

Този път реших да си направя дневник, за да мога да си припомням през какво съм минала, какво съм си мислила в дадени моменти и за стимул.
След като родих започнах да трупам много кила





Случката, която ме стресна и върна отново в Зоната:
Преди карантината давам аз едни дънки на шивачката, за да им сложи ластик на колана, защото като седна цял ден на бюрото и ми „притискат корема” /какъв лош натиск е това на „черната дупка”/. Следващия ден е обявена карантина и дънките останаха там няколко месеца. Карантината падна, взех дънките, изпрах ги /по стандартния начин, а не на 250 градуса/ и ги приготвих за обличане на сутринта. И така сутринта се подготвям за работа, нахлузвам дънките и …опс… те влизат до половината на бедрата ми… Поглеждам ластика – там си е, поглеждам дънките - същите са, значи г*за е друг. Даже може би са два, а не един. Тихичко отивам да взема други дънки, които са достатъчно еластични, че все още могат да побират двата ми г**а. Отивам на работа, но не спирам да се чудя как е възможно това, за толкова кратко време!? Еми възможно е, факт е. Пък и в „черната дупка” нищо не се губи, всичко си отива на мястото . Е за съжаление последното място, на което отива е към бюста. Но пък може и да е за хубаво, вероятно да носиш г** с такъв размер е по-лесно от носенето на бюст със същия размер. Ако някой все пак прочете това, моля да ме извини, стана малко грубичко, но така ми се изля от вътре. Малко на гняв отиде работата. Ама нека да ми е за назидание и да ме стряска спомена.
И така влизам в Зоната на 14.05.20201 с 97 килограма.
Около месец по –късно на 15.06.2020г. съм 92 кг.
Резултат – 5 кг. Вече съм толкова колкото преди карантината. Мерки не съм си взимала, но ще пробвам по - често въпросните дънки /все още не съм се пробвала с тях/. Храната ми е доста често от червената зона, но така е по-близко храната, която предпочитам. Не съм спряла да хапвам сладко, но то е по зонови рецепти, пак имам тестеничко, но балансирано. Количеството храна никак не е малко, че понякога даже завидно голямо… И въпреки това резултата е повече от положителен. Е пак да се питам, защо по дяволите съм излязла от Зоната, щом съм я открила? И по този въпрос имам предположения и размисли, но ще стане много дълго. Нищо, каквото било – било, важното е сега да е както трябва, защото аз наистина вярвам в Зоната!