Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Тема с онлайн дневници на хората, спазващи Зоната

Модератори: Italiano, Pipilota, Маня

)

Мнениеот Tatyana » Съб Юли 11, 2015 2:26 am

:hugs1: и думите са излишни, поне в момента, ама ти си знаеш какво бих написала (почти роман), ако не е 2 и кусур посред нощ (направо след 3 отиде докато го напиша) и съм по-адекватна и свежа (все пак е петък - ден на майстора и съм леко изморена след тежка работна седмица :bigsm4:).

Радвам ти се като дете на банан през соца, че наистина не си ни забравил - хем наистина вярвам в теб, хем леко се съмнявах да не си ни отсвирил така леко и неусетно :bigsm1:

И един от любимите ми автори цитираш - абе подушвах аз, че сме от сходна порода, ама с тези модерни начини на комуникация не бях абсолютно сигурна. Да знаеш, че ако имам път към Несебър ще направя опит да се видим - на лични на теб или на Каритка ще пробвам да разменим координати. Да я поздравиш другата ми любимка Кари :bigsm22:, че и тя не влиза вече много тук, ама е разбираемо - сезона е сега.
Радвам се, че се отби тук, а още повече ще ме зарадваш, ако те чета по-често :bigsm43:. Доскоро се надявам тук или на твоя територия на живо :hooo:

p.s. Докато ти пишех тук сладки приказки си чукнах във вълшебния календар (щото знам, че си раче-осмокраче) и ......... изненада - ЧРД скъпи ми Газилоте любими :birthd:
Нека всичките ти желания :potfl: да са пожеланията ми към теб :hugs1:
Приятно празнуване :party: и да знаеш, че всичките въглехидратни блокове утре/днес ще ги изпия с мисълта за твоето здраве :bigsm40:
Аватар
Tatyana
Бакалавър в Зоната
Бакалавър в Зоната
 
Мнения: 485
Регистриран на: Пон Фев 10, 2014 5:39 pm
София

)

Зоната
 

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот gogo » Съб Юли 11, 2015 6:24 am

Гази, и аз да се присъединя към благопожеланията на Татянка - ЧРД :birthd: И направо идвам, на патерица, на рожден ден. :mrgreen: Пътувам на 12.07 към Поморие на санаториум. Да вземем да заформим един Зонов купон. ;)
Аватар
gogo
Професор в Зоната
Професор в Зоната
 
Мнения: 1555
Регистриран на: Пон Фев 25, 2013 1:17 pm
София
Мъж

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Маня » Съб Юли 11, 2015 10:55 am

Гази, честит ден ден приятелю! Да си жив и здрав! :bigsm40: И винаги във волен полет... Обичаме те!
Маня
Професор в Зоната
Професор в Зоната
 
Мнения: 3093
Регистриран на: Съб Яну 18, 2014 3:41 pm

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Suzi » Пон Юли 13, 2015 11:54 am

Здравей, Гази :)
Не сме имали възможност да общуваме, защото аз се присъединих по-късно към форума, но пък дълго време бях от надничащите и твоя дневник го четях от деня на създаването му.
Когато се заговорех с някой познат за Зоната и той проявеше интерес, към информацията, която му пращах, винаги включвах и твоя дневник, надявайки се да го цапардосаш виртуално с книжката на Бари по главата :bgargue:
Първия ти пост съм го чела безброй пъти, откривайки себе си в него. А въпросът „Ко‘ прайм, искаш ли да живееш?“ си го задавах ежедневно месеци наред, докато вляза в правия път. Дневникът ти е уникален. Ти си като рок звезда за форума :mlisten:

Бъди жив и здрав, вдъхновен и вдъхновяващ!
Когато си в дупка, спри да копаеш!

