Тази седмица мина под знака на Зоната на око! Толкова натоварена беше, че нямах време нито да си сготвя, нито да меря. Със сигурност не всичко е било както трябва, но единственото, с което може да съм попрекалила са черешите и ягодите. Винаги ги съм ги комбинирала с протеин (на прах или извара/котидж), но покрай тях и следобедната и късната закуски май станаха по 3 блока. На кантара няма промяна
Седя си на тия кила вече втора седмица - със 100 отгоре, 100 отдолу - но все 83 кг. А за мерене на обиколки време не ми е останало. То май ми наближава времето за отчет... в неделя. Тогава ще видя докъде съм я докарала с тия смутита и бонбонките на Кари с добавен протеин (голямо изкушение са, едва се устисквам да хапвам само по 1, когато има приготвени
). Но има време до юбилея, все ще успея да сложа една седмичка за начало. За никъде не съм се разбързала
Само ако можех да преодолея мързела си и да включа малко повече движение от ходенето пеша и качването на стълби, но.... Сигурно и на това ще му дойде времето.
Въпреки леките забежки от стриктното спазване на грамажи и блокове се чувствам великолепно. Щом издържах тази седмица с по 3-4 часа сън и бачкане по 15-16 часа и не съм усетила умора, значи все пак всичко е ОК.
Днес ще си поотпочина малко, че утре е ден за размисъл и в неделя ще трябва да ходя на екскурзия, за да гласувам. Но няма да го пропусна, новия политик направо ме влудява и няма как да не си дам гласа... срещу него, разбира се.
А тази вечер ще трябва да преживея и звуковете от емоциите на стадиона! А топлото време не позволява човек да си затвори прозорците, за да намали външния шум.