zone12345 написа:Специално в дневника на Гази, защото виждам в него себе си преди години когато се борех с никотина. Личи си, че е бил голям кумин И не искам той или Пипи да се мъчат. Ако искате трийте линка това не е реклама. Специално заради това се регистрирах.
Зона12345, Благодаря ти, за което. Казвам го без следа от куртоазия и сарказъм.
100 Дневен отчет Старт 104.5 Мазен, неугледен, дишащ тежко, хъркащ, мразещ вся и всьо, лишен от амбиции и смисъл. Ама да не се постотвам и да казвам как съм почнал.
В момента 89 кг. В последният, 80 дневен отчет, бях 89 кг също, но си имам причини, да не мръдна с килограмите за 20 дена, които ще поясня по-долу.
Всъщност, голяма награда и блаженство изпитвам, след като 2 седмици бях в Турция, и нямаше как да спазвам Зоната и все пак запазих килограмите. Просто трябваше или да не си свършвам задачите и ангажиментите и да си бдя за часовете и порциите, или да си свърша работата, заради която бях отишъл. Избрах второто, като се храних, както ми дойде (визирайки часовете), НО... Хляб хляб, ок, но с хляба, очите ми търсеха протеина, след като намираха протеина на софрата, се оглеждаха за мазнини. Скрития калкулатор между ушите, работеше без да го насилвам, явно беше от модерните, с войс опция и нашепваше: " Маслини, джанъм, после пилич (пиле) да сръфаш, ха сега зобни от екмек-а (хляба). Ма не се оливай кат' серсемин, сопри се, да не страда после гьота (задника)" И въпреки всичко това имаше един или два дни, в които изтрещях здраво, назобах едни готини пилешки бутчета с някаква подправка, която ме възбуждаше като феромон. И за десертче една баклавица ( няколко пъти), която явно беше правена от сълзите на Аллаха, толкова вкусна беше. След това си легнах щастлив и сит като капасъзин. След два часа се събудих, защото корема ми беше се подул и червата издаваха звуци, които заглушаваха ходжите, врякащи по минаретата.
Никога не си бях чувал така стомаха и червата. Беше нещо страшно, имах чувство че ей сега ще ми се разпори корема и ще излезе някакво извънземно, което ще ми се озъби, пръдне и изчезне в мрака. Само че не се появи извънземно, а с пърденето се заех аз, без да го желая. Хора, около 4 часа тресох хотела и клатих полумесеците по покривите на съседните къщи в сокака. Геената огнена се беше появила около меките части на тялото ми, така наречения гъз, който в момента исках да циментирам. После арията премина в ... Останах само очи и сфинктер. Стомахът ми, три месеца привикнал на ред и дисциплина възропта срещу пордотлъка и свинщината ми. Заслужих си го. Както и да е, пих Лопедиум/Имодиум и почнах да се пооправям, но все пак спедващите 24 часа имаше усилен "Листопад" по местата, през които преминавах. Поне не правех впечатление на местните. Реших, че това няма да се повтаря повече и след това си бях приблизително по Зоната, но без грамажа и часовото спазване, нямаше как просто.
И така с моята турска симфония, разредих им кислородеца на хората, и се прибрах по живо, по здраво. Друго, което ми направи впечатление, докато бях там е, че правех преходи по 8-10 километра, без дори да се задъхам, без дори да търся място за сядане и почивка. Преди на 100-ия метър бях полуприпаднал и изплезен. И така, сега съм си в нас и котиджа и изварата се замятаха по кухненския плот, с удоволствие почвам да си меря, режа, тегля, наливам и варя.
Последна промяна Gazilot на Съб Ное 16, 2013 2:29 am, променена общо 1 път
Машала Джанъм, машала Бришеш си ти из балканите, а ние къзларките тук си ближем кантарчета А Гази, какво става с тютюна....спомен ли е вече или не...аз удържах фронта, ама Нимфичка сдаде багажа Драсни да кажеш как ти се отрази липсата на никотин, че ми е супер интересно. Айде аз отивам на тръстиката, като се върна ще чета
"Притеснявам се, когато някой ми прави комплимент. Притеснява ме, че не казва достатъчно..."