Изображение
Аватар
Suzi
Студент в Зоната
Студент в Зоната
 
Мнения: 179
Регистриран на: Вто Дек 31, 2013 1:32 am
България/Германия
Жена

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Italiano » Чет Юли 16, 2015 11:29 am

– Мамо, мамо, я го виж!
– Що е? – Иде, погледни го.
С думи топли... – Що стоиш?
Скоро, чедо, поздрави го!
Него бог прати насам,
да помага, чедо, нам. –
Той е, дето със съвети
зонковци от гряха пази.
Затова го посрещнете:
здрасти, здрасти, Гази!
:hug:

(съвсем успешно "Гази" може да бъде заменено с "Пипи" и обратното - също) ;)
Аватар
Italiano
Професор в Зоната
Професор в Зоната
 
Мнения: 2414
Регистриран на: Чет Май 16, 2013 6:49 pm
Благоевград

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Gazilot » Сря Сеп 16, 2015 4:04 pm

Изображение
Газилот,
член на политбюро на СОЗ
Аватар
Gazilot
Бакалавър в Зоната
Бакалавър в Зоната
 
Мнения: 436
Регистриран на: Вто Сеп 24, 2013 3:18 pm
Несебър

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Italiano » Вто Сеп 29, 2015 2:50 pm

Така, така - по-нагледно от това ... :mrgreen:
Аватар
Italiano
Професор в Зоната
Професор в Зоната
 
Мнения: 2414
Регистриран на: Чет Май 16, 2013 6:49 pm
Благоевград

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Gazilot » Чет Мар 23, 2017 10:23 pm

3+ годишни преживелици, изводи, прегрешения и опит! Част Първа.

Искам да бъда ясен. Това надолу си е само мое мнение, мой опит. Не насаждам нищо, само предлагам. Ако някой иска да си вземе и да се почерпи, да заповяда!

Изтърколиха се доста годинки откакто промених начина си на живот. Но преди да почна да пиша нещото, което не знам какво ще е, нека Ви разкажа една притча, която също не знам каква ще е и колко разбираема ще е, ражда се сега :

Мерцедеса

... Беше се разплул на задната седалка на Мерцедеса, последен модел. Разплул беше точната дума, описваща визията му и произхождащите от това форми, придобило тялото му от земната гравитация. Беше отделен от шофьора с еднопосочно-прозрачна преграда. Той не шофираше, въпреки, че навремето обичаше. Сега просто се измаряше и не можеше да издържи пътя Бургас-София в шофьорска поза. Колата се движеше с голяма скорост, но вътре това не се усещаше. Магистралите в България се водят по документи само такива, по-скоро са второкласни американски дороги. Но с неравностите, остатъците от бюджетокрадящи ремонти и дупките, каращи ни да не забравяме окопната война, Мерцедеса се справяше блестящо. Не се усещаше нищо и туловището му се разтрисаше като малеби в ученически стол само като се пресегнеше да вземе чашата уиски. Беше доволен, отдавна потиснал гласчето някъде дълбоко в себе си, което тревожно му нашепваше, че това не е правилният начин на отношение към живота и най-вече към себе си. Нехаеше, беше се пуснал по руслото на задоволството и гребеше с пълни шепи лесните съблазни на съвременният живот, обзет от чувството за Абсолют. Ядеше това, което му е вкусно и колкото му душа иска, притежаваше или можеше да притежава всичко, което беше критерий за успех в материалния ни заобикалящ свят. Всичко, но не и себе си...
Скоростта на возилото караше крайпътните светлини да се сливат в една права, бяла линия. Налегна го сладка дрямка, вследствие на обилната храна, поета в крайпътното "Хепи". По рецепторите на хранопровода имаше палитра от остатъчните вкусове на двете вратни пържоли, пържените картофи, големите наливни бири и тортите за десерт. Мързеше го даже да се пресегне за питието си и воалите на дрямката нежно го погалиха, отпускайки 10 килограмовият му врат настрани. Плашещото му крайпътни птици, насекоми и цигани хъркане беше прекъснато от бръмченето при свалянето на преградната стена. Шофьорът, с виновно изражение, смутолеви някакво извинение, че е нарушил дрямката му:
- Има заледени участъци и пътят е опасен, да намаля ли малко скоростта? Ще закъснеем с 10-15 минути за срещата в ресторанта."
Мислеше си " Господи, това момче не знае ли че кара Мерцедес и за него тези подробности не важат?
- Карай си със скоростта, която съм ти казал. Никакви закъснения, или режем от надника!!! И ако пак ме събудиш за такива глупости, ще те върна на село да караш каруцата на дядо си!!!
Гневно натисна копчето, затварящо преградата, но повече не можа да задреме, ядосан от "глупостта" на шофьора. Ще закъснеят за ресторанта!!! Където го чакат всичките му приятели, общо тежащи колкото влакова композиция с въглища. Където ще има тонове храна, от вкусна по-вкусна, тонове пиене, от пивко по-пивко. Усети как отделя слюнка, предвкусвайки предстоящата кулинарна вакханалия. Въпреки че туристическата раница, наречена корем, беше пълна до пръсване по шевовете искаше да яде още и още, само заради усещанията на свличащата се към стомаха храна и експлозивните вкусови оргазми на небцето. М-м-м-м-м, усети се как примлясква...когато...
...тялото му се измести неестествено, подобно падащ от 5-ия етаж презерватив, пълен с вода. Лунообразната му глава се размаза по преградното стъкло и зъбите му изтракаха като изпуснати гвоздеи в баня.
...Черният лед, невидимо притаил се в края на платното по моста, пое предната гума и завъртя колата към перилата на моста. Задействаха се всички ABS, ASR, ESP, БКП, ООН, БАН, КПСС и др. системи, но беше късно. Скоростта беше много голяма и супервозилото полетя в нощната паст на Витинската 120 метрова пропаст.
...

