Архидонова киселина

Тъй като получаваме необходимото ни количество Омега-6 чрез консумацията на нискомаслени протеини, трябва максимално да намалим приемът на останалите богати на Омега-6 източници, като например евтините растителни масла, които всъщност са навсякъде около нас.

Нека да погледнем в миналото-времето на нашите баби и прабаби. Тогава консумацията на Омега-6 е била в значително по-малки количества, тъй като основните източници на мазнини са били свинската мас и кравето масло.

С течение на времето, и благодарение на новите технологии, тези мазнини са заменени с различни видове евтини растителни олиа (слънчогледово, царевично, соево и шафраново олио), които са изключително богати на Омега-6. И колкото повече се увеличава Омега-6 в диетата ни, толкова повече увеличаваме вероятността от производство на Арахидонова киселина. Това е като да добавяме повече вода във водна кула- налягането на дъното става все по-голямо и по-голямо.

В същото време, приемът на Омега-3 от рибеното масло драстично е намалял. По-специално- необходимите високи нива на EPA (aйкозапентаенова киселина- EPA англ.), която частично потиска активността на ензима делта 5 десатураза.

Тази промяна в диетата, и последвалият дисбаланс на Омега-3 и Омега-6 е основният виновник за увеличеното производство на арахидонова киселина, която пък е главния виновник за увеличаването на тихото възпаление.

Това което прави картинката още по-страшна, е същевременното повишено производство на инсулин, предизвиканo от прекалената консумация на преработени храни. Това са храните, богати на рафинирани въглехидрати, като спагети, пици и хляб. Тези въглехидрати са съставени от чиста глюкоза, свързани помежду си от много слаби химически връзки, които бързо се разпадат по време на храносмилането. Освободената глюкоза бързо навлиза в кръвообращението, и предизвика повишаването на хормона инсулин, който от своя страна активира ензима делта-5-десатураза, за да произведе още повече арахидонова киселина (токсичната мазнина), която е градивния елемент на невероятно мощните възпалителни айказаноиди. С други думи, започват да се случват лоши неща.

Ако трябва да съберем частите на арахидоновия пъзел, ще видим препълнени рафтове с евтини растителни масла, потънало в забрава рибено масло, и неуморна консумация на хлябове и тестени храни. Какъв е крайният резултат?- „перфектната хранителна буря“, т.е идеалната рецепта за затлъстяване и развитие на хронични болести.

Казано на кратко, смесването на излишните Омега-6 с излишния инсулин, в комбинация с почти никакви Омега-3 е като да наливате бензин в огъня. Крайният резултат е все повече Арахидонова киселина, което означава повече тихо (клетъчно) възпаление.

Това мълчаливо тихо възпаление е най-опасния вид, тъй като не докосва нервните окончания, които да изпращат сигнали за болка до мозъка, и след като не знаете за него, не се предприемат никакви мерки. Без нищо да подозирате, то продължава да атакува и уврежда различни органи в продължение на години, докато един ден се натрупат достатъчно щети, много често необратими. След години и дори десетилетия на непрекъснати атаки на това бавно разрастващо се тихо възпаление, (без ваше знание) се стига до голямо разнообразие от хронични заболявания, като диабет, сърдечни заболявания, Алцхаймер, рак и т.н. Когато органите са достатъчно увредени, тогава започва да боли, и чак тогава отивате на лекар. Но най-доброто, което вашият лекар може да направи, е да ви предпише лекарства за лечение на симптомите на хронично заболяване, и нищо което да лекува основната причина. Естествено, това е страхотна новина за фармацевтичните компании, тъй като си осигуряват доживотни клиенти, но не е добра новина за вас, тъй като основната причина все още съществува: постоянното присъствие на тихото възпаление.

Арахидоновата киселина е ключът не само към разбирането на епиденията от затлъстяване, но и за връзката между затлъстяването и хроничните заболявания. Химичното наименование на тази мастна киселина е Арахидонова киселина, но д-р Бари Сиърс я нарича токсична мазнина.

Една от първите последици от увеличеното производството на токсични мазнини е, че тялото започва да атакува самото себе си. Какво означава това?

Както споменахме в началото, тялото се нуждае от определено количество Арахидонова киселина, за да произведе достатъчно про-възпалителни айкaзаноиди. Те активират атаките на имунната система, за да отблъсква външни нашественици (като бактерии, гъбички, паразити и вируси). Възпалението е последното ни оръжие, с което да отблъскваме тези нашественици, които влизат в телата ни и предизвикат инфекциозни болести.

В момента, в който някой от тях влезе в кръвния поток, възпалението започва повсевместна атака, като унищожава врага и всяка тъкан, която може да бъде инфектирана. Възпалението е и начина, по който тялото реагира на травми и наранявания с цел да се поправи. Започне ли веднъж лечебния процес, възпалението веднага изчезва и тялото възстановява нормалното си функциониране. Без възпаление, нараняванията в телата ни никога не биха могли да зарастнат.

