неистивото желание да ме разцелува. Две седмици започна едно упорито мазане с вълшебния бял крем на Рачев, специално поръчан от БГ...докато влезех в къщи и слагах маската на белия вожд (така ме нарече мъжо). И още продължавам да не пуша.
От там решавам, че е време да започна да пия чай

Аз и чай...

в живота си съм пила не повече от 5-6 пъти чай. Както споменах в по-старите постове някъде из този форум....подпалих до Българския магазин "Малинчо" и реших да се простя с 40 зелени банкноти в името на билкоспасението. През това време още не пуша, и много ям.
От там се започва едно яко пиене на чай, тъй като усетих че започвам заплашително да покачвам килограмите като нивото на река дунав в инчове. И преди всяко ядене гледах да се наливам с чай за да си убия глада. Но....грънци.. След количества изпит чай, подута вече като балон продължавах да съм гладна. Съответно започвам да ям...вече не знам има ли смисъл от всичкото мерене и телглене. Корема ми е с една стъпка пред мен, и странното усещане, че съм нахлузила резервна гума около кръста ми. В същото време не съм ходила до

от известно плашещо време

Но пиенето на чай на пук на всичко продължава.
Вече е края на октомври, аз още пия чай, и още и още търся нещото в тоалетната, за да мога да си погледна айказаноидите. За съжаление успявах да видя количества с големината на кози барабонки

Резервната гума продулжаваше да се издува, докато дойде момент в който виждах ластика от чорапите ми изписан прекално ясно върху глезените ми. За момент ми мина ужасна светкавица през мозъчните гънки, че може би съм бременна

Подути крака, пълни с течности. Имах чувството, че ще експлодирам. Само поемах храна, от никъде не изхвърлях нищо, продължаваща да умирам от глад, и да слагам маската на белия вожд в къщи вече не знам колко веме

А да не говорим за зверското на моменти желание да изям цяла кутия с цигари на веднъж
Казано на кратко- от както спрях цигарите и си изпих антибиотика настъпиха- зверски глад, неописуем запек, отвратително подуващо задържане на течности, избиване на лицевата част с пъпки като на Иванов, и засилен инат да устоя на всичко това.
Запека го победих с чай Сена и сверени сини сливи. И от 4-5 дена вече мога да кажа че май всичко си влезе в релси. Не ми се яде вече. Пак си ям по 11 блока, пия си чайчета, по 4-5 на ден, почти не мислп за цигари, лицето ми светна още повече отпреди. Определено мога да кажа, че го няма оня жълтеещия тон. И просто трнасофрмацията в моя организъм беше около 2 месеца. Много зверско мъчително нещо беше, всичко на куп, но вече дишам спокойно, и резервната гума се спука, и бавно бавно издиша
Това е Нимфичке, виждаш ли аз през какво минах

и още и още отшумяват всичките гадории за тези два месеца. Направо ми се взе акъла ти казвам. Не толкова заради самите цигари, ами заради всичко друго което се случи в тялото ми. Едва от няколко дена спя спокойно НЕподута и НЕгладна.
Спирам да пиша, че май се унесох, ама нямаше как по накратко да ти обясня какво ми се случи. Но всички мъки си заслужаваха в името на моя бял дроб