Жигулито

...Вибрациите на тресящият се руски магистралоед, "летящ" със 70-80 км/ч караха устните му да треперят като при детската игра бррр-бррр-бррр. Скоростта позволяваше да разглежда крайпътните пейзажи, заснежените върхове, странно фосфоресциращи на лунната светлина. Беше спуснал прозореца наполовина и вдишваше нощния въздух с пълни гърди. Хладният вятър караше кожата по врата му леко да настръхва, но той харесваше допира на околната среда по себе си. Природа, миризми, усещания и вибрации го караха да се чувства жив и пълноценен. Да, точно, чувстваше се Жив и слял се в хармония със себе си. Неудобствата на превозното му средство, морално остаряло за 2017 година, нямаха никакво значение. Щеше да стигне крайната си цел, независимо от тренажорното усещане за пресъздаване на Сталинградска бомбардировка. Подмина светлините на крайпътно "Хепи". Подсмихна се, спомняйки се колко обичаше на времето да се храни там, непропускайки посещение, когато е на път. Не изпитваше глад, а и знаеше, че добре тренираният му хипоталамус щеше да почне да издава сигнали за глад, точно във времето за ядене. Беше открил начин чрез храната да се чувства полезен на себе си и околните. Тялото му бе претърпяло изменение, което само го удивляваше и караше да продължава още по-насочено да се придържа към режима си...
Отпусна се на неудобната седалка и забарабани по антихидравличния волан. Впери поглед по неосветеното "европейско" платно, защото минусовите температури и последните валежи можеха да са оставили заледявания, невидими за фаровете. Беше в отлична кондиция и не изпитаваше никаква умора и неудобство. Гледаше стоповете на прелитащите край него лимузини, чийто странични огледала струваха колкото 5 возила като неговото. Ехаааа, какъв красив черен Мерцедес го задмина току-що. Супер кола, помисли си без капка завист, но защо е нужно така да лети - опасно е, има заледявания тук-там, а е вечер. Усмихна се в тъмното, сещайки се за една мисъл, прочел наскоро в Интернет: "Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време". В неговият случай не беше точно така, Мерцедесът звездолетно подминал го преди малко, щеше да пристигне два пъти по-бързо от неговото вехто Жигули. Ама не му пукаше...
Приближаваше тунела "Траянови врата", когато изкуркването на стомаха му напомни, че трябва да поеме някаква храна. Отвори жабката и извади кофичка кисело мляко. Устата му се пълнеше със слюнка, докато разклащаше кофичката като барман - шейкър. Жадно погълна гъстата течност през двете дупки на капачката и само след 3-4 минути го заля вълна от енергия, доволство и чувство за Абсолют. Навлезе в тунела усмихнат на света и щастливо отразяващ светлините на лампите по тавана. Замисли се колко оргазмично може да се почувства човек само след една кофичка кисело мляко, а на всичкото и отгоре сит и щастлив. Странно нещо беше този режим, на който се беше посветил последните няколко години...
Блещукащи светлини от полицейски лампи в далечината го извадиха от мислите и се принуди да намали и без това невисоката си скорост. Полицейска палка го отби в дясното аварийно платно и мустакат донът-полицай, лучено се представи, навеждайки се към отвореното стъкло:
- Старшина Петров, КАТ Ихтиман, мола загасете моторя и ост'нете на аварийни ламби.
- Какво е станало, лошо ли е, г-н полицай?
- Абе мани бе, бримчат ги тея Мерцедеси, без въще да мислят у тея кратуни. Ей го на, слеен модел ама...излетял през моста. Сплескан като гургулишка фъшкия. Леш. Още не моем изчисти железата, дет фъркали по моста га сай фраснал- каза лукодишащият и се отдалечи с пингвинска походка покрай струпаните автомобили.
...