Понякога обаче, целия този сложен процес не спира, когато трябва да спре. Тогава възпалението вместо преходно става хронично, и се поддържа под възприятието ни за болка. Точно това е тихото хронично възпаление, което в крайна сметка убива. То може да се дължи на генетична предразположеност или на фактори като затлъстяване, лоша диета, или пушене. Каквато и да е причината, повишеното ниво на тихото възпаление се превръща в дългосрочна война, която унищожава здрави тъкани, клетки и кръвоносни съдове, и поставя началото на хронично заболяване.

Тихото възпаление наранява тялото по много начини. Изследвания са установили, че то води до сърдечни пристъпи и евентуално инсулти. Също така атакува нервните клетки в мозъците на тези, които са предразположени към болестта на Алцхаймер, както и предизвиква бързото делене на клетките, което води до превръщането на здравите клетки в ракови.

Тайната за запазването на здравето е контролирането на тихото възпаление. Разбира се, че тялото трябва да има функционална възпалителен система, за да можем да оцеляваме, но същевременно този процес трябва да спре, когато външния нашественик е осуетен или раната е заздравяла. Войниците на тихото възпаление са хормоните, известни като Айказаноиди. Тези хормонални войници работят в координирана система с нашите имунни клетки, за да спечелят всяка битка, която може да възникне в тялото ни. Когато битката приключи, войниците трябва да се оттеглят от бойното поле, а ако това не се случи, тогава стават посредниците на тихото възпаление.

Същите тези про-възпалителни войници-айказаноиди предизвикват натрупване на излишна течност в района на битката. Това кара кръвоносните съдове да се разширяват още повече, като по този начин докосват нервните окончания, изпращайки съобщения на мозъка, че изпитвате болка. За да са сигурни, че мозъкът е получил съобщението, айказаноидите увеличават чувствителността на нервните влакна, за да може да се изпращат още по-силни сигнали за болка. Тялото ви иска мозъка да знае, че в момента се води имунологична битка, за да можете да спрете това, което я причинява. Например, ако си вкарате пръста в огъня, сигналите за болка ви казват веднага да го дръпнете от там. Това разширяване на кръвоносните съдове, предизвикано от айказаноидите, причинява всеизвестните признаци на възпаление: подуване, повишаване на температурата и зачервяване.

След като битката е спечелена, тялото обикновено си прибира обратно армията на имунната система, като изпраща анти-възпалителните айказаноиди, които имат обратния ефект на про-възпалителни айказаноиди. Те са тези, които спират болката и започват да стимулират процеса на оздравяване.

Когато обаче има срив в комуникацията, създаването на про-възпалителни айкозаноиди продължава (макар и на по-ниско ниво), и възпалителния процес не спира. Тогава се появява хроничното тихо възпаление.

Казано на кратко, големите количества Арахидонова киселина, и съответно многото „лоши“ айказаноиди се обръщат срещу вас, като заблуждават имунната система, и я карат да стои постоянно включена. Става така, че собствената ви имунна система започва да атакува всеки един от вашите органи бавно, но безмилостно, мислейки че тялото е атакувано от външни нашественици.

Въпреки това, дори и капсулована, тази киселина си остава токсична. И гениалният начин на тялото да се справи с този проблем, е да образува повече мастни клетки, чрез мастните тъкани (т.е започвате да надебелявате). По този начин сформираните нови клетки увеличават капацитетът за складиране, което позволява на арахидоновата киселина (АА англ) да се разреди и съответно да стане по-малко токсична в другите мастни клетки, преди да е успяла да ги повреди и евентуално да ги убие. Това е добрата новина.

Лошата новина е, че при постоянното повишаване на Арахидонова киселина, предизвикано от диетата ни, идва момент, в който мастните клетки не могат повече да се разширяват, за да поемат допълнителните мазнини и особено токсичните. Когато нивата на Арахидоновата киселина станат достатъчно високи във всяка една мастна клетка, те се разболяват и умират. Тогава започва каскада от молекулярни събития, които в крайна сметка водят до бързото изтичане на съхранената Арахидонова киселина в кръвта. Започне ли веднъж да изтича тази киселина, означава, че страдате от безмилостния синдром на токсичните мазнини.

Движещата сила на този синдром са плуващите в кръвта токсични мазнини, които разпространяват тихото възпаление чрез кръвния поток. Когато това хронично възпаление не се спре на време, тогава има много голяма вероятност от появата на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, рак, неврологични заболявания, астма, алергии, автоимунни заболявания, възпалителни заболявания и т.н.

След всичко казано тук, несъмнено ще възникнат въпроси като например- Ако излишните мазнини ни предпазват от Арахидоновата киселина, като я капсуловат, как тогава излишните килограми са пряко свързани с многото хронични заболявания? или Защо има хора, които са с наднормено тегло, и въпреки това са здрави? Ами какво да кажем за природно слабите хора?-те нямат излишни мазнини, но също страдат от хронични болести.

