Мистериозните хормони
За Айказаноидите се смята, че са „супер-хормони“, тъй като те, пряко или косвено контролират всяка клетка, всеки орган и всяка система. Те са хормоните, които диктуват дали и кога ще получите инфаркт, до колко можете да разчитате на имунната си ситема, дали ви измъчва болка и възпаление плюс още хиляди контролиращи функции.
След като тези хормони са от изключителна важност, защо са толкова слабо познати на медицинската общност?
Причините за това са няколко. Първо, те са „вестоносците“ между клетките, които никога не се движат в кръвния поток, и е почти невъзможно да бъдат забелязани. Второ, тези хормони имат изключително кратък живот – само за няколко секунди, те възникват, свършват определената си мисия, след което светкавично се самоунищожават. Трето, Айказаноидите работят в изключително ниски концентрации, което ги прави невидими за научните изследвания.
За Айказаноидите може да се каже, че са молекулярното лепило, което свързва тялото ни в едно. Именно поради тази причина, откритията, как Айказонидите контролират почти всяка функция в човешкото, са наградени с Нобелова награда през 1982г. И въпреки, че вече има повече от 87,000 публикувани статии за Айказаноидите, и все още не е ясно защо тези хормони не са по-добре разбрани от лекарите и широката общественост.
Познанията за Айказаноидите започват с откриването на есенциалните мастни киселини през 1929 г. Било е установено, че ако се премахнат всички мазнини от храната на опитните животни, те скоро ще умрат. Добавянето обратно на някои есенциални мазнини (наричани тогава витамин F) е позволило на подложените на тест опитни животни да живеят. Това са били само определен вид есенциални мазнини, тъй като не всички мазнини могат да бъдат превърнати в Айказаноиди. Тези есенциални мастни киселини се класифицират като омега-3 и омега-6, в зависимост от позицията на своите двойни връзки.
Омега-6 мастни киселини
Всички „лоши“ Айказаноиди се контролират от дълговерижните Омега-6 киселини (Арахидонова киселина). Източници на Омега-6 са слънчогледовото масло на първо място, шафрановото олио, и соевото олио, а източници на Арахидонова киселина са червените мазни меса, жълтъците и дреболиите. И тъй като получаваме достатъчно Омега-6 от консумацията на нискомаслени протеини, за това е най- добре да се ограничи максимално приема на останалаите богати на Омега-6 източници.
Омега-3 мастни киселини
За усиленото производство на „добри“ Айказаноиди са необходими Омега-3 мастни киселини, с които можете да се снабдите от рибата и рибеното масло.
Най-важната мастна киселина от семейството на Омега-3 е Айказапетановата киселина. Тя помага на тялото ни да избегне хормоналния водопад, предизвикан от излишъка на Омега-6, и потиска производството на Арахидоновата киселина.
И както при всички други хормонални системи, така и действието на Айказаноидите е въпрос на баланс между „добрите“ и „лошите“, защото когато липсва този баланс, това неизбежно води до най-лошото – болести. А как се постига този баланс- чрез храната която консумираме.
И както вече знаем, съществуват както „добри“ , така и „лоши“ Айказаноиди, в зависимост от това, коя клетка ги произвежда. Другите хормони се произвеждат от специални жлези, докато всяка една от 100-те трилиона клетки в тялото ви е в състояние да произвежда Айказаноиди.
Айказаноидите се контролират от приетите с храната мазнини
какво може да разруши равновесието между Айказаноидите ?
Това е свръх- производството на инсулин. Когато се храните с високо-въглехидратна диета, това ще ви вкара в истинска хормонална буря, която постоянно ще поддържа високи нива инсулин. Излишъкът от инсулин, в комбинация с Омега-6 ще доведе до производството на големи количества Арахидоновата киселина, което ще ви пусне надолу по спиралата към хормоналния ад. Тази киселина е химическият градивен блок на всички „лоши“ Айказаноиди, и в големи количества може да бъде едно от най-опасните неща, които някога са ви се случвали. Многото хронични заболявания (сърдечни, рак, диабет, артрит и т.н) са следствие от увеличеното производство Айказаноиди, предизвикано от Арахидоновата киселина.
ДЕЙСТВИЕ НА ДОРИТЕ И ЛОШИТЕ АЙКАЗАНОИДИ
И така, единственото лекарство, което може да ви осигури подходящия баланс между „добрите“ и „лошите“ Айказаноиди, без никакви странични ефекти, това е да следвате Зоната.
Автор: Viara Smiley
Copyright © 2017 www.vZonata.com
Източници: Toxic Fat by Barry Sears, Omega-RX zone by Barry Sears, Mastering the Zone by Barry Sears, Enter the Zone by Barry Sears.
Мисля, че първата схема е донякъде подвеждаща. Според книгата „Зоната“ на д-р Сиърс първоизточник и на „добрите“ и на „лошите“ ейкозаноиди е линоленовата омега 6 мастна киселина, която след няколко метаболитни процеса се преобразува в дихомолиноленова и арахидонова мастни киселини от които се получават всички ейкозаноиди. Следователно ейкозапентаеновата мастна киселина не участва в каквото и да е производство на ейкозаноиди, а само ограничава действието на ензима делта 5 дезатураза, който е отговорен за производството на арахидонова мастна киселина, докато според схемата излиза, че ейкозапентаеновата мастна киселина участва в производството на добри ейкозаноиди, което противоречи на написаното от Бари Сиърс.
Тази статия съвсем накратко запознава с необятната тема за айкозаноидите. Тя няма за цел да е изчерпателна, а само да насочи вниманието на потребителите към тези свръх хормони в организма ни.
Много по-подробна информация може да намерите във всички публикувани на сайта книги на д-р Сиърс.