За да се разбере Зоната и да се задържим в нея, са нужни няколко неща, няколко основни понятия, които трябва да си изясним още в самото начало, на прага. Не може да пътуваш до 5-ия етаж с асансьор в двуетажна сграда!
Преди да почнем Зоната, преди да влезем в кухнята й, трябва да минем през предверието, където всъщност е един от най-важните тестове за нас и бъдещето ни.
Представете си полумрачна стая, в която от врата, зад която не знаете какво има се процежда светлина. Пред Вас са маса, стол и вместо отсрещен стол - "огромно" огледало в човешки ръст. Вашият ръст :). Ако нямате въображение замъкнете стол у вас пред огледалото, съблечете се гол и седнете. Тука е сюблимният момент и от последващите действия зависи много от това, което ще Ви се случи. Вторачете се в себе си, в огледалния си образ. Задръжте 2-5 минути. Когато лицето отсреща започне да Ви се струва непознато и започнете да се питате "Това аз ли съм" (бтв, ефекта на огледалото, реален е),
задайте си на глас следните въпроси : "Готов ли съм? Ще послушам ли вътрешният си глас, който ме доведе дотук. Обичам ли се? Държа ли на себе си? Дължа ли си го? Дължа ли го на съществата, които ме обичат?"
Втренчени в огледалото, ще изпаднете в полутранс, в който връзката със себе си е доста силна. Доверете се на подсъзнанието, което през цялото време е крещяло, но без глас, по какъв опасен път сте препускали и който път Ви е довел до този стол и това предверие. Ще продължите ли с комфорта на Мерцедеса и неизбежният мост? Комфорт, довел Ви до тук. Готов ли сте да влезете в неудобното Жигули и да се слеете със себе си и пътя към крайната цел. Ако усещате, че не може да излезете от "зоната си на комфорт", или отсега си мислите, че все ще има начин лесно да промените живота си, копирайки стария такъв - НАПУСНЕТЕ!
Останете си в "Зоната на комфорт", защото Зоната зад процеждащата се струя от вратата ОЩЕ не е за Вас. Ще имате още много връщания в това предверие, докато накрая се почувствате готов.
А ако сте готов, очаквайте промяна. Тотална. Бъдете готов да заповядате на самия себе си, да контролирате част от мозъка си, същността си, която Ви отрезви и изманипулира да седнете на тоя стол. Доверете й се, тя е добрата част от мозъка Ви. С нейна помощ ще трябва да осъществите тотална замяна на старата си мрежа от неврални връзки. Връзки, които Ви направиха дебел, комплексиран, неефективен, инертен, мързелив, хейтър и т.н..
Джо Диспенза - Evolve Your brain http://kolibka.com/download.php?mid=9280
Седнете в шибаното Жигули!
Предстои Ви дълъг, нелесен и понякога доста неудобен път, но пристигането в крайната му точка си струва.