Ако мастните клетки са здрави, те си вършат работата много ефективно – поемат излишните калории, съхраняват ги под формата на мазнина, и след команда ги освобождават , за да доставят достатъчно гориво за производството на аденозин трифосфат АТФ (АТР англ)- химичната енергия, която ни държи живи. Докато мастните ви кетки са здрави, и успешно поемат и задържат Арахидоновата киселина, останалите органи ще са защитени от постоянните атаки на про-възпалителните айказаноиди, и най-вероятно няма да страдате от синдрома на токсичните мазнини, т.е ще сте добре, но това е все едно да стъпвате върху бананови кори, където всеки момент може се подхлъзнете.

От друга страна, ако сте с наднормено тегло, но мастните клетки не могат повече да поемат арахидоновата киселина, тогава започват прогресивно да се разболяват, докато умрат. Това е повратната точка, която превръща доброкачествените мазнини в злокачествени. След като мастните клетки започнат да умират, неприятностите започват драстично да нарастват, и тогава синдрома на токсичните мазнини е на лице, т.е бъдещето ви няма да е много розово.

Първия признак, че мастните клетки стават все по-болни е високите нива на инсулина (хиперинсулинемия), причинени от инсулиновата резистентност, която започва първо в мастните тъкани, и след това се разпространява в мускулните клетки. С тези повишени нива на инсулин се появявяват и група от симптоми (като например увеличаване на обиколката на талията, нисък холестерол HDL и високи триглицериди), което се нарича метаболитен синдром.

А какво да кажем за природно слабите хора? Те могат ли да имат синдром на токсични мазнини?

За съжаление, страшният отговор е ДА. За предпочитане е да бъдете с нормално тегло, и това е така докато не произвеждате твърде много арахидонова киселина. При генетично слабите хора, капацитетът на мастните тъкани за складиране на мазнини е ограничен, поради ниското инхибиране на инсулин, и съответно натрупването на излишни мазнини се оказва трудна задача. Процесът за разпределение на мазнините при такива индивиди е доста ефективен, и мазнините напускат мастните тъкани под формата на енергия с почти същата скорост с която са навлезли. Това са хората, които Бари Сиърс нарича „генетични щастливци“.

За съжаление обаче, тези хора далеч не са такива щастливци, ако имат излишна Арахидонова киселина. Поради ограничения си капацитет, мастните тъкани не могат да я абсорбират (поради липсата на „мастни капани“), и това се превръща в в потенциално опасна ситуация. Когато няма къде да се съхранява, тази киселина се разпространява по другите органи, като бавно увеличава нивата им на възпаление. Това всъщност е основният процес за развитието на хронични заболявания. Ето защо е възможно, хора които изглеждат страхотно в бански костюми, понякога да имат високи нива на тихо възпаление. И най-зловещото е, че няма никакви визуални улики, които да подскажат наличието на синрома на токсичните мазнини, и много от тези „генетични щастливци“ живеят с фалшивото чувство на сигурност, и ето как повечето ракови заболявания се развиват на спокойствие.

От всичко казано до тук, стана ясно, че в достатъчно високи концентрации, тази естествена мастна киселина е изключително токсична. И единственото нещо, което определя нивата й е начинът на хранене, т.е вашата диета.

Все пак, ако не сте стриктно в Зоната, и дори използването на метода на ръцете и очите, за да балансирате всяко едно хранене ви изглежда твърде труден (въпреки големи ползи за здравето ), все още имате една последна възможност да се предпазите от синдрома на токсичните мазнини. Това е рибеното масло.

Известно е, че айказаноидите са най-мощните хормони в тялото ни, но в крайна сметка ние сме тези, които ги контролираме чрез храната. Балансът между „добри“ и „лоши“ айказаноиди е основният фактор, който определя физическото и психическото здраве на човека. Зоната, и приемът на високо-пречистено рибено масло са единствените лекарства, които могат да осигурят подходящия хормонален баланс, без никакви странични ефекти. Дори и да не спазвате стриктно Зоната, чрез рибеното масло поне ще можете да разредите излишната Арахидоновата киселина, като увеличите нивата на Омега-3 EPA във всяка една клетка. Това като цяло ще намали вероятността излишната АА да се превърне в про-възпалителни айказаноиди.

Понеже всички „лоши“ айказаноиди се получават от тази Омега-6 киселина, която допринася за възпалението, за производството на „добри“ айказаноди е необходима дълговерижната Омега-3 EPA ( айкозапентаенова киселина ), която има силата да намалява това възпаление. Съотношението на Арахидоновата киселина (АА) и EPA (айкозапентаенова киселина ) – АА / EPA е много добър индикатор за баланса на добри и лоши айказаноиди.