
Доста време си мислех, че сама ще успея да се справя с килограмите си, които натрупах след второто раждане и не мога да смъкна вече повече от 10 години. Пък и всяка зима се освинвам и си мислех че като пукне пролет ще успея да се справя (самозалъгвах се - както всяка пролет). Но един прекрасен ден трябваше да отида на служебен банкет. Извадих от нафталина официалния панталон, пазен само за такива случаи и последно обуван на предния новогодишен банкет - и ужас - не можах да го закопчея. Дорева ми се - ами сега какво ще облека (забележете че се ядосах не затова че съм станала свиня майка, а затова че няма какво да облека

Мина около месец и аз само четях и говорех с дъщеря ми и тя все ме ръчкаше - и едни ден не издържах на психическия тормоз от нейна страна и в навечерието на 40-ия си рожден ден казах - започвам. Купих си кухненска везна и кантар - като стъпих и видях 85,6 щях да припадна - та аз през бременностите си не съм тежала толкова при височина 1,63 см??? Казах си че хората май е по-лесно да ме прескочат, отколкото да ме заобиколят.
И така на 20. 01 започнах с 9 блока - 2, 2, 1, 3, 1. Първите дни ми идваше да убия някой, особено след като на 21.01 и дъщеря ми реши да зонува. Хващаха ме нервите особено сутрин, когато трябваше да глася по две закуски и два обяда. Горкия хладилник, колко удари отнесе при затваряне - не е истина просто. Но след първите три дни реших обедите да ги глася от вечерта и нещата си дойдоха на мястото. Но нещо започнах да огладнявам и цяла симфония за цигулка и оркестър свиреше в стомаха ми около 15 часа. Така увеличих блоковете си на 10 - 3 блока и на обяд. Дойде и излишната енергия и като летящия холандец се носех из къщи.
Станах многословна - като краен резултат - минус 4,4 кг за един месец (81,2 съм в момента) и въпросните панталони от новогодишния банкет вече се закопчават около мен.

Най-тържествено обещавам да пиша, мило дневниче, няма да те изоставя