Конкретика:
- Прочетете книгата! Прочетете "Зоната на Бари Сиърс", като за начало. RTFB!!! Внимателно! Разберете идеята, разберете философията на този начин на живот. Защото Зоната е начин на живот, не диета. В най-изначален смисъл, нашият живот е зависим от храната. От своя страна храната е това, което може и ни убива - бавно и методично, или ни държи красиви и способни дълго време. В книгата всичко е обяснено. Достъпно, котката ми и тя е в Зоната, схвана я след първият прочит.
- Везна, кухненска. Мерене на око само при форсмажорни обстоятелства! Старите зонбита знаят много добре, че на око е като "само главичката".
- Изкормете хладилника от "предишните" си храни. Заредете се с препоръчаните за Зоната храни. За началото на Зоната наистина са Ви нужни зелени храни. (Тука е адски дискусионно, в друг пост мисля да споделя опита си с пластмасите по рафтовете на магазините ни). Но дори и компрометираните храни, в правилната си пропорция, като за начало са ОК.
- "Само един залък", "Само едно парченце" и "Нищо няма да ми стане от една глътка" във времето за НЕядене - НЕ! Задръжте! В началото ще има пориви на глад доста преди времето Ви за хранене. Пийте вода, повтаряйте си наум и на глас, ако искате, че това е жажда, объркан сигнал за глад. Водата потиска този импулс. Поне при мен.
- Мерете се периодично, но само ако сте стриктен. Защото ако сте, ще забелязвате, особено в началото как килограмите падат като ерекция на ЕГН от 50-те години. Когато се задържите на едни и същи килограми по някое време (неминуемо се случва), НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ. Тялото Ви продължава да се изменя, доказателството е в шивашкия метър. Мерете си формите, опипвайте ги (ъмммм), радвайте им се. Прицелете се в някоя дреха, която много Ви харесва, но не Ви става. Периодично се опитвайте да се напъхате в нея. Ще влезете в нея, повярвайте ми.
- Вярвайте си! Вярвайте в правотата си! Говорете си, подкрепяйте се. Преиначете се! Инатете се, по линия на Зоната! В трудните моменти, сядайте веднага на стола в предверието. Сещайте се за Мерцедеса и Жигулито!

Следва...
Газилот,
член на политбюро на СОЗ
Аватар
Gazilot
Бакалавър в Зоната
Бакалавър в Зоната
 
Мнения: 436
Регистриран на: Вто Сеп 24, 2013 3:18 pm
Несебър

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Karrita » Пет Мар 24, 2017 9:13 am

Еееее, само толкова ли????? Сядай бързо да пишеш! :)
Ask for more!
Аватар
Karrita
Доцент в Зоната
Доцент в Зоната
 
Мнения: 984
Регистриран на: Чет Окт 24, 2013 11:20 am
Несебър

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Dafny » Пет Мар 24, 2017 1:59 pm

Супер!
Не може да бъде описано по-точно!
Аватар
Dafny
 
Мнения: 17
Регистриран на: Вто Фев 14, 2017 2:04 pm
София
Жена

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Italiano » Чет Мар 30, 2017 2:05 pm

... чекаме си продължението! :angel:
Аватар
Italiano
Професор в Зоната
Професор в Зоната
 
Мнения: 2414
Регистриран на: Чет Май 16, 2013 6:49 pm
Благоевград

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Gazilot » Пон Юни 12, 2017 7:18 pm