Гази,Гази - ненадминат си в изказа. Как ми се ще да седим на маса, да ядем протеини(пресна рибка на скара) и поемаме течни въглехидратки(червено винце) и ти да хортуваш, хортуваш
gogo написа:Гази,Гази - ненадминат си в изказа. Как ми се ще да седим на маса, да ядем протеини(пресна рибка на скара) и поемаме течни въглехидратки(червено винце) и ти да хортуваш, хортуваш
И на мен, и на мен. И без да преувеличавам, ще кажа, че наистина ще е върховно удоволствие за мен, да се съберем 10-ина зонбита от различни краища на страната и да седнем на маса . Няма да е като да седнеш с 10 незонуващи, защото ние си имаме своята тайна, своето откритие и щастие, които само ние си разбираме.
Чета за едни баклави и прегрешения и не мога да спя от вчера. Днес бяхме с дъщеря ми до супермаркета и минаваме през щанда със сладкишите, па си викам: "Аааааа, и Асан хора", па забих един ванилов мъфин с карамел. В грях ме вкарахте, ей!
„Едно от най-чудесните неща в живота е, че периодично трябва да прекратяваме дейността, с която сме се захванали, за да посветим своето внимание на храненето“.
Абе, отдавна искам да питам, при мен ли е само така, но непосредствено след храна се зонбирам яко, адски прилив на настроение, енергия, песни и танци. Държи ме два-три часа, после след 4 часа пак така и.... баси якото друсане.... с храна
Gazilot написа:Абе, отдавна искам да питам, при мен ли е само така, но непосредствено след храна се зонбирам яко, адски прилив на настроение, енергия, песни и танци. Държи ме два-три часа, после след 4 часа пак така и.... баси якото друсане.... с храна
Гази, ти да не ядеш продукти, внос от Холандия?
"Човек, който наистина иска да постигне нещо, намира начин; останалите намират оправдание."
Газиии, пак леко щях да се задавя за добро утро с твоите размисли Това е признак , че добрите ти Айкита взимат надмощие в твоето зоНбирано тяло. Барито казва, че невротрансмитера, известен като серотонин (хормонът на щастието) се контролира от добрите Айказаноиди.
Невротрансмитерите са биохимични превключватели, които осигуряват добрата комуникация между нервите. А добрите айкита контролират пускането и прихващането на невротрансмитери като серотонина. Зонбирането увеличава пускането и улавянето на тези химически пратеници и това помага да се избегнат депресиите и лошите настроения.
Увеличеното производство на добри айкита стимулира и отделянето на хормона мелатонин. Когато този хормон е в недостиг, може да доведе до "зимна депресии". Така че сега през зимата е най-необходимо да се зонбираме сериозно, когато светлината (слънцето) е в недостиг Значи, Гази извода какъв е- прекалил си с добрите айкита, в което няма нищо лошо
"Притеснявам се, когато някой ми прави комплимент. Притеснява ме, че не казва достатъчно..."
Аааа ... Аз преди много години като почвах със зоната по първата книга на Барито така ме удряше. Всички други след като се наобядваха или навечеряха все замаляваха, а при мене пауъра беше на макс и то веднага след нахранване. Нещо като инджекцион на свръх енергия. Сигурно отстрани изглеждах като надрусан . Ако има музика почвам да се клатя в ритъм. Хвърча наляво надясно. Помня как яко зарибявах хората за зоната. Помня още в началото на книгата пишеше който иска да започне да отиде на еди си коя глава. Докато четях бях в зоната. Книгата я бях научил наизуст направо сам се учудвах от себе си. Бях машина. Работех с нощни смени и използвах зоната по "моя" схема за да си въртя режима и се справях безпроблемно. Единствения проблем беше, че се стопих свръх много . 6% мазнини. Тогава не знаех как да блокирам процеса . Това е един откачен режим .