Искам да изкажа пълната си подкрепа и да ударя едно морално рамо на хората, които с труда си допринесоха за популяризирането на диета "Зоната". И които продължават да го правят, без корист и без везна. Небалансирано. Голямата група в клоаката Фейсбуук се разрастна именно заради тази самоотверженост на тези няколко жени. Почти 24/7 сървиз. Халява!
И както се очаква, при голямо сборище от хора, винаги има недоволни, избиващи комплекси, нетърпящи лидерство (просто защото те искат да са такива), объркани, провокатори и все остальная сволоч. Има и хора над нещата, има и хора по повърхността, има и хора, гмурнали се дълбоко в същината. И е нормално да има сривове в общуването, винаги ще се намери някой да омаловажи нещата поднесени му наготово. Разбира се, че трябва да има ред. Може да не е казармен, може и да не е строг, но трябва да има лидери. Трябва да има някой да води насоката, някой, който е достатъчно запознат с материята, за да я предава нататък. Пишели веднага след поста, не давали на другите да пишат! Ами да! И се радвам, че има кой да го прави. А не Сульо и Пульо и да дават отговори, без да имат идея за какво иде реч. Защото юзърите открехващи предверията на Зоната са няколко вида :

1. Капацитетът! - Този субект винаги ще намери начин да преиначи нещата през своята призма, да оспори готовото, защото самочувствието му е толкова голямо, че не може да допусне, че не е прав. Повечето такива с времето се оправят, ама има някои така и си умират, със себе си, а не със света! Ама това е друга тема. Та този ми ти Капацитет няма да използва готовият модел, а ще имплементира неговите виждания и разбирания върху модела. В крайна сметка, небалансирана манджа с грозде - 2-3 седмици "Аз ще Ви покажа как се прави Зона" и чао - режима съкс, не работи! (Няма нищо по-страшно от активната глупост - Гьоте).

2. Търтеят! - Без да си направи труда да се запознае с материята и без да си направи труда да прочете малко от щедро поднесеното, този юзър започва с въпроси и иска да му се поднасят конкретики. Сега! На секундата! Гарнирани с мед. Да се пльосне в него и да си смучка. Баровец, оди чети, хората са го систематизирали, изгладили, поднесли. Напълни си дупенцето със знания, па после пръцкай баналните си въпросчета наляво и надясно. И да, няма лошо в питането, но се подготви, имай си базата, на която да си зададеш въпроса! Извини се! Покажи, че си имаш идея. Ако не, отлитай. Търтеите в един момемнт се умарят да жужат и тихомълком сменят материята. Меда е свършил и като няма какъв въпрос да зададат се отегчават. Някои изкарват и до месец, даже два. RTFB&F&G !!!

3. Провокаторът! - Това същество не иска да се научи, то иска да изпъква, материята не го интересува. Просто си търси среда, в която да избива комплексите си, да парадира със себе си и да си гради вторични полови белези (просто първичните са му дефицит в риъла, а тука скрит зад клавиатурата, тази карикатура се къпе в собственият си, миризлив сос - балансиран с миризма на крака, чесън и стара пот - съждение, отъждествяващо мозъчните пръдни, които изпълват пространството, когато това егоцентрично чернодробно метилче се активира! Просто има нужда от внимание, за да се храни. Но не по Зоната! Обикновено такива биват баннати, блокнати и т.н. Не виреят дълго, но повличат слуз и някои се хлъзват по нея, разклащат затвърдени знания и мирогледи по отношения на режима Зоната. Проблема е, че на мястото на изгонения Провокатор много скоро се появява друг и колелото се завърта отново. Ама не ни убиват, надявам се, че ни правят по-силни! В този процес се отсяват и оттичат бъдещите потенциални Провокатори, така че този процес може да се нарече даже оздравителен.

4. Паникьорът! - странна смесица от страх от ново начинание, лек привкус от модела търтей, ошашавяне от конкретиките на правилното използване на хранителният режим са чертите на този тип начинаещи. Паниката от естеството на материята кара това създание да се обезнадеждава от 20-тата до 29-тата секунда и със сърдита муцунка да тропне с юмруче по клавиатурката, затваряйки страницата или форума. Факт е, че такива муцунки после пак логват в същата страница и пак юмруче и пак екзитче и така до безкрай. Е да, има някои, които се оправят, но в големия си процент се отказват след няколко дена или седмици на ин-аут. Миличките. Цунки!

5. Бамбукът! - Тоа къде чел, къде питал, къде опитал, на третия ден е избуял 2 и 60 и почва да дава псевдокомпетентни отговори на всички въпроси. Че и да се муси, свивайки листенца, като го оспорят, оборят или направят забележка. За тези фразата "колкото повече знам, толкова повече знам, че нищо не знам" е объркана драсканица на някой полуидиот с напреднал стадий на дислексия. Проблема при този вид е, че подвежда готовите за знания и решени на промяна нормални хора. Обърква и несъзнателно отказва доста хора от начинанието. Това е един от най-страшния модел юзъри. Затова и трябва да има желязна ръка, авторитет, който да казва правилните неща в правилното време, не да броим секунди и да се пинкяме с имена.

Така че, Пипи, Маня, Катя, Мая и другите, режете, колете и ритайте! Косете бамбука, преди да стигне 2.60. Ще обидите 30, но ще помогнете на 300. Има бамбук, има проблем, няма бамбук, няма проблем! Да и аз не съм съгласен с някои крайности, с някои вменявания на продукти, с категорични отричания на дадени храни и о, боже, напитки. Но все пак сме разумни хора и трябва да се научим да слагаме на везната плюсовете и минусите и ако имаме достатъчно рацио между ушите си да гребем угодните нам позитиви, неглижирайки негативите. Според възможностите си! Да, модерите, и те си имат недостатъци, но плюсовете им са повече, за което поклон. Благодаря Ви, че намирате сили да се занимавата с посочените по-горе видове организми.

Обичам Ви! Не винаги! И продължавайте. Имаме нужда!
Газилот,
член на политбюро на СОЗ
Аватар
Gazilot
Бакалавър в Зоната
Бакалавър в Зоната
 
Мнения: 436
Регистриран на: Вто Сеп 24, 2013 3:18 pm
Несебър

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Маня » Вто Юни 13, 2017 6:31 pm

Сър Газилот, приятелю, благодаря за оценката, за подкрепата, за обичта "Не винаги!" :skyle12: Всички сме грешници на тази земя и не винаги сме може би прави, но е приятно някой да намери думи, с които да оцени усилията ти да направиш нещо за другите. А дали те ще се възползват от това си е техен личен избор. Свят широк, хора всякакви. Щастлива съм, че познавам уникален човек като теб! И още веднъж благодаря на Бога, че те има тук, в този форум, в това мъничко общество на съмишленици за благородната кауза да помогнем на хората да са здрави! Ти, с всичко написано от теб в този форум, беше човекът, който най-много ме вдъхнови да започна и продължа със Зоната и да посветя свободното си време на идеята й. Обичам те, Гази! :skyle12:
Маня
Професор в Зоната
Професор в Зоната
 
Мнения: 3093
Регистриран на: Съб Яну 18, 2014 3:41 pm

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот hrizantema » Сря Юни 14, 2017 11:30 am

Добър ден.

Последното, написано от Вас във връзка с категоризацията на "юзърите" бих обобщила с две изречения от цитат на един велик човек:
"Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще свърша."

Лидерството не е за всеки. Лидерството е за силни и скромни хора, което най - малко се отнася за възхвалените и морално подкрепени от Вас личности. Те сами го доказаха за себе си. Да изтриеш човек с натискането на един бутон, само защото имаш тази власт не е господине лидерство, а слабост. И в тази връзка: "Дай на глупака власт и му гледай сеира."
Всяко действие поражда противодействие - природата не търпи празно пространство и дисбаланс.

Най - великите хора са и скромни, съмняващи се в себе си и самоиронизиращи се.
Прекланям се пред такива хора, прекланям се и пред Професора. Прекалено сме малки пред тях, за да се вземаме толкова насериозно.
Много пъти съм благодарила на всички за всичко което правят, за да достигне информацията до нас и мисля че никой не оспорва това, което обаче не им дава право да "режат, колят и ритат". Именно такива хора умират със себе си, а не със света.
Ако правя нещо за някого, не търся благодарности и оценка, за да си галя егото или добивам самочувствие. Последното си го градя сама, но с покритие. Каквото и да правя, го правя от сърце и не търся дивиденти. Другото за мен е лицемерие.
Никой няма право да ме съди или категоризира. Тази привилегия я имам само аз и само към себе си, не и към хората.
Личното пространство е единствено и само в главата. Каквото и да се изкаже или напише, вече става обществено достояние.

Благодаря за вниманието!
Бъдете здрав!
Аватар
hrizantema
 
Мнения: 22
Регистриран на: Пон Фев 13, 2017 4:37 pm
Жена

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Gazilot » Сря Юни 14, 2017 8:05 pm

Добре казано, оценявам правото Ви на мнение
Само държа да доуточня, че след мас негативният отклик, доста хора нестигайки до края, или са се припознали в някоя категория, или просто не са обърнали внимание, афектирани, на няколко реда, които подсказват, че това не СА ВСИЧКИ юзъри. Цитирам:
Проблема при този вид е, че подвежда готовите за знания и решени на промяна нормални хора. Обърква и несъзнателно отказва доста хора от начинанието.
И все пак, може и да съм бил краен, може и да съм бил неудобен, но това си е МОЕТО МНЕНИЕ, а то е, че искам да изкажа благодарност, да кажа, че не може всеки чел-недочел да дава мнение и да обърква другите. И за да се отсяват тези объркващите, различни или дъра-бъра, трябва да се противодейства. Но не смятам да се оправдавам или обяснявам, така мисля, така написах. Край на културният отговор.

И така, след като прочетох няколко пъти постчето Ви в моя топик, се зачудих какво искате да ми кажете. И то не защото е написано на висок стил, че да не се разбира, просто е бъкано с клишета и се чудя, дали не сте си ги събирали от детството и сте чакали удобен момент да ги съберете в цял текст. Никой нямал право да Ви съди, а Вие каквото правите? Съдите! Никой нямал право да Ви категоризира, а Вие какво правите? Категоризирате! Демагогията е последното, с което ще изпъкнете ( о,да, Вие не целите да изпъкнете, Вие просто сте рицарят на белия кон, бъкан с добродетели, постулати и добри намерения). И моля, не ми отговаряйте, темата се изчерпа. Приятен ден.
Газилот,
член на политбюро на СОЗ
Аватар
Gazilot
Бакалавър в Зоната
Бакалавър в Зоната
 
Мнения: 436
Регистриран на: Вто Сеп 24, 2013 3:18 pm
Несебър

Re: Дневникът на Оптопозното ЗоНби - Gazilot

Мнениеот Pipilota » Нед Мар 18, 2018 2:17 am

Гази, приятелю мой, не съм вярвала, че някой ден ще напиша в дневника ти ПОЧИВАЙ В МИР :sad: Вчера оперираха моето сърце, и ти ми каза, че ще стискаш палци. Днес, след операцията все още едвам дишам, защо не продължи да стискаш палци. Защо спря твоето сърце? Защо си отиде Гази?

Колко години озаряваше този форум, колко месеци прекарахме заедно, говорейки си за какво ли не, на колко много неща ни научи. Колко мои стихотворения редактираше с търпение и обич докато се зоНбирахме всички тук в това наше виртуално зоново съжителство...

...Не зная какво да ти кажа, надявам се да четеш от някъде там и да ми покажеш някак си как да се справя с липсата ти.

Този дневник ще бъде винаги преди всички останали и ще бъде Зонов пътеводител за всички, които поискат да се запознаят с това тайнство-Зоната.

Обичам те, приятелю мой Гази....ще ми липсваш! Почивай в мир наш единствен кръстник на зоНбитата! :rose-1:
"Притеснявам се, когато някой ми прави комплимент. Притеснява ме, че не казва достатъчно..." :fly:
Аватар
Pipilota
Професор в Зоната
Професор в Зоната
 
Мнения: 1284
Регистриран на: Чет Фев 07, 2013 5:12 pm
Chicago/Varna-Asparuhovo
Жена

ПредишнаСледваща


Назад към Дневници в Зоната

